Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Флоренция: Наталия Гончарова и авангардът

12.12.2019

Флоренция отново предлага незабравимо художествено удоволствие. Пред Палацо "Строци" се нижат опашки за изложбата "Наталия Гончарова. Между Гоген, Матис и Пикасо" (28 септември 2019 - 12 януари 2020).

Първата в Италия ретроспектива на Наталия Гончарова (1881-1962), която по-късно ще може да бъде видяна в Хелзинки, обхваща нейното многолико творчество като художничка, илюстраторка, графичка, авторка на костюми, сценографка, декораторка, стилистка, дори киноактриса и балерина. Експозицията включва 130 произведения от музеи в Италия (Милано и Роверето), Русия (Третяковската галерия в Москва и Руския музей в Санкт Петербург), Англия (Галерия "Тейт", Националната галерия и Музея "Виктория и Албърт" в Лондон), Финландия (Хелзинки).

Коя е Наталия Гончарова? За да запълнят празнотите в нейната биография, кураторите разказват живота ѝ в снимки и изображения. Родена в Тулска губерния, в благородно семейство, тя е потомка по бащина линия на съпругата на Пушкин, чието име носи. Прекарва детството и юношеството си на село. Преселва се в Москва заедно със семейството и се записва в Училището за живопис, скулптура и архитектура. Излага картини в Париж - световната столица на изкуството - още в 1906 г. Участва и в най-важните авангардистки европейски изложби в Мюнхен (със "Синия конник"), Берлин и Лондон. Прави сценографията и костюмите за Руския балет на Сергей Дягилев. След неговата смърт работи и за други продукции, преподава живопис, сътрудничи с модни къщи, издатели и списания. Две години преди Октомврийската революция заедно със спътника си, художника Михаил Ларионов, напуска окончателно Русия и никога не се завръща там. Установява се в изгнание в Париж, за да твори свободно.

Над 50 години двамата с Михаил Ларионов живеят като свободна двойка. Независимо от решението да не се завръщат в Русия, завещават произведенията си на музеите в родината си, където те са пренесени през 1989 г.

"В началото се учех главно от съвременните френски художници", пише Наталия Гончарова. Тя усвоява новостите в западното изкуство, но ги преработва през руската традиция и православната религия. Картината ѝ "Циркът", свързана със света на Ван Гог и Тулуз Лотрек, вече подсказва приближаване до фовизма. От Пол Сезан тя взема светлината, която извайва формите, както и геометричността на предметите. Очевидна е приликата между нейния "Пушач" и този на Сезан, макар да отрича, че познава картината. "Пране на дрехи" е вдъхновена от бретанския цикъл на Пол Гоген с екзалтацията на дивото, на всекидневния селски живот. В последвалия полинезийски период на Гоген я привлича интересът към далечните култури и мита за "примитивното". Тя го прилага към персонажите на своята селска Русия и към каменните баби.

По всяка вероятност Наталия се запознава с Анри Матис в Москва през 1911 г., когато той отива там за своя изложба. Тя взема от него идеята за грандиозната композиция на своите полиптихи. Освен това нейната "Гола черна жена" е близка до неговото "Изправено голо тяло". Сближават ги силните контурни линии, двуизмерността, интензивните първични цветове, опростяването на формите.

Наталия общува с Пабло Пикасо в Рим през 1917 г., когато и двамата работят за Дягилев. По-късно се срещат и в Париж, където Пикасо се влияе от Гончарова за театралната си работа.

След тези препратки и сравнения кураторите пристъпват към руското в творчеството на Наталия. Френските художници помагат на Гончарова да преодолее натурализма и символизма. Руският неопримитивизъм, развит с особена сила между 1907 и 1912 г., е вдъхновен не както във Франция от далечни цивилизации, а от местните традиции и фолклор. В картините, свързани със селския живот, тя се вдъхновява от дърворезбата, от т.нар. лубки (популярни графики, рисувани на дърво). Тук са изложени младежкият ѝ "Автопортрет с жълти лилии" (1907-08), който дава образ на цялата изложба, и "Бране на ябълки" (1911).

