Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Венеция 2019: Жокерa

12.09.2019

Мнозина залагаха на този филм, заел второ място в ежедневната класация на журналистите във фестивалния бюлетин. Тези, които го обикнаха от самото начало, не останаха излъгани - "Жокерa" на Тод Филипс спечели "Златен лъв" на 76-тата венецианска Мостра.

Това е филм за популярния герой от серията на "Ди Си Комикс", създадена от Бил Фингър, Боб Кейн и Джери Робинсън и публикувана в първия брой на "Батман" на 25 април 1940 г. Създателите твърдят, че филмът няма пряка връзка с "Батман", а е свободна интерпретация на сценариста и режисьора Тод Филипс за историята на класическия враг на човека-прилеп. Лицевата маска на Хоакин Финикс, за когото е мислен филма още при писането на сценария, смътно напомня за истинския "убиец-клоун" Джон Уейн Гейси, известен от черната хроника на САЩ в края на 70-те години. Намеренията на авторите са да дълбаят в произхода на Жокера - нещо, което те смятат, че не е правено досега в киното. Ролята на Жокера е изпълнявана от имена като Джак Никълсън в "Батман" (1989) и Хийт Леджър в "Черният рицар" (2008), за да споменем най-известните, но Финикс заяви на срещата с журналистите във Венеция, че не е гледал нито един от филмите, за да не се влияе.

Действието се развива през 80-те години в Готъм - град, преливащ от боклуци и миазми. "Моята майка ми казваше винаги да се усмихвам и да имам щастливо лице. Настояваше, че имам само една цел - да нося усмивки и радост на света", признава неуспелият комик Артър Флек. Той живее с майка си и се грижи за нея с нескрита синовна обич, работи без особено вдъхновение в рекламна агенция за палячовци, скитащи из улиците. Самотен е, няма приятели. Чувството му за хумор е много особено. Обсебен от идеята, че е призван да поражда смях, Флек страда от патологическа и механична, чак стигаща до истерия усмивка. В момент на напрежение или неловкост тя става неконтролируема. Това психическо разстойство му усложнява живота в заобикалящата го конкурентна и насилствена действителност. Опитва де са бъде сериозен, но е неразбран от околните. Единствено децата му се радват. Зад усмивката се крие неговата драма, прерастнала в трагедия. Игнориран, тъпкан, тормозен, дразнен, пребит до кръв, наречен "чудовище", Флек все повече се отдалечава от околните и възможността за създаване на социални отношения изчезва. Свидетелството за психическо заболяване, което виждаме в началото на филма, го прави аутсайдер. Маската постепенно се напластява с цветове. Усмивката е удобна за обществото, докато героят не избухва по време на пробата за мечтан комик в телевизионното шоу на своя кумир, изигран от Робърт де Ниро (вид преклонение към актьора от "Кралят на комедията" и "Шофьор на такси" на обожавания от Том Филипс Мартин Скорсезе). Психологическия срив на Артър Флек e тотален. Отсъствието на състрадание го смазва. Филмът показва еволюцията на героя от тук нататък. Той просто иска да бъде нормален човек, като всички останали. Обстоятелствата го превръщат в криминален тип.

Преобразяването от клоун в Жокер е в метафоричната запомняща се сцена, в която палячото танцува, слизайки от дълго стълбище. Поведението му става високомерно, нагло, непочтително. Това преобразяване е видно и в тялото на Финикс чрез движения в тон с тези душевни състояния. Постепенно и по различни причини той става много популярен, с това се променя и видът му, движи се грациозно и хармонично, придобива сигурност. Обявява война на света.

Актьорът е интензивен, магнетичен, крехък, понякога непоносим, винаги непредсказуем. Белегът над устната му добавя заплаха. Болката, изнесена чрез гласа в мелодия, усилва нервното движение.

"Жокера" се крепи изцяло на Хоакин Финикс. Актьорът е основателен кандидат за "Оскар". Духом и тялом (отслабва нарочно за ролята) той се потопява в ролята си. Камерата, освен че наблюдава хлътналото му лице, се плъзга и по обезобразеното му тяло, ръце, крака.

Докато полицията търси клоуна-убиец, мръсният в началото Готъм е вече в пламъци и новородени палячовци, намерили в Жокера своя лидер, защитават своя кумир, символ на бунта на бедните и потиснатите срещу арогантността на богатите.

Това нагнетяване на атмосферата е в повече спрямо цялостната стилистика на филма. Индивидуалната патология се превръща в колективна. В

един момент а се (ни) пита: "Само за мен ли се отнася? Или всички наоколо полудяват?"

Авторите неистово се стремят към психоанализа и социология, но остават на повърхността им. С останалото се прекалява или е вече познато. Централната част на филма не е споена добре, изглежда доста откъсната от останалите, дори езикът и стилът ѝ са неравностойни, режисурата става по-анонимна и безлична.

"Жокера" е състрадален, суров и реалистичен. Филмът, който ще се разпространява у нас през октомври, е забранен за непълнолетни.


Автор: Соня Александрова
Източник: filmsociety.bg




Твоят коментар



Новини

19.09.2019Венеция 2019: Пералня за пари
16.09.2019Педро Алмодовар: Аз съм режисьор по призвание
15.09.2019Италианските градове измират
12.09.2019Венеция 2019: Жокерa
10.09.2019Венеция 2019: Роджър Уотърс, ние + те
09.09.2019Камарата на депутатите одобрява кабинета на Джузепе Конте
05.09.2019Кабинетът на Джузепе Конте положи клетва



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)