Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански

Share/Save/Bookmark
Subscribe
     




           Потребител: не рег., влез

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини
  Международна награда „Никола Гюзелев" 2019
Голям концерт в Генуа събира пари за реконструкция на падналия мост
„Скарамуш" - Наследството на Дарио Фо продължава да живее
Уникална визия на спектаклите от Opera Open през 2019
Български ученици се отличиха на конкурс за младежка поезия в Триуджо

Други новини
    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  

 Работнически глас 
Работнически глас


"СПРЕТЕ КОРПОРАТИВНАТА АЛЧНОСТ И НАГЛОСТ!" ( снимки от работническия протест на КНСБ, София, 27 октомври 2017)
В протеста под надслов "Работеща България иска по-високи заплати" се включиха близо 10 000 работници и работнички от цялата страна.

Някои от посланията на протестиращите работници: "Заплати, а не подаяния", "Искаме равностойно заплащане на тежкия си труд", "Няма да търпим повече бедност и унижение!", "Шием дрехите ви за световни марки за жълти стотинки", "Ниски доходи, по-ниски, най-ниски, шивачи!", "Платете ни сега, утре ни няма!", "95 % от световното богатство се владее от 5 % от населението на Земята. Тази чиста проба ЕКСПЛОАТАЦИЯ днес е модерно да се нарича демокрация", "Без добра заплата няма работник","Работиш, а си беден", "Как се прави наука без пари в България?" и др.



 
 





















„Никой не мисли за бедния народ“. Репортаж на „Работнически глас“ от Ветрен


11 март 2017 г. Пристигаме в град Ветрен (Пазарджишка област). Желанието ни е да направим репортаж за обувния цех на фирмата  „Еко скарпе“ (собственикът й е италиански частен инвеститор) и за борбата на работничките да получат изработените си възнаграждения. Намираме сградата на обувния цех. Потресени сме от ужасяващата разруха, в която са били принудени да се трудят 120-те жени (по данни на медиите), наети от „Еко скарпе“. Докато правим снимки на разпадащата се сграда, се срещаме с трима пенсионирани работници (по професия стругар, шлосер и шофьор). Те се съгласяват да ни разкажат за историята на обувния цех във Ветрен и за последните събития, разиграли се във и около предприятието.

1.Интервю с пенсиониран работник-стругар

В този цех работят 140-150 жени. Три месеца не са взимали заплати и са освободени от работа. Собственикът е италианец. От 2-3 години е тук. Сега хората стачкуват и постоянно има пазачи да не си вдигне (италианският инвеститор – Раб. глас) машините. Беше донесъл кран, голям камион да ги вдига, ама работничките не му ги дават. Не му позволиха. Искат да им изплати заплатите и неизползваната отпуска.

Собственикът защо не иска да им плати?

(Смее се) Нали знаеш как е – всеки иска да вземе парите, кокалът е много хубав.

Какви са заплатите?

Варират. От 300 до 500-600 лева.

Направи ни впечатление, че сградата на предприятието е в ужасяващо състояние. Как може да се работи в такива условия?
Ами не може да се работи. Вижте найлоните (с които са закрити липсващите прозорци – Раб. глас).

Нали постоянно ни обясняват, че като дойдат чуждестранните инвестиции, всичко ще стане европейско, модерно...

...То улуци няма бе, братле, водосточните тръби ги няма и като пада дъжд, сградата се руши. А сградата е строена от ветренци. От народа. По времето на социализма беше училище. Селскостопански техникум. След 1989 г. го закриха и започнаха да го използват за частни производствени цехове – обувен, килимарски. После килимарският цех се затри и остана само обувният цех. Сградата след няколко години и тя ще падне. Толкова ли нямат средства да купят 10 метра водосточни тръби, улуци...

***

2.Интервю с пенсиониран работник-шлосер

Сега е лошо, че не работят (съкратените работнички – Раб. глас), ама като работеха, пак беше лошо. Горе на четвъртия етаж, ако вънка е 30 градуса, горе е 40. Лятото е жега – ужас. Мирише на ацетон, на лепило, на кожи, на глупости,  на каквото се сетиш. И им даваха по 200-250 лева. Само майсторките взимаха повече. Сега оставиха хората без пари, без нищо.

Само от Ветрен ли бяха работничките?

Не, не. И от Мененкьово, и от други близки до Ветрен села.

Знаете ли дали италианският собственик държи и други цехове в района?

Сега бил си изнесъл машините във Виноградец (съседно на Ветрен село – Раб. глас). Има обаче още останали машини – ей там, долу, в партера има едни големи машини, които разкройват подметки. За тях трябва кран.

Има ли други предприятия в града?

Има още един обувен цех и два асансьорни. Обувният цех е за детски обувки. „Колев и Колев“. Там работят към 80 жени. Иначе мъжете са главно в двата асансьорни цеха.

Преди 1989 г. къде работеха хората?

Тогава имаше много работа. В завода в Белово работеха 2000 човека. Аз съм работил там 10 години. Сега го взе един грък. Дали останаха и 100 човека. Сега няма предприятия. Всичко замира. Във Ветрен бяхме 8000 човека, сега сме 3000.

Защо се случва това според Вас?

Ами като не им дават пари, какво да правят? Разсипаха всичката икономика. Дали е с цел, дали е без цел – не знам, но всичко разсипаха.

Но нали, когато идват избори, винаги се обещава да се привлекат чуждестранни инвестиции? А тук виждаме, че чуждестранните инвеститори дори сградата не са ремонтирали?

Като се счупи прозорец – слагат найлон. Едно стъкло не е сменил (италианският инвеститор – Раб. глас). Закнижват, с каквото им падне. Мизерия. Преди 1989 г. във Ветрен имаше Винпром, ДАП (Държавно автомобилно предприятие – Раб. глас), ТКЗС. Ходете да видите ТКЗС-то – няма нищо. Всичко пада. Ковачки го е взел. На него му е важна земята. Иначе, че падат сградите, много му пука.

За къде се правеха обувки в цеха?

За износ. За Италия.

***

3.Интервю с пенсиониран работник-шофьор

Всички частници, бизнесмени, които ги лансира държавата, са мошеници. Къде са нашите профсъюзи? Къде са? Никакви ги няма. Кодекс на труда в България спазва ли някой? Правителствата постоянно говорят „Бизнеса, бизнеса“. Ама този бизнес мисли ли за народа? Евтина работна ръка, газ до дупка – бизнесът цъфти, за какво говорим? Тук има бизнесмени, на които им карам цигани – работят по девет, по десет часа за 20 лв. надница. Черна, полска работа: плевят, скубят, копаят, берат, влачат. Никой не мисли за бедния народ. В Англия за 8 часа работникът получава минимум 50 паунда. А тук италианецът плаща 20 лева! И той се ползва се преференции от Европейския съюз! А цялата му продукция отива в Италия. Тук в България не е продал една круша. Не е продал една ягода.