Руският селски живот е допълнен чрез снимки от епохата и откъси от документалния филм "Падането на династията Романови" (1927) и игралните "Рязанските жени" (1927) на Олга Преображенска и "Генералната линия" (1929) на Сергей Айзенщайн. "Изкуството на моята страна е несравнимо по-дълбоко от всичко онова, което Западът познава", споделя Гончарова. То обогатява и интериора на залите. Облицовките възпроизвеждат игривите цветове от илюстрациите на художничката, правени в Русия.

Подготвени сме вече за историята около самостоятелната изложба на Гончарова в Москва (1913 г.) - първата на руска авангардистка. Тя има дванайсет хиляди посетители и три издания на каталога. Третяковската галерия откупува три картини. Събрани са около 800 творби - рисунки, акварели, пастели, скулптури, театрални скици, тъкани, бродерии, лубки. Наталия показва отново същите голи женски тела, видени за пръв път в 1910 г. За показването им три пъти на различни изложби е дадена под съд. Първата жена, обвинена в порнография. Винаги е била оправдавана. Времената не са се променили много, щом като нейният "Модел (на син фон)" и днес, през 2019 г., е цензуриран от Инстаграм в рекламното видео на флорентинската изложба. Стените на залите от руския период са в огненочервено.

Друга тема, вълнуваща Гончарова между 1909 и 1910 и чак до 1916, е религията. Нейните религиозни картини, поставени на син фон, са съзнателно провокативни, защото са нарисувани от жена - нещо, което не е прието в православната традиция. На московската си изложба Наталия ги събира в отделна зала и те стават едни от най-признатите. Ала я сблъскват с Руската православна църква. Творбите ѝ са смятани за пародии и осем от тях са конфискувани от Светия синод, между тях е и изложеният във Флоренция полиптих "Евангелистите". Гончарова е обвинена в светотатство, но впоследствие е оправдана.

Серията литографии "Мистични образи от войната" е финалът на руския период на Гончарова. За сюжетите Наталия се вдъхновява от иконите, за начупените линии - от лубките, за да обедини футуристични влияния с патриотични образи и да нарисува вечната борба между доброто и злото. Отново избрани откъси от филма "Генералната линия" представят религиозни шествия и маршове, характерни за православното вероизповедание.

"Тази жена е следвана от цяла Москва и цял Санкт Петербург. Имитират не само нейната работа, но и нейната личност", възкликва Сергей Дягилев след изложбата в Москва. Веднага след това той кани Гончарова да създаде костюмите на постановката "Златното петле" по приказката на Пушкин и музиката на Римски-Корсаков. Успехът в Париж през 1914 г. идва на мига, защото Русия и нейният фолклор са сполучливо модернизирани. Сътрудничеството между двамата е изключително плодотворно и преминава през разкошните костюми на "Садко" (1916) от Римски-Корсаков, "Сватба" (1923) и "Жар-птица" (1926) от Игор Стравински. В една от залите във Флоренция Руският балет на Дягилев е представен чрез видео, музика, плакати, сценографии и др. Основополагаща в неговите новаторски спектакли е равнопоставеността на музика, танц и живопис като интегрална част от крайния резултат, в който приносът на Гончарова е голям. "Целта на костюма не е да облича, а по-скоро да материализира въображаемия персонаж, неговия тип и характер", обяснява Наталия през 30-те години.

Изложбата не може да пренебрегне и връзките на Гончарова с Италия. За кратък период тя се интересува от модернизма чрез градските теми - автомобили, фабрики, скорост - в отговор на футуризма. Тя не приема определението на футуристите за войната като "хигиена на света", както и забраната да участват жени. Одобрява обаче желанието за скандал и дава личен пример през 1913 г. Преминава заедно с други художници, назована от тях "първи лидер на футуристите", по улиците на Москва. В този пърформанс тя е първата жена с рисунки по лицето и тялото.

