Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Най-хубавите години

16.11.2020

Дванайсетият филм на Габриеле Мучино е първи в класацията на най-гледаните филми в Италия през тази година.

За модел на "Най-хубавите години" служи шедьовърът на Еторе Скола "Обичахме се толкова много". "Вдъхновявам се от неговото кино, за да разбера кои сме, откъде идваме и защо сме това, което сме днес. Сложих два цитата от "Обичахме се толкова много", за които помолих продуцента да купи правата, за да се чувствам по-свободен да го направя", споделя Мучино.

Той използва филма на Скола като предварително очертана история, известна на всички: четирима приятели, четири пресечни и паралелни пътища, четири десетилетия от живота им. Времето не е индивидуално или поколенческо поражение, а разказвателна елипса. Персонажите растат и се развиват само според собствената си история.

Главните герои са Джулио (Пиерфранческо Фавино), Джема (Микаела Рамацоти), Паоло (Ким Роси Стюарт) и Рикардо (Клаудио Сантамария).

Те преживяват доста събития - както лични, така и исторически: падането на Берлинската стена, операцията "Чисти ръце", идването на власт на Силвио Берлускони, рухването на кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември. И научават, че това, което наистина има значение, са "нещата, които ни карат да се чувстваме добре". Римляни с различен социален произход, нямат политическа принадлежност или идеология, а само мечти, стремежи за работа, спомени.

Един остава влюбен в една и съща жена и страда от горчиви разочарования. Друг получава успех и пари, но губи приятелите си. Трети не успява да свърже двата края с работата, която обича, и е оставен от съпруга и син.

Приятели, които като тийнейджъри се смятат за вечни, вече са се отдалечили, без да се виждат отново. Или се засичат случайно: фалшива прегръдка, срамежлив поздрав или преструвка, че не се познават, и продължават напред.

Избраната схема е тази на "Обичахме се толкова много": всеки от главните герои, говорейки за себе си, гледа в камерата и предлага своята гледна точка за събитията.

Героите на Мучино и техните изпълнители са насложени фигури върху ролите на Виторио Гасман, Нино Манфреди, Стефано Сата Флорес, Стефания Сандрели. След като разбира, че историческите предпоставки от филма на Скола вече не съществуват, Мучинo присвоява голата схема и поставя друго поколение, своето. Онова, осъдено на оттегляне, за което партизанските борби съществуват само в разказите. Ако се бори за един идеал, то го прави с илюзията, че съществува. Неслучайно първата песен, която слушаме, е Just an Illusion на Imagination. И този прякор - Оцелелия, на един от героите, Мучино използва, за да напомни кои са тези личности, откъде идват, в кой сезон са оцелели ("Оловните години"), в каква идеологическа празнота са израснали и узрели.

Джулио постига богатство, като се жени за дъщерята на министъра на здравеопазването. Но в крайна сметка, както другите двама приятели, истинската му радост е да има Джема до себе си. И когато я притежава, не знае как да я оцени, забързан да гради кариера. Тя сервира на масите в бар и не е на висотата на бъдещия адвокат.

Паоло вижда единствената любов в живота си, Джема, отнета му от Джулио. Запомняща се е сцената, която започва от училищните стълби, продължава надолу с Джулио и Джема, които си тръгват, и завършва с Паоло, оставяйки го обезсърчен. Любов, родена зад гърба на нищо неподозиращия Паоло, изигран майсторски от Ким Роси Стюарт. След години на несигурност той получава постоянен договор като преподавател по литература, латински и гръцки в гимназия.

Рикардо се опитва да бъде журналист, филмов критик, да създаде семейство, занимава се за малко и с политика, но в крайна сметка произвежда олио в селската къща на родителите си. Той е изгубилият в живота, който не вижда сина си Артуро с години, защото е разведен. Заедно с Паоло в центъра на Рим (не липсва и преклонение пред Фелини със сцената на къпането им във "Фонтана ди Треви") той вижда Джема и я изпраща до вкъщи. За миг, съвсем кратък, сякаш я приближава, за да я целуне. Тя е на сантиметри от лицето му. Едно трептене, един шум биха били достатъчни, за да я накарат да се обърне и да намери устата на Рикардо. Трябва само малко смелост. Но този момент отминава и двамата се разделят като приятели, каквито винаги са били. Както на снимката от 30 години по-рано, направена в провинцията, пред старата кола.

Джема (на италиански означава "скъпоценен камък") е болезнената точка във филма поради сценарните оскъдици на характера ѝ. С неизвестен баща и майка, починала от рак пред очите на младото момиче, трудно се разбират мотивите на нейните действия в хода на сюжета. За приятелите си тя наистина е скъпоценен камък, в който се отразяват техните грешки и успехи.

В замяна на това са изградени много добре (от самия режисьор и съсценариста Паоло Костела) трите мъжки персонажи, които съответстват на идентичността на актьорите и заедно очертават профила на едно поколение.

В първата част на филма младите актьори, които играят четирите основни роли, макар и много добри, са принудени постоянно да повишават глас, да се задъхват и да препускат, водени от лудостта и хаоса на Мучино.

След първия половин час, когато се появяват Пиерфранческо Фавино, Ким Роси Стюарт и Клаудио Сантамария, филмът започва да набира височина и да намира идентичност, постепенно се откъсва от клишетата. Четиримата изпълнители живеят интензивно емоциите на своите герои. Това са техните години.

Актьорите намират своята мярка в рамките на доминиращия стил. Той е и в добре насочвания професионализъм на оператора Елой Молѝ със запомнящи се план-епизоди и безупречни движения на камерата, на художника по костюмите Патриция Керикони, на сценографа Тонино Дзера. Особено прецизна е работата на монтажиста Клаудио Ди Мауро - в сцената в ресторанта към края, с великолепните план и контраплан, или пък тази, в която Джема, в различните си превъплъщения, се втурва нагоре по стълбите, една от най-красивите във филма. Музиката на Никола Пиовани е всеобхватна, прочувстена е и песента на Клаудио Бальони, дала заглавието на филма.

Зад основния филм има и друг, който тече: този на емоциите, които персонажите изпитват - потиснато недоволство, докоснато, но никога не достигнато щастие, което ги наранява. Мучино успява да разкаже по-добре неизказаното.

Времето променя хората, прави смилаеми неприемливи доскоро неща, създава нови илюзии. Прекосяваме го, без да препускаме.

Всичко в "Най-хубавите години" се връща към началната си точка. Синът на Рикардо - Артуро, който никога не е искал да види баща си, се завръща в Рим в навечерието на Нова година и среща сина на Джема, дъщерята на Джулио. Финалът предлага ново трио, това на децата на главните герои.

Новите персонажи са в търсене на своя автор.


Автор: Соня Александрова
Източник: filmsociety.bg




Твоят коментар



Новини

26.11.2020Марадона – мит и човек
21.11.2020Виртуален филмов фестивал „БГ екран онлайн“
16.11.2020Най-хубавите години
12.11.2020Паметна плоча на големия български оперен певец Николай Гяуров в Модена
11.11.2020„Онази с бръчките съм аз“
30.10.2020„Алцек и българите в средновековна Италия” по БНТ



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)