Прави впечатление че толкова прехвалените чуждестранни инвеститори дори не са ремонтирали сградата на обувния си цех

Абсолютно нищо не е пипано, откакто съществува тази сграда. Никакъв ремонт не е правен. Само се използва всичко готово, налично. Което е направено, е направено с парите на хората от Ветрен. Сградата е построена за техникум през 1962-1963 година.

Казвате, че тук не е имало синдикална организация?

Каква синдикална организация? Ти въобще да помниш в България някъде да е имало синдикати, да се застъпят за някой?

По закон работниците имат право на синдикална организация

Боже господи, оставете това „законно право“! То се отнася само за бедните! Ние сме тук път без изход. Затворен кръг.

И все пак – ако работничките бяха казали, че искат да си създадат синдикална организация...

Няма такива работи! Частникът не го интересува!

Какво бихте казали за положението в града като цяло?

Гола вода. Върви на гибел. Млади хора няма. Всичко пътува, работи навън. Ето, едни жени намериха препитание тук – и тях ги отрязаха. Сега ще трябва да пътуват до Виноградец да се занимават със селскостопански труд – ягоди, малини, къпини, арония, кайсии, ябълки. Но и тук, и там са евтина работна ръка. Просто нямам думи. 63 години – такова чудо не съм виждал. В Белово е единственият завод за производство на хартия на целия Балканския полуостров. Бай ти Иван Костов така направи, че му е... мамата. Продаде го за без пари. На някакъв грък. Имаше машини за по 9 милиона лева, а той купи целият завод за 6 милиона лева. След приватизацията от 4 фабрики вътре в завода останаха две. От 4000 работниците намаляха на под 1000. Това беше най-големият удар за цялата област. През 2003 г. ни направиха град. Само за да ни вдигнат данъците. Какъв град сме ние? Няма хора. Едно време вдигахме двата пръста, когато уж дойде демокрацията. Но какво се оказа? Иван Костов разсипа икономиката на държавата. Разсипаха ТКЗС-тата. В нашето ТКЗС работеше половината село. Това беше най-проспериращото стопанство в целия окръг. Нашето стопанство. Тук се гледаха хиляди животни – крави, свине, говеда, телета. От 1990 г. насам всичко тръгна надолу. Надъхаха хората: „Частна собственост! Ще върнем земята!“. И какво направиха – обезлюдиха цялото поле. Докрай. А ние сме една от най-хубавите страни в Европа – и по природа, и по дадености.

***

ПРИПОМНЯМЕ:

 
Жива верига на работнички във Ветрен заради неизплатени заплати

23.02.2017. Повече от петдесет работнички изразиха недоволството си, че вече три месеца са без заплати. Всички 140 работнички са освободени от работа, защото цехът (собственост на италиански частни инвеститори) се закрива. Хората настояват да получат това, което са си изработили.     
Хора, които работят тук от 20 години, остават на улицата и не могат да издържат и семействата си, поради неизплатени заплати.  
До напрежение се стигна, след като бус, изпратен от изпълнителния директор на цеха, се опита да влезе, за да натовари и останалите машини.      
Хората се заканиха, че ще търсят правата си и по съдебен път. Те обявиха, че няма да допуснат да бъдат изнесени машините от цеха, докато не получат парите, които са си изработили. 



Професия „Охранител“ (кучешки живот)


Отдавна искам да напиша една история от времето, когато бях охранител. Разказвал съм я на приятели и много сме се смели. Заедно с моя приятел Владислав пазихме къщите на предприемачи в един комплекс от затворен тип. Аз пазих къщата на единия собственик на фирмата, а Владислав на другия. В селището имаше още няколко охранителни поста, които имаха временни будки. Общувахме по радиостанции. Сутрин или вечер се прибирахме с автобуса и си говорихме.      
Собствениците на къщата, която пазеше Владо, много рядко ходиха там, но в един период бяха оставили на отглеждане при охраната тяхното куче. Породата му беше кокер шпаньол, много симпатични и добри животни. След време разбрах, че иначе известните със скъперничеството си и с постоянните си опити, както и реално намаляване на заплатите на работниците, нямат същото отношение към домашния си любимец.
Ежедневно за кучето са били осигурявани по половин варено пиле и две кисели млека. (Помня, че в този период моята баба получаваше 150 лева пенсия и ако аз или някой друг роднина не й купи месо, тя нямаше да хапне месо и един път месечно. Кисело мляко и хляб си купуваше, но пилешко или свинско не можеше да си позволи, както и телешко, което и сега е много скъпо месо.) Две кисели млека и половин пиле. Попитах Владо „Ти тази храна даваш ли я на кучето?“, а той ми каза: „Сутрин си правя едното мляко на айрян и го изпивам, на обед ям пилето, а следобед изяждам и другото мляко“. „А за кучето?“ – попитах аз. „За кучето един шут“.
Знам, че много от вас, които четете тази статия, ще се възмутите за отношението на моя приятел към животното. Самият той много обичаше животните и не би наранил дори бездомно куче. Но когато отношението към животните, тяхното обгрижване премине границите на нормалното за сметка на множество хора, които гладуват, тогава следват големи обществени сътресения, включително революции.