Гончарова е и първата жена, която танцува тип-тап в първия филм на руския авангард - "Драма в кабаре номер13 на футуристите" (1914) на Владимир Касянов, където играе главната роля заедно с Михаил Ларионов и Владимир Маяковски.

В отговор на италианския футуризъм Гончарова и Ларионов създават лъчизма и публикуват два манифеста през 1913 г. Новото руско абстрактно течение играе с пространствени форми, пресичани от светлинни лъчи, отразени от обекти. Вниманието е съсредоточено върху лъчите и персонажите се разпознават трудно, превърнати в чиста абстракция, за да внушат свят отвъд видимото.

При своето гостуване през 1914 г. в Москва създателят на футуризма Филипо Томазо Маринети определя руския футуризъм като продължение на италианския. Пред картините на Наталия той възкликва: "Добре. Много добре. Също като нас". Гончарова и Ларионов защитават автономността на руския авангард, черпещ вдъхновение от традиционното изкуство. Наталия реагира: "Маринети и неговият футуризъм не добавят нищо ново към модерното изкуство". Срещите им са агресивни и провокационни. Сивият цвят на залата задълбочава това усещане.

Напреженията между Гончарова и футуристите се стопяват през 1917 г. в Рим, като причината е Дягилев. Той поръчва на Джакомо Бала и Фортунато Деперо сценография и костюми за своите балети.

На изложбата са съпоставени Умберто Бочони ("Динамизмът на колоездача") и "Колоездачът" на Гончарова, за да се видят приликите и отликите. При Бочони тялото на велосипедиста се слива със стилизираното му колело и контекстът не се разбира. При Гончарова скоростта е изобразена чрез повторение на маркирани черни линии, които създават впечатление за едновременно движение както на велосипеда, така и на тялото на колоездача. Освен това състезанието е в разпознаваем руски пейзаж.

Римският престой на Гончарова и Ларионов заради сътрудничеството им с Дягилев обогатява познанствата и приятелствата им с италиански интелектуалци. Периодът е много плодотворен, към групата се присъединяват Пабло Пикасо и Жан Кокто. Една от картините, представена в Рим през 1917 г. на обща руска изложба, е изложена и тук - "Четиримата евангелисти". Пребиваването в Рим е повод и за превод на италиански на манифеста за лъчизма.

Последната зала - "След Русия", е посветена на заминаването на Гончарова и Ларионов през 1915 г. за Западна Европа. То се оказва еднопосочно въпреки първоначалните им намерения. Октомврийската революция, последвалата я гражданска война и 1934 г., когато е сложен край на всички авангарди с отстраняването на картини от главните руски музеи, изчезването на провинциалните музеи и установяването на социалистическия реализъм като официално течение в руското изкуство, са неприемливи за свободомислещата и независима двойка.

В своето изкуство Наталия Гончарова слива традицията и новаторството, експериментира между стилове и жанрове. Тя обединява емблематични елементи от руската народна и православна традиция с изискванията на съвременното западно изкуство. Наталия Гончарова е първата жена, наложила се в световната артистична панорама на ХХ век по тотален и антиконформистки начин.

Natalia Goncharova a Palazzo Strozzi


Автор: Соня Александрова
Източник: Списание "Култура"




Твоят коментар



Новини

15.01.2020Бъдещето на българския национален волейболен мъжки тим според Силвано Пранди
13.01.2020Конференция "Да превеждаш италиански"
31.12.2019В Неапол създадоха поредната мощна бомба за посрещане на Нова година
12.12.2019Флоренция: Наталия Гончарова и авангардът
09.12.2019В Генуа се появи 12-метрова елха, изплетена на една кука
05.12.2019Кинопанорама „Италия днес“ 10-21 декември 2019
24.11.2019„6000 сардини“ се борят с популизма в Италия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)