Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Венеция 2020: Номадландия

15.09.2020

Показаният в последния фестивален ден състезателен филм за "Златен лъв" "Номадландия" на 38-годишната американска режисьорка от китайски произход Клоуи Джао (тук и сценарист, монтажист и копродуцент) разтури вече добре подредените награди, както стана ясно на финалната пресконференция. Той грабна "Златния лъв" за радост на едни и възмущение на други. Също така вече мина на фестивалите в Торонто и Лос Анджелис, чакат го в Сан Себастиан.

Третият филм на Клоуи Джао след "Песните, които научих от братята си" (2015, показван в Сънданс) и "Ездачът" (2017, с премиера в Кан), е по документалната книга на американската журналистка Джесика Брудър "Номадландия. Как да оцелееш в Америка в XXI век", посветена на немладите американци, принудени от кризата да обикалят САЩ в търсене на работа. И наистина творбата започва с реални факти: 89405 е вече несъществуващ пощенски код на призрачния град с поетичното название Емпайър в щата Невада. През 2011 г. фабриката, в която Фърн и съпругът ѝ Бо са работили през целия си живот, затваря врати и всички остават на улицата. Домът на семейството принадлежи на фалиралата компания, Бо също си отива след дълго боледуване.

Светът на 60-годишната вдовица, която няма право на държавни помощи, е разделен между гараж, в който са заключени всички неща на мъжа ѝ, и стара каравана, пълна с вещи, които все още имат значение за нея. Фърн, изиграна блестящо от Франсис Макдорманд, тук и копродуцентка, назовава иронично возилото си "Авангард", сяда в него и тръгва да обикаля западните щати на страната - от Южна Дакота до Небраска. По пътя си среща номади като нея, всеки от които е цяла вселена. Почти всички са непрофесионални актьори, някои играят себе си. Ето го белокосия Боб Уелс, идеолога на номадите, създател на цяло течение във философията. Той се опитва да заглуши болката по своя самоубил се син. Други реални лица са веселата старица Линда Мей, с която Фърн особено се сближава, и Чарлийн Суонки, която колекционира странни камъни и бърза към Аляска в надпревара със смъртоносната си болест.

Точно както в "Ездачът", "Номадландия" смесва реалност и фикция, за да разкаже нова и неочаквана еволюция на американската мечта. Сякаш се връщаме назад с един век и онези, които изглеждат само обикновена група бездомни или отчаяни хора, са превърнати в "нови пионери". Те търсят щастие и лична реализация, далеч от онази, която обществото иска да ни внуши още с раждането.

Всички тези колоритни персонажи откриват за Фърн нов свят. В него е работата от време на време в "Амазон", местенето от място на място, където безплатно или евтино да паркира караваната. Тя поддържа живота си в равновесие между седалката на поостарелия фургон и работните места.

Героинята се отказва от постоянно жилище, намира удоволствие в това съществуване, за което винаги е мечтаела и което с течение на времето става ежедневие. За Фърн решението е съзнателно, макар и трудно разбираемо. Споделено или не, за нея е единственият начин да открие себе си, да вкуси неща, които в уседналия си живот никога не е опитвала.

Режисьорката я връща към природата. Контактът със земята, скалите, планините, със студения сняг и горещото слънце на пустинята са отражения на блаженство. "Номадландия" отново потвърждава страстта на Джао към пейзажа, в чиито цветове и светлина потапя персонажите. Идеална среда и сцена, в която човекът е нашественик.

Фърн върви по пътя си сама, без да търси никаква помощ. Тя е постоянно удивена и поразена от топлината и добротата на хората, които среща, както и от заобикалящите я пейзажи. Във филма на Клоуи Джао хората и природата съжителстват по абсолютно естествен начин, създават усещане за мир. Музиката на италианския композитор Лудовико Еинауди непрекъснато придружава безграничните пустини, дивата и безплодна земя.

Мотивите на героинята са "разкрити" едва на финала: нетипичният ѝ избор не е нито егоистичен, нито акт на бунт, а естествена последица от десетилетни мечти за свобода. Една от най-значимите фрази на Макдорманд е "Аз не съм бездомник, аз съм без дом". И точно това струи от погледа на актрисата във всеки отделен кадър. Фърн е в мир със себе си, дори в моменти на най-голяма трудност. Франсис Макдорманд от известно време с право се смята за една от най-добрите живи актриси. Тук интерпретацията ѝ е по-лична, по-малко груба и цинична от най-известните ѝ роли, но точно поради това още по-сърдечна и вълнуваща, на места и иронична.

"Номадландия" е портрет на една нация, но и на женска идентичност, окончателно откъснала се от всичко, което е част от общия (западен) живот: постоянен адрес или семейство, готово да седне около масата в Деня на благодарността. Фърн работи, грижи се за нещата и хората, които среща, но вече не може да се застои на едно място, нито да се обвърже емоционално. Джао прониква в погледа ѝ и разширява света около нея. А той е пълен с дупки: в скалата, в тялото, в самото минало на героинята, в достойнството на хората, в съгласуваността на общество, изправено пред упадък, защото губи частите си по един от онези пътища, които сякаш никога не свършват.

Въпреки външния си вид или приликите номадите не са нови герои от романа "Гроздовете на гнева" (1939) на Джон Стайнбек, нямат гняв в очите си: приемат съдбата си, правят я своя и не се борят с нея.

"Номадландия", получил по време на създаването си благословията, както и някои съвети от Терънс Малик, е химн на свободата, приключенския дух и оцеляването. Посланието е оптимистично: когато човек е в контакт с природата и със себе си, далеч от общество, все по-отровено от печалба, солидарността вече не е мираж.

В този поетичен и естетически филм има баланс между форма и съдържание, който режисьорката, макар и много млада, успява да поддържа на екрана. Клоуи Джао за пореден път разказва Америка, която обича - на големите пространства, на липсващите граници, на солидарността между отхвърлените от системата. И се препотвърждава като автор, който подобно на Фърн и караваната ѝ, (пре)нарежда всички парчета от своята чуждоезична душа.


Автор: Соня Александрова
Източник: filmsociety.bg




Твоят коментар



Новини

23.09.2020Италианците подкрепиха съкращаването на броя на депутатите
22.09.2020Резултатите от регионалния вот в Италия засилиха позициите на премиера Конте
20.09.2020В Италия гласуват на референдум за намаляване броя на депутатите
15.09.2020Венеция 2020: Номадландия
11.09.2020Венеция 2020: Сестрите Макалузо
09.09.2020Музика: Андреа Витело и Андрей Гаврилов на сцената на Зала България
07.09.2020Венеция 2020: Човешкият глас



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)