15.02.2017 г.                                                                          Димо Казаков    
Софийски богаташ уби работник


15 февруари 2017. Бизнесмен преби до смърт свой работник, след като преди това се скарали за пари. Богаташът наел строителни работници, които да работят по къщата му в столичния квартал „Княжево“. Един от тях обаче не получил възнаграждение за труда си, заради което напуснал строежа с част от машините. Бизнесменът го открил и го пребил жестоко. Мъжът е спешно откаран в болница, където починал заради нанесените му удари.
За честта на една шивачка


(Стачката за подходящи условия и справедливо заплащане е необходима, стачката за неизплатени заплати е задължителна)

            Не, шивачките в Дупница не се вдигнаха на протест за по-високи заплати, каквито определено заслужават, те не се вдигнаха и за по-добри условия на труд, защото ежедневно мръзнат в студените помещения, не се вдигнаха и заради това, че не им е осигурена дори питейна вода и често се случва няколко шивачки да събират стотинки за да си купят вода от близките магазинчета. Те успяваха да направят бюджетана семейството си по такъв начин, че да се вместят в минималните доходи, които им осигуряваше италианската фирма, с лишения, много лишения. Но когато и тези доходи, минимални, мизерни, унизителни спряха заради некадърността, прахосничеството, алчността или необходимия лукс, който искат да си осигурят италианските (в случая) безхаберници..... е тогава тези достойни жени не издържаха и се вдигнаха на бунт, тих бунт.
А държавата я нямаше. Държавата, която е позволила на някого да прави бизнес с труда и живота на хората, продажната държава, която нехае за малкото останали хора в нея. Нямаше ги замозабравилите се министри, депутати, кметове, никой. В  един момент ще се появи омбудсманката Мая Манолова, която само за прически на месец дава пари за няколко шивашки заплати, ще се снима с работничките и ще си тръгне с луксозната кола, готвейки се за заемането на друг висок държавен или европейски пост.
На 06.02.2017 г. не протестираха някакви шивачки, протестираха нашите майки, сестри, съпруги и дъщери. Техните загрубели от машините ръце вечер прегръщат и галят децата си, които ходят на училище без джобни, гладни, със старите си дрехи, обувки и раници,  но получили един голям урок от своите майки, урок, който не може да се научи в училище...УРОК ПО ДОСТОЙНСТВО.
            
                                                                                              8.02.2017 г.  

Димо Казаков
МОЛ „Рай” /тероризмът не е страшен, когато е застрашен животът на работниците/


Случката, която ще ви опиша, се развива в столичен МОЛ, един ден преди Нова година.

Всички знаете каква е ситуацията. Цяла Европа се тресе, че някъде ще гръмне голямата бомба и ще убие десетки или стотици празнуващи на някой площад. Площадът, където ще се проведе „грандиозният новогодишен концерт” в София, вече се охранява от жандармерия с коли и кучета. По всички новини съобщават, че няма да може пиле да прехвръкне в центъра на София, дори в крайния квартал „Люлин”, на кооперативния пазар, в близост до импровизираната сцена 2 на 2 кв. метра са поставени бетонни преграждения върху дървени трупи, които да спрат евентуално кола, или камион бомба /едва ли/. Всички площади в столиците и големите градове в демократична Европа се охраняват „празнично” от стотици полицаи, накичени като коледни елхи с автомати, пистолети, бронежилетки и каски.

Именно в този ден, преди новата 2017 година да дойде с цялото си величие, в полицията пристига сигнал, че в столичния МОЛ, кръстен „Рай” /преведено на български/, има бомба. Според телевизиите и електронните медии започва евакуация и посетителите и служителите /разбирайте работниците в МОЛ-а, защото служителите са по министерствата и офисите, а не в магазините/ са изведени пред сградата. Това е точно половината от истината, защото половината от магазините не затварят врати, напротив има обаждане от управителя на МОЛ-а, който казва, че на всеки магазин, който затвори, ще бъдат наложени глоби за неизпълнение на договора, управителите на магазините от своя страна казват на работниците – продавачи/чки, касиери/ки, че няма да затварят въпреки заплахата от тероризъм, въпреки това, че могат да загубят живота си, нали все пак печалбата е по-важна. Голяма част от хората, които пазаруват преди Нова година също не са информирани и продължават спокойно да пускат в касичката на притежателите на магазини.
                
 Замислете се, дали в този ден, в който вече се пазят площадите, не е по-лесно да се внесе бомба в търговски център, където всеки носи големи торби, пълни с подаръци, където гъстотата на хората е като на новогодишен площад, а вероятността да носиш бомба и някой де те заподозре, е сведена до 0. Въпреки огромната опасност, управителят решава, че може да предотврати загуби от десетки или стотици хиляди лева, като принуди магазините да не затварят. Може би в неговата глава ситуацията варира от „нелоялната конкуренция иска да ми развали бизнеса” до „някое дете си прави шега”, истината е, че той няма да пострада, както и шефовете на големите вериги, защото тях ги няма – те вече почиват на някой планински или островен курорт, а ще пострадат персонала и хората, които са тръгнали да купят някакъв подарък за роднините си.
                 
Един ден преди Нова година МОЛ „Рай” не се превърна в последна спирка към Рая за работниците и посетителите. Опасността е голяма и ще продължава да я има още дълго време. Работодателите и собствениците ще се спасят днес или утре от бомбите на терористите. Те ценят единствено печалбата и собствения си живот, който обаче за работниците утре няма да струва даже стотинка.
                                                                                                                             Димо Казаков
Месарницата в Ямбол (или как се реже живо месо)


Бедни са хората в Ямбол, или поне 95 % от тях- от тези, които не са емигрирали. Една от тях е Ваня. Близо 10 години работи в месарски магазин в града. Шефът изглежда и се държи като от борческите среди, но през годините плаща редовно заплатите на тримата работници, а на празници дава и по някой лев отгоре. Като цяло няма проблеми в магазина и тази история нямаше да е интересна ако борецът не задлъжнял и се наложило да прехвърли месарницата на 20 годишната си дъщеря – с непорочно кредитно минало.
Млада, нафукана, видяла само медеца от живота, свикнала да й се угажда, новоизлюпената фирмаджийка решила да задвижи магазинчето за месо и започнала да го управлява като фабрика във Великобритания (в началото на XIX век). 20 годишната дъщеря никога не е работила, само е получавала от явния и сенчест бизнес на баща си  и явно е възприела работниците като собственост или като някакви животни, които трябва да лазят в краката й.  Още в първите дни на „царуването“ си развива параноя, че работниците може да увеличават неправомерно „голямото възнаграждение“, което им дава и започва да осъществява контрол, на входа, на изхода и през цялото време на работа.  Пребърква тримата  работници, чанти, дрехи. След това започва да се кара и обижда, дори пред клиенти на магазина. Още след първият месец решава, че заплатите са много високи и трябва да се намалят, независимо, че прагът на минималната работна заплата категорично го забранява.
Да, това може би е някаква реална картина на това, което се случва в много магазини и всякакви фирми в обезправената и обезкървена наша родина. Но една вечер, заедно с приятеля й – як младеж предпочитащ фитнеса и боксовата зала, незнаещ къде е ямболската библиотека, решават че може освен в джобовете и чантите си работниците да скрият колбасите някъде другаде и ги събличат голи – две жени и един мъж и тримата над 50 години. Унижение, гавра, по-добре да беше им пръснал мозъците с един пистолет.
На следващия ден Ваня не отива на работа. На по-следващия също. Не иска помощ от инспекцията по труда, защото знае, че няма да я получи – та нали бащата всеки ден яде и пие с инспекторите в малкия град. Синдикатите нямат достъп до частните предприятия – такава им е уговорката с капитала. Жената е вече на възраст и знае, че много трудно ще си намери нова работа в малкия град. Може дълги месеци да гладуват със сина й, който още е ученик, но не би се върнала в магазина след унижението.
Ваня дори вече не се надява, че ще дойдат по-добри времена, когато ще се появи някой, който ще защитава и нея – работничката от малкия град.

