Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Раят на Рафаело

22.04.2020

На 6 април 2020 г. отбелязваме 500 години от смъртта на Рафаело Санцио (1483-1520)

Рафаело Санцио (1483-1520) умира на 37 години, когато е постигнал слава и богатство. 500 години по-късно светът и Италия се подготвяха да отбележат юбилея му, за съжаление COVID-19 затвори галериите и осуети честванията.

Времетраенето на изложбите, посветени на гениалния художник, ще претърпи промени. Най-голямата проява - изложбата в "Скудерие дел Куиринале", която бе открита на 5 март, днес може да се разглежда само виртуално на #RaffaelloInMostra. За нея ще прочетете в новия априлски брой на списание "Култура".

На 25 април в римската "Вила Капо ди Бове" трябваше да се открие изложбата "Да рисуваш и съхраняваш. Писмото на Рафаело до папа Лъв Х". Текстът, който е в основата ѝ, слага началото на европейската практика за опазване на паметниците на културата.

Лувърът планира изложба, посветена на Италианския ренесанс и Рафаело. Замъкът Шантий, недалеч от Париж, където се пазят картините на Рафаело Трите грации, Орлеанската мадона и Мадоната от Лорето, наричана още Мадоната с воала, също отбелязва юбилея. "Рафаело в Берлин. Мадоните на Картинната галерия" се нарича изложбата в Берлинската картинна галерия. Националната галерия в Лондон подготвя експозиция (3 октомври-24 януари 2021), която ще включва рисунки, картини и други произведения на Рафаело от различни сфери на дейността му - архитектура, археология, поезия, скулптура.

До декември в някои европейски градове ще може да се види дигиталната изложба "Рафаело, една невъзможна изложба". Целта е да се възпроизведат дигитално в естествени размери 45 шедьоври от световни музеи.




"Леонардо ни обещава рая, Рафаело ни го дава"

Антонио Паолучи
Osservatore romano, ноември 2008 г., превод от италиански Соня Александрова

"При Рафаело сътворяването изглежда леко и както в Божиите дела, при него всичко се появява като движение на волята" (Енгр). Рафаело е лек, казва Енгр. Лек като облаците, дърветата, планините, като всичко, сътворено от Бог. Наблюдението на Енгр е красиво и абсолютно вярно.

Заставаме пред Мадоната в креслото или Атинската школа и ни прави впечатление, че всичко това винаги е било там, че не може да бъде по-различно и най-вече, че е родено без усилия, без интелектуална обработка, без нужда от корекции и избор, просто по желание.

Рафаело е желаел Атинската школа и Мадоната в креслото и ето че пред нас чистата Красота придобива форма - окончателна, неизменна, "лека". Ето защо Енгр е прав, когато сравнява живописта на Рафаело с творенията на Бог и разбира "лекотата" като върховно постижение на стила.

"Леонардо ни обещава Рая, Рафаело ни го дава", казва Пикасо и е напълно прав. Раят за един художник е съвършенство и баланс. Спокойствие и хармония. Радост за очите. Утеха за сърцето. Осъзнаване на окончателното завоевание. Познание, че нищо не може да се добави или отнеме от резултата. Ако това е така, а няма съмнение, трябва да споделим мнението на великия Пикасо.

Раят, който Леонардо с упоритото си експериментиране ни обещава, Рафаело просто ни го дава. Такива размисли ме придружават пред Мадоната с щиглеца. Картината, която 22-23-годишният Рафаело рисува по време на престоя си във Флоренция, преди папа Юлий II да го повика в Рим, за да работи в Апостолическия дворец, е сравнително малка, с размери 107 см х 77 см. Но след реставрацията тя изглежда невероятно голяма.

Осъзнаваш, гледайки я, че чистата Красота няма граници, не може да бъде измерена. Тя нахлува и те прави щастлив. Мадоната с щиглеца е един от онези свръхупотребени шедьоври като Мона Лиза на Леонардо, като Давид на Микеланджело. Колко пъти сме я виждали, възпроизведена в книги, в списания, в картини, висящи над леглата в миналото, в свещените картини от първото причастие! Днес, след като реставрацията е възстановила цветовете ѝ, я виждаме по нов начин.

Пленява нежният италиански пейзаж, тръпнещ в следобедния час, докато спокойните летни облаци преминават по безкрайното небе. Омагьосва меланхоличната красота на Мадоната, любяща майка, съзнала съдбата на сина си, с вечното си и неизменно присъствие като сините планини от фона.

Нежен и в същото време пълен с приглушени поличби е разговорът между свети Йоан Кръстител и младенеца Исус, който гали щиглеца. Малката птичка, която държи в ръцете си и чиито червени пера олицетворяват смърт и възкресение. Рафаело е 20-годишен, когато рисува този шедьовър за своя флорентински приятел Лоренцо Нази, оженил се наскоро. Както свидетелства Джорджо Вазари и както историците на изкуството добре знаят, на 12 ноември 1547 г. картината е сериозно повредена при срутването на къщата на Нази. Възстановяването на повредените и изгубени части е извършено от качествен художник, идентифициран днес като Ридолфо Гирландайо.

В този момент възниква въпросът, който занимава поколения историци на изкуството. Как да се обясни главозамайващата скорост, с която за няколко години момчето от италианската провинция, син на посредствен художник, се превръща в абсолютен и в известен смисъл легендарен герой на Ренесанса?

Някои неща са необясними. Времето и причините за гениалността са и остават загадка. Историкът може само да подбира и интерпретира фактите и да подчертава важните точки в краткия живот на художника. Когато младежът рисува Мадоната с щиглеца, той вече има огромна художествена култура.

Култура, родена в средата на Урбино (сред скъпоценните фламандци, яснотата на Пиеро дела Франческа и изискания хуманизъм на херцогския двор), израснала в общуването с учителя му Перуджино. От него Рафаело научава и никога не забравя тайната на ритъма, който управлява формите, и Красотата, която ги омекотява.

И накрая, култура, узряла по време на престоя във Флоренция (1504-1508), когато той е чувствителен към творбите на Леонардо, Микеланджело и Фра Бартоломео, но също така открит за цялата тосканска история на изкуството - Лука дела Робия, Верокио, Донатело, Фра Беато Анджелико, Мазачо. Рафаело попива, метаболизира и преобразува всичко. В края на престоя му - преди Залата на подписването (Ватикана), е Мадоната с щиглеца (Уфици).

Антонио Паолучи (род.1939 г.) е италиански историк на изкуството, специалист по Ренесанса. Бил е министър на културата, директор на музейния комплекс във Флоренция, директор на Ватиканските музеи. Понастоящем е президент на Международния комитет за честванията на 500-годишнината от смъртта на Рафаело.


Автор: Соня Александрова
Източник: Портал Култура




Твоят коментар



Новини

10.05.2020София е най-титулувания волейболен град на света
01.05.2020Специална организация за големия първомайски концерт в Италия
01.05.2020Пътят на Рафаело
22.04.2020Раят на Рафаело
21.04.2020Рим навършва 2773 години
18.04.2020Ломбардия остава епицентър на епидемията в Италия
12.04.2020Прокуратурата в Италия разследва повишената смъртност в домовете за стари хора



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)