Димо Казаков
Работничка на карнобатския завод „Карина”: Шефът ме нарича боклук, подхвърля ми 180 лв. заплата


Работим като роби за жълти стотинки, оплаква се Гергинка Желева
От КНСБ ми казаха, че нищо не могат да направят, защото цехът бил частна собственост, оплака се работничката

Работниците в шивашката фабрика „Карина” АД в Карнобат са подложени на невиждан и унизителен тормоз от страна на шефовете си. Работят като роби за жълти стотинки, а шефовете гонят работниците си, крещейки им „Боклук мръсен!”.

Това твърди вече бившата служителка на цеха Гергинка Желева. Тя и семейството й потърсиха Флагман.БГ, за да може обидните отношения и лошите условия на труд във фирмата да излязат наяве. Желева не се страхува да застане с лицето си, тъй като вече няма какво да губи – напуснала е работа, но иска да помогне на останалите работници.

Гергинка Желева е работила 10 г. като чистачка във фабриката. През всичките тези години тя е получавала минималната заплата. Преди месец е разбрала, че една от 4-те хигиенистки ще бъде съкратена. Притеснена от факта, тъй като до пенсия й остават 3 години, тя провела разговор с шефа на отдел „Човешки ресурси” Ирина Димова, която обаче е отговорила, че към момента не се знае коя от тях ще бъде уволнена.

„Цял месец бях в напрежение. Накрая на 31-ви октомври, понеделник, ме извика при нея и ми каза, че от метлата се местя да почиствам ризите от конците. За това преместване обаче аз не бях съгласна, защото в производството заплатите са унизително ниски. Ако 2300 ризи са излезли от бригадата, аз получавам около 5 ст. за един брой, което прави около 180 лв. Ако две служителки чистим тези ризи и броят е 2000, заплащането е 6 ст. на брой, което пък означава, че 180 лв. трябва да деля с колежката си – по 90 лв. Всички служители в производството взимат много под минималната заплата, но не смеят да кажат нищо, защото безработицата е голяма”, разказва Гергина Желева.

След като е чула предложението, тя отказала и подала молбата си за напускане с едномесечно предизвестие. На следващия ден отишла на работа, но бригадирката, при която била прехвърлена, не знаела за промените.

„Тя отиде при Ирина Димова, защото явно не ми повярва. Обаче доста се забави. Те просто не можеха да ми намерят място, за да се принудя сама да напусна. Отидох и аз в отдел „Човешки ресурси” и казах на директорката да ме освободят, щом няма работа за мен. Повиших й тон, защото напрежението ми дойде в повече – цял месец не знаех какво ще се случва с работата ми и накрая това с мотане ме изнервиха много”, допълва тя.

След като не успяла да открие изпълнителния директор Ангел Митрев, отишла при съпругата му Алина Митрева, която работи като главен счетоводител във фабриката. От нея обаче също не е получила съдействие, дори напротив – след малко й звъннала и по най-грубия я изгонила от работа. През това време пристигнал и самият изпълнителен директор.

„Той е голям човек, директор на предприятие, очаквах по-нормален разговор с него, но съм грешала. Той ми каза, че информацията  му е предадена, като добави, че за 10 г. съм взела от „Карина” 45 хил. лв. Аз не съм получавала толкова пари, но аз съм ги заработила. Помолих го да ме освободи по нормален начин, а той ми се разкрещя с думите „Ти ли бе, боклук мръсен”. Тръгнах си, за да не ме унижават повече, а той продължаваше да изрича същите думи през оградата. Аз не искам повече нищо от тези хора, вече съм освободена, надявам се да ми преведат и последната заплата”, разказва жената и продължава:

„Преди да дойда в редакцията на Флагман.БГ ме посъветваха да посетя областното ръководство на КНСБ. Прие ме шефът, който се представи с първо име Здравко. Изслуша ме в подробности и накрая ми даде следния съвет: „Ти там нищо не можеш да направиш, те са собственици”. Не мога да разбера за какво са тогава тези профсъюзи”, каза отчаяната жена. Тя изглеждаше спретната, чиста, но бе крайно скромно облечена.

Тя не била единствената унижена по този начин. Веднъж Ангел Митрев дори ударил ръцете на друга служителка, която се оплакала, че заплатите им са много ниски, но в друг шивашки цех възнагражденията били по-високи. Работничката не издържала и напуснала.

Директорът на отдел „Човешки ресурси” Ирина Димова е била и синдик на дружеството, но не се занимавала с проблемите на служителите, твърди още Желева.

„Димова има акции от завода и тя е там бетон и никой не може да я мръдне, закупи си много имоти”, добави тя.

Шивашката фабрика през годините се превърна в един от символите на града. Дава работа на стотици карнобатлии. Служителките с ежедневния си труд изработват качествени ризи, 95 % от продукцията им обаче са за износ.

Проверка на Флагман.БГ в Търговския регистър установи, че представител на Акционерното дружество е Ангел Митрев. В Съвета на директорите влизат Светозар Стоянов, Митрьо Митрев, Алина Митрева, Таня Карагьозова, Иринка Димова и Ангел Митрев.
02 Ноември 2016
Автор: Емел МАХМУД, снимка: авторът
5 години от железничарската стачка (работническа дописка)


"Днес е 24-ти ноември. Дата, която за много от вас не значи нищо! Много едва ли са и чували за събитията, започнали на този ден преди пет години! Но за железничарите, които решиха да се борят за правата си, за по-добро бъдеще, въобще за бъдещето на железницата, да го има този ден значи много. 

Днес от дистанцията на времето мога само да кажа – Поклон пред всички, защитили честта си, организирали и участвали в най-продължителната стачка в съвременната история! Времето доказа, че бяхме прави и това беше единственият начин да се защитим. Доказват го петте хиляди железничари, освободени от работа в годината след стачката! 

Някои ще кажат: „Какво толкова постигнахте, стачката бе провал“ и т.н. 

На тях ще отговоря само по един начин: Докато се мисли по този начин, всички сме обречени! Вместо да се правите на оратори, по-добре се обърнете и продължете да четете сборника с народни поговорки от типа: ”Преклонена главица сабя не я сече” – стъпили върху хилядите “отсечени преклонени главици” около вас! Този, който не иска, намира оправдание и причини, този, който иска, намира начин!
 
Горд съм, че участвах задно с всички, защитили правото си на труд и свое бъдеще в железниците. Ако има възможност пак да застана пред този избор, ще го направя отново и отново!"

Автор: Марио Нинов – железничар-синдикалист, участник в стачката


Над 2 милиона българи живеят в АБСОЛЮТНА БЕДНОСТ, още 3.5 милиона са заплашени от АБСОЛЮТНА БЕДНОСТ


26.10.2016. Около 78.5 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. Запазва се високият дял на домакинствата, които са принудени да се самоограничават в разходите, след като доходите им изостават от необходимите средства за издръжка на живота. Това се посочва в изследване на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ.

Според проучването, семейство с двама родители и две деца през септември се е нуждаело до 2235 лв. на месец, за да покрива разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, образование, транспорт и почивка. Средно на едно лице това означава издръжка на живота в размер на 558,82 лв.

В същото време, прагът на абсолютна бедност, базиран на потребителска кошница от 100 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна до 297 лв. на 1 лице. В 30,5% от домакинствата това условие не може да бъде изпълнено. Това означава, че 2,2 млн. души са под прага на бедността.

Други 48% от домакинствата общият доход на човек се пада между 297 и 559 лв. Така общо 3,462 млн. души са в риск да попаднат отново в групата на бедните.

Според КНСБ, проблем остават ниските трудови възнаграждения (в редица браншове – между 2 и 6 пъти по-ниски от тези в други страни от Източна Европа), заради които започналите работа трудно се измъкват от т.нар „капан на бедността”.
Какво се случва в Бобов дол? (интервю)


/Публикуваме кратко интервю с участничка в протеста за солидарност със стачкуващите миньори от рудник „Бабино“. Тя изтъкна, че казаното от нея може да се смята за казано от името на всички хора. „...не единично....защото това са думи на всички!!!“ – Раб. глас/

Аз не работя към нито една от мините в града! Изявих солидарността към миньорите, като присъствах на протеста. Ако ги няма тях, няма да сме и ние тук, както и нашите дечица.
Това е поминък от много години и тази подигравка е с целия град.

Какво се знае за условията на труд?

Условията под земята, както чухте, са ужасни: влага, липса на достатъчно укрепления, въздухът е тежък и като топлина .... ....каквито са били през годините...лошото е, че не се дават пари в последно време, за да се подобрят забоите или галериите ...не знам кое е по-правилно.

Какви са настроенията и очакванията на хората?

Изнервени, недоспали, изпити от политическите лъжи хора - това видях...видях и сълзите на жени, чакащи мъжете, бащите и общо взето роднините си, които три дни са под земята.За съжаление видях у някои хора и страх...страх, че в утрешния ден не знаят какво ги чака.

Как смятате - имаше ли смисъл от протеста на миньорите?

Ооо да! На първо място, те доказаха, че са мъже и имат глас, и вече след това показаха, как се стига до победата!
Обединението прави силата, това показаха!
А не, както управниците им – разделяй, за да владееш! На този принцип те "лежат"!
Това е!
Протестиращите миньори блокираха пътя за Радомир (16.00 ч., 13 октомври)




16.00 ч., 13 октомври. И в този час продължава протестът на миньорите от рудник "Бабино". Преди минути стана ясно, че част от протестиращите миньори са блокирали пътя за Радомир. Преди час работниците отказаха и второто предложение на ръководството на рудника за поетапно изплащане на всичките им дължими заплати.
Миньорите настояват заплатите за август и септември, както и ваучерите за храна от март досега, да им бъдат изплатени веднага в пълен размер.
Протестиращите се оплакаха, че нарочно се намалява притокът на чист въздух в мината, за да бъдат принудени миньорите сами да излязат от рудника. (БНТ)
Миньорската стачка в рудник „Бабино“ продължава (13 октомври)


Новината разпространена от синдикати и ръководство на Въгледобив, че е оттеглено уведомлението за закриване на рудник „Бабино” и писмото е изпратено тази сутрин до Министерство на енергетиката, не бе приета от миньорите, които протестират.

„Колегите остават под земята, а ние на барикадата на входа. Това са някакви поредни шарлатании. Само ни лъжат. Ние си имаме искания за изплащане на заплати, ваучери и други и ги отстояваме. Явно от високо наредиха на Ковачки да спре съкращението, но това нас не ни спира. Идват избори пак мъдрят нещо“, заяви един от протестиращите, като допълни, че това е мнението на всички до бариерата, където е и блокадата на входа.

Припомняме, че вчера след обяд в Бюро по труда Дупница бе подадено уведомление за масово съкращение на 650 работници от „Въгледобив Бобов дол", подписано от управителя Красимир Чаврагански . Уволненията според това уведомление трябва да започнат от 20 ноември. Засегнати ще бъдат 158 работници в пенсионна възраст и 492- ма в трудоспособна възраст. Според документа, като причина за уволненията се посочва оптимизиране числеността на персонала след финансов анализ, който показва значително намаляване обема на работа. Според експерти сега с писмото до министерството се преустановява процедурата за съкращаване на 650 миньори от рудника.

Иначе миньорите стават все по изнервени. Днес те са освиркали и почти изгонили началника на рудника Атанас Каптиев, който се е опитал да говори с тях и да им обясни ситуацията. Снощи Каптиев бе сред протестиращите и тогава нямаше нервни реакции срещу него.

zadupnitsa.com
Миньор от Бобов дол: Ние сме държавата, собствениците са грабители


Над 24 часа продължава стачката на два фронта - под земята и на портала, на миньорите от рудник „Бабино” в град Бобов дол. Категорични са, че ще протестират докато не им се изплати всичко дължимо, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

„Ще стачкуваме докато не ни се издължи всичко дължимо-купони за седем месеца, или 700 лева, както и заплатите за август и септември. Не по 400 лева обаче като за бездомници, а минимум по 800 лв., искаме и още по две заплати защото ни гонят на борсата. Да ни дадат по 3000 лева и си отиваме, въпреки, че това тук /рудника-б.р./ не е тяхно. Това богатство е на нас-хората, ние сме държавата, а не той - някой си, те са грабители”, каза пред БГНЕС миньорът Димитър.

 „Искаме си нашето - това, което сме изработили, а пък те каквото искат тук да си правят - гробище, паметници, това си е техен проблем”, каза още майстор Димитър. Според него в най-африканската държава вземат по 200 евро помощи. „А ние работим под земята, майстори сме и получаваме 400 лева заплата”, оплака се майсторът.

Според него като сегашните концесионери не могат да стопанисват рудника, да го вземе друг и те да продължат да си работят. В Европа е казано: подземният въгледобив трябва да се закрие до 10 години, а тук искат за два месеца, защото са похарчили парите. Хвърлят ни жълти стотинки и искат да ни ликвидират”, продължи майсторът, който е от Кюстендил.

„Синдикати нямаме, те са пенсионери, които сега са в отпуск, вземат 1000 лв. пенсия, от тук вземат още 1200, сега са в болнични, и това са нашите защитници. Казват: щом сте глупаци, умирайте…, завърши Димитър, дошъл да подкрепи колегите си.

„От исканията си няма да отстъпим - нито ние тук пред портала, нито колегите, които повече от 24 часа са под земята”, категорични бяха протестиращите.

Стачкуващите от рудник „Бабино” са подкрепени и от колегите им миньори от съседния рудник „Бобов дол”, администрацията им е една и съща.

„Първа точка от исканията ни е да ни се изплати всичко дължимо. За предходните два месеца са ни превели по 175 лева, а купони не сме получавали от седем месеца, добавиха събралите се пред бариерата миньори от двата рудника.

„Лампите на колегите, които са под земята, вече повече от 24 часа светят, а са програмирани за осем часа, как издържат долу никой не знае. Ние оставаме тук - днес, и утре, и в други ден, правим си навеси за дъжда, казаха протестиращите от рудника в Бобов дол. /БГНЕС

ВИДЕО:

Публикуван на 12.10.2016 г.
Приватизатори ликвидират 150-годишно предприятие в Казанлък


Най-старото текстилно предприятие в Казанлък "Катекс“ АД ще затвори врати до месец, съобщи лидерката на КНСБ Цветанка Пискова.
В синдикалната структура и Бюрото по труда на 20 юли е постъпило уведомление за предстоящото масово съкращаване, до 20 август ще бъдат връчени едномесечните предизвестия на 205 от общо 214 работници. Повечето от тях работят във фабриката от 20-25 години, много от работничките са пред пенсия.
В официалното уведомление като причина за съкращенията се сочат влошените условия на европейските пазари. От години продукцията на Катекс се изнася за Западна Европа, имаше моменти когато текстилната фирма на практика обличаше със своите платове полицията и армията в Швейцария и Австрия.
         За първи път наблюдавам такова безцеремонно отношение към работещите хора, сякаш работодателят няма отношение към това, че работниците ще се озоват на улицата“, коментира Пискова изключително трудните разговори с представителите на частния собственик на „Катекс“ пред кореспондент на БНР

Историята

Началото на фабриката слагат братя Стайнови през далечната 1848 година, когато се създава малък цех за производство на аби.
По-късно през 1889 г. се обединяват две акционерни дружества "Розова долина" и "Братя Стайнови". До национализацията през 1947 г. предприятието е съществувало като предачна фабрика за камгарни прежди, главно за трикотаж и плетачество.
Касова приватизация през януари 1997 г. прави частни първите  67 % от капитала на КАТЕКС, след 6 месеца държавата продава преференциално на купувача Притекс АД още 16% , а през 2002 г. и остатъчен пакет от 3%. Чрез БФБ - София през 2008 г. 59,3% от капитала на Катекс АД-Казанлък е продаден от Притекс АД на Си Ес Ай Еф АД, по това време собственост 99,938% на Цветелина Бориславова.  
Съдбата на „Катекс“-Казанлък потвърждава, че приватизация = грабеж и ликвидация.
Протест в "Младост 1" срещу застрояване на игрище


На 8 август 2016 г. жители на "Младост 1" от блок 19 и района излязоха на протест срещу предвиденото изграждане на частна сграда на мястото на дългогодишна детска площадка. Събраха се много недоволни хора - близо 100. Скандалният случай е до болка познат като сценарий - хората не са уведомени, извършена е реституция на малък парцел, а общината е продала (т.е подарила) още земя, само и само да се угоди на частника. Така действа районната община (д-р Авджиева) и Столична община - всичко, което е против обикновения човек, подкрепя с двете си ръце.

Протестът за запазване на детската площадка продължи близо 2 часа, което показва решимостта на хората да спрат поредното престъпление спрямо интересите им. На оградата красноречиво е изписано "Мислите само за пари!", а на плакат на протестираща пише категорично, че "строеж няма да има". Новото в случая е (или поне рядко се разкриват подобни факти), че строителната фирма е свързана с роднина (зетчето) на кметицата Авджиева. Интересно е, че въпросното лице има наглостта да се появи на протеста и да възразява на хората. Беше придружен от няколко души, все отбор бизнесмени.

Протестът събра и жители на други части на ж.к. "Младост", които също страдат от планове за ново строителство на местата, където в момента са зелени площи. Бяхме там и от "Младост 3", които протестираме срещу нецелесъобразния и вреден проект "Айс Арена" (до блок 326). 

Постигна се съгласие, че са нужни общи протести на всички засегнати срещу управлението на районната община.

Източник: фб група „Ж. К. „Младост“ за хората!“ https://www.facebook.com/groups/1430005347307300/

Снимки:









Двама пострадали миньори след ново срутване в мина „Ораново”


11 май 2016. Срутване е станало рано тази сутрин в рудник "Ораново" край Симитли. Двама миньори са пострадали тежко. Прокуратурата започна разследване.

Инцидентът е станал малко след 3 ч. по време на работата на нощната смяна в рудника.

Пострадалите миньори са на 37 и 42 години. Кметът на община Симитли Апостол Апостолов допълни, че единият е от село Полето, а другият - от село Полена. Според Апостолов, държавата трябва да обърне сериозно внимание на дейността на това минно предприятие, където продължават да стават тежки инциденти, при които преди време загинаха и хора.

Пострадалите са транспортирани в болницата в Благоевград. По първоначална информация травмите им са сериозни, но няма опасност за живота им.

Единият е със счупени крака, а другият със счупен лумбален прешлен и е транспортиран до "Пирогов“ в София.

Стана изведнъж. Затрупаха ни камъни", успя да каже 42-годишният Емил Пелтешки, докато го качваха на линейката, предаде "24 часа". Той и колегата му Йордан Петров са били затрупани до кръста.

За рудника и инцидентите:

На 16 юли 2013 г. при фатално срутване в мина "Ораново" загинаха четирима миньори -Асен Стойнев, Христо Младенов, Николай Михайлов и Иван Лазаров. Телата на 40-годишния Стойнев и 45-годишния Младенов бяха открити още същия ден, а на 2 август с.г. спасителите намериха и телата на колегите им. Заради инцидента, министърът на енергетиката Драгомир Стойнев разпореди проверки на всички мини, а работата в рудника беше спряна за повече от 4 месеца.

Тогава единствено кметът на Симитли Апостол Апостолов обвини в прав текст ръководството на мината и нейния собственик, че заради занижен контрол и липсата на инвестиции това е "капанът на смъртта".

На 14 юли м.г. Окръжната прокуратура в Благоевград прекрати наказателното производство за смъртта на миньорите заради липса на извършено престъпление.

Това е поредният инцидент в "Ораново", в който работят около 300 души от региона.

На 5 март 2007 година при взрив на газ-метан в “Ораново” загинаха двама миньори, а  други десетима получиха по-леки изгаряния. На 24 октомври същата година свлякла се кална маса уби на място други двама миньори.

Три години по-късно - през май 2010 г., само за 24 часа трима миньори пострадаха при срутвания в "Ораново".
Лоши условия на труд в търговските вериги


05.04.16 . От КТ "Подкрепа" алармират за лоши условия на труд в големите търговски вериги. Синдикатът е внедрил своя представител Дария Захариева като подреждач на плодове и зеленчуци в българска верига супермаркети. За първите 11 дни работа Захариева е получила едва 14 лева и ваучери за храна на стойност 50 лева.
Макар да била наета за  подреждач на плодове и зеленчуци, Дария трябвало да работи като касиер, чистач и да отпушва тоалетни. Обява за работа без посочено име на работодателя, обещание за заплата от 800 до 1225 лева, шестдневна работна седмица, девет часа стоене на крак при договорена смяна от осем часа с 30 минути почивка, невъзможност за ядене и пиене на вода, приспадане на загубите на бракуваната храна от заплатата и обещание за бонус в размер на триста лева, ако през първите три месеца не боледува. Това били част от трудовите условия на търговската верига, с които Захариева се сблъскала.

Екшънът е огромен. Текучеството е огромно. Имах страхотни проблеми с вените, девет часа стоях, без да сядам.

Младите хора бяха хора със счупена психика.

За дейностите, които извършвала, сред които и вдигането на тежки каси с плодове и зеленчуци, към Дария работодателят
? предявил изискване да бъде компютърно грамотна и да владее един чужд език. След като Захариева получила втората си заплата, също смешна като първата, тя напуснала. Не успяла да издържи.

От "Подкрепа" не са потърсили за коментар работодателя.

Мислите ли, че бихме получили смислен коментар, отбеляза лидерът на синдиката Димитър Манолов, според когото подобни са трудовите условия и в останалите големи търговски  вериги.
Междувременно въпросната верига продължава да публикува обяви за работа, подчерта икономическият съветник в КТГ "Подкрепа" Ваня Григорова.
bnr.bg
Частните собственици издевателстват над работниците в България


16 март 2016. Работниците у нас са на ръба на изтощението, алармираха синдикатите. Според тях, масово работодателите принуждават работниците си да работят извънредно и то без възнаграждение, информира Нова ТВ.

През изминалата година са отчетени повече от 20 хил. нарушения, свързани с организацията на работа, почивките и отпуските на работниците.

Повече от половината от тези нарушения засягат работното време. В практика са се превръщат тежките и продължителни смени, както и липсата на адекватна компенсация.

Извънредният труд и работата на празници вече не са изключение, а ежедневие в почти всички сектори – твърдят синдикатите. Шефовете разчитали на „вратичка” в Кодекса на труда, наречена „сумирано отчитане на работно време”. При тази система работодателят не отчита положения от работника труд ежедневно, а за период от няколко месеца.

„Аз не мога да обвиня който и да е работодател – щом са му дали баницата или зелника – защо да не го изяде?”, коментира Чавдар Христов от КНСБ.
 
За да спрат злоупотребите обаче, от КНСБ настояват право на „сумирано отчитане” да имат само минимален брой работодатели.  

„Там, където е установен непрекъсваем процес на работа или там, където самата работа не позволява да има подневно отчитане на работното време. Например в охранителния бизнес, здравеопазването”, обяснява Величка Микова от КНСБ.

Другите предложения са: по-високи компенсации при положен извънреден или нощен труд; по-кратки смени за работници, грижещи се за малки деца или за болни членове на семейството; „неделя” да е ден, предвиден само и единствено за отдих.

„Папата през 2013 г. също направи едно изявление в тази насока, че неделя поначално трябва да е ден за Бога. Оставям настрана и онова, което много хора забравят – че на седмия ден той спрял да почине. А ние?!”, пита Чавдар Христов от КНСБ.
Магазин „Мандарин“ не плаща заплати (писмо от измамен работник)


Супермаркет „Мандарин“, собственост на известния варненски бизнесмен Мартин Несторов, отказва да изплати последните заплати на мен и на четирима други свои бивши служители, аргументирайки се с „големи липси“. Ние работихме до края на октомври 2015 г. в открития през лятото магазин на булевард „България“ в София. Пристигайки в офиса на фирмата, за да си получим заплатите на 15-то число, както е по договор, се натъкнахме на грубо поведение и заплахи от типа „Знаеш ли кой съм аз“ на служителки на фирмата, както и на самия Несторов. След подадените от нас сигнали до Инспекцията по труда стана ясно, че от „Мандарин ООД" са фалшифицирали подписите ни, за да могат по този начин да ни „спестят" полагаемите заплати. Ще си търсим правата по съдебен път.
Два дни, една нощ (филм)


Резюме: Сандра има един уикенд да спаси работата си. Шефът на малката фабрика, където работи, е предоставил на работниците избор: или някой ще бъде съкратен, или никой няма да получи бонус тази година. Сандра наскоро се е върнала от болнични и затова тя ще бъде уволнената. Профсъюзният представител се опитва да й помогне, като убеждава началството да организира второ гласуване в понеделник сутринта, но Сандра ще трябва да спечели поне шестима от колегите си на своя страна. Не е лесно да поискаш от някого да се откаже от значителна сума заради теб, особено в тези тежки времена, а крехкото психично състояние на Сандра прави задачата й още по-тежка.

Оригинално заглавие: Deux jours, une nuit
Език: френски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма
Белгия/Франция/Италия, 2014, 95’
Режисьори: Жан-Пиер Дарден, Люк Дарден
С: Марион Котияр, Фабрицио Ронджоне, Катрин Сале, Батист Сорнен


Към филма: http://vbox7.com/play:0f2f56d4df


Дописка за Кауфланд - Враца


В Кауфланд-Враца работата на служителите е кошмарна. Началниците непрекъснато ги унижават, обиждат ги, не им разрешават да си ползват почивките, не им позволяват да отидат до тоалетната.Когато някой служител се разболее, те го карат да си даде молбата за напускане, вместо болничния лист. По всички тези показатели се откроява пред останалите господин Петко Петков. Този човек непрекъснато крещи, обижда и си позволява истинско нечовешко отношение към служителите си. Чудя се това ли е олицетворението на магазините Кауфланд за Северозападна България.
14 октомври 2015 г., 20:15
България е първа в Европа по процент хора, живеещи в робски условия
21 Декември 2015. България е на първо място в Европа по дял на населението, което живее в робски условия. Това сочи докладът „Индекс за робството" за 2014 г., изготвен от фондацията Walk Free и цитиран от агенция „Фокус".
В условия на „модерно робство" живеят 27 600 българи, или 0,38% от населението. Следват Чехия, Унгария, Сърбия, Словакия, където делът на хората, живеещи в принуда, е 0,36%.
В Полша също е отбелязан висок дял на жертвите на робство. Това отчасти се дължи на експлоатацията на евтина работна ръка от източноевропейските съседки на страната.
Икономическата криза и политиката на икономии в ЕС са довели до увеличение на броя на българите и румънците, които са търсили по-високо платена работа зад граница. Някои от тези работници са попадали в положение на експлоатация, се отбелязва в изследването.
По друга класация - за действията на държавата в борбата с робството, България се намира на 30-то място в Европа.
По абсолютен брой хора в условия на съвременно робство през 2014 г. в региона на първо място е била Турция. Там, по-специално, много деца са принудени да сключват бракове, или стават жертва са на трудова и сексуална експлоатация.

Според доклада през 2014 година общо 566 200 души в Европа са живеели в робство, което е 1,6% от всички жертви по света. /КРОСС/
24 ноември - протест на работещите в музеи и галерии


24 ноември 2015 г. - ДЕН НА НЕДОВОЛСТВОТО 
МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ НА Р БЪЛГАРИЯ ПРОТЕСТИРАТ


Синдикат "Музеи и галерии", НФ "Култура" към КТ "Подкрепа" и "Синдикат на работещите в музеи и галерии", НСФ "Култура" към КНСБ 
организират протестни действия
Нашите искания са:
1. Да бъде увеличен бюджетът за политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство, за да бъде осъществена реформата в музейния сектор и да започне реалното изпълнение на заложените приоритети, свързани с културните ценности в програмата на правителството! 
Досега държавните музеи (почти всички със статут „национални”), както и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ и 55-те общински музея, не са на делегирани бюджети, което ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите. За тази цел са необходими 7,9 млн. лв. към бюджета на Министерството на културата и 4 772 000 лв., които чрез Министерството на финансите /МФ/ да се разпределят целево по общините. 
2. Да бъде увеличен и уеднаквен Единният разходен стандарт на 103-те музея и галерии с регионален характер! 
Досега се дават повече средства за музеи, чиято бройка е под 15, а за тези, които са над 15, субсидията е по-малка. Това е несправедливо и неоправдано! Искаме да бъде увеличен стандарта за бройка на 14 459 лв. за всички музеи, което означава допълнително 6 млн. лева, които чрез МФ да бъдат разпределени целево по общините. 
3. Да бъдат заложени средства за въвеждане на допълващ стандарт за управляваните открити площи и сгради за всички музеи!
Това изисква допълнително 1.242 млн. лева.
4. В рамките на тези средства да бъде увеличена работната заплата минимум с 50%, за да отговаря на отговорността, която носим.
Различни протестни действия ще има в музеи и галерии в цялата страна - плакати, подписки за подкрепа на исканията, протестни лентички, беседи от специалисти за емблематични паметници и др. 
Обръщаме се към депутатите, министрите и към цялата българска общественост да посетят музеите и по този начин да подкрепят нашия протест! 
В този ден, вместо да затваряме музеите, ние ще отворим широко вратите за всички, за които българското културно наследство наистина е приоритет.
*Факти за доходите на работещите в музеите и галериите у нас.
Около 5 000 000 са посетителите в музеите и галериите през 2014 г.
- Близо 3000 души работят в 204-те музея и галерии в България.
- 1038 са специалистите с висше образование в тях – научни сътрудници и уредници. Те имат най-ниските заплати от всички категории висшисти у нас.
- 400 лв. е началната заплата на млад музеен специалист с магистърска степен. От 1 януари трябва да бъде увеличена с 20 лв., за да се изравни с минималната заплата за страната!!!
- От 400 до 550 лв. получават повечето от уредниците и реставраторите в музеите и галериите, които имат над 20 години трудов стаж.
В длъжностната характеристика на всеки музеен специалист има изискване за:
- много добро владеене на чужд език;
- специалистите са и материално отговорни лица за сериозни суми.
Почти 2,5 млн. българи живеят с доходи под линията на бедност


Една трета от българите живеят в условия на тежки материални лишения. Почти 2,5 милиона пък са с доходи под линията на бедност.
Тази мрачна картина на родната реалност очерта редовното изследване на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
Лидерът на синдикалистите Пламен Димитров обяви, че половината граждани имат месечен доход от 295 лева, което е линията на бедността, до 560 лв. - издръжката на живот за член от домакинството.
Само 1,4 милиона от българите имат добър стандарт на живот по родни критерии, сметна Димитров.
При средно ниво за ЕС от 24,4%, цели 40,1% от гражданите са застрашени от бедност и социално изключване.
  
30.10.2015

Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS

    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
Пловдив и Матера 2019
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS

Home | Новини | Форум | Клуб | Обяви | Времето | Обмяна | Хотели | Търсене | Снимки | Линкове | За Нас | Italiano English Русский Français Italiano (Traduzione automatica)
Контакти Bulgaria-Italia