Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  


Българското кино на Венецианския фестивал

23.05.2019

Кинофестивалът във Венеция (Мострата) е най-старият в света, открит през 1932 година. Поради прекъсвания по време на Втората световна война, а и след нея по политически причини, той има в архива си 75 издания. Днес е известен най-вече с основния си конкурс и неговата най-висша награда "Златен лъв", но фестивалът има и други паралелни програми с различни видове кино, които също имат отличия.

България присъства на Мострата на Венеция спорадично и с променливо в хода на годините признание. Ако се вярва на някои италиански източници, нашето участие започва на десетото издание през 1942 - последното преди спирането на фестивала поради войната. Даже много от историците го смятат за "непроведен". Той дори не е на острова Лидо, прожекциите са разделени между кината "Росини" и "Сан Марко" в града. И в едното от тях е бил показан единственият игрален филм на театралния режисьор Хрисан Цанков "Изпитание", в който играят Иван Димов и Кръстьо Сарафов. В архива на фестивала, както и в българската преса, това съобщение не е потвърдено. Мострата се възобновява през 1946 и тогава вече е доказано, че Народна република България се представя с ДОКУМЕНТАЛНИ ФИЛМИ.

Показан е един от кинопрегледите на учредената през 1941 и съществувала до 1948 фондация "Българско дело", снимала в продължение на седем години седмичния ни кинопреглед.

Първото конкурсно участие на България е през 1947, когато документалният филм "Сватба на село" (реж. Стоян Христов) взима диплом и медал, а "Хора сред облаците" (реж. Захари Жандов) спечелва първа награда в тази категория. Благодарение на тези два филма в италианския печат се появява първата публикация след 9 септември 1944 за българското кино. Авторът, Паоло Якия, споменава наградените ни филми, по-конкретно се възторгва от "Хора сред облаците", за да заключи: "Това е една млада школа, която работи много сериозно."[1]

Направила прощъпалника си с документалното кино, България изпраща и научнопопулярни - "Кукери" (реж. Януш Вазов, 1961), а също и анимационни филми - "Дългите уши" (реж. Радка Бъчварова), "Футболната топка" (реж. Зденка Дойчева), "Цирк" (реж. Доньо Донев) - и трите през 1963. Списъкът далеч не е изчерпателен, но ще приключа с най-висшето отличие, получавано досега от български неигрален филм на Венеция - наградата Лъв на Сан Марко за най-добър документален филм на "От едно до осем" (1967, реж. Христо Ковачев).

Ранните игрални филми на социалистическата ни кинематография са поканени малко по-късно в ОСНОВНИЯ КОНКУРС за да се състезават за Златния лъв. Първият от тях е "Неспокоен път" (1955, реж. Дако Даковски) и актьорът Иван Братанов получава сребърен медал за своята запомняща се роля на селянина Мито. Години по-късно, преди още да е излъчен на българския екран, там отива "Крадецът на праскови" (1964) - режисьорският дебют на оператора Въло Радев по едноименната повест на Емилиян Станев. Въпреки че не печели награда, филмът получава отлични отзиви.

Кинопроизводството се увеличава, жанровете се разнообразяват. Най-престижни отличия имат творби, състезаващи се в ПАРАЛЕЛНИЯ КОНКУРС ЗА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКИ ФИЛМИ.

Още първото ни участие с "Капитанът" (1963, реж. Димитър Петров) е забелязано. Филмът грабва Бронзова Озела за творба с развлекателен характер, както и Сребърна гондола на международната федерация за пропаганда на изкуството чрез киното, а на следващата година "Между релсите" (1964, реж. Вили Цанков) получава Сребърен лъв за най-добър детско-юношески филм.

Колекцията от признания триумфира с "Рицар без броня" (1966, реж. Борислав Шаралиев), удостоен с Лъв на свети Марко за най-добър детско-юношески филм, а на Олег Ковачев е присъдена наградата за най-добро изпълнение.

Ето какво си спомня днес голямото вече дете Олег Ковачев: "1967 година. Международен кинофестивал в Москва. Голяма българска делегация. Режисьори, артисти и разни началници на киното ни. За ролята си във филма "Рицар без броня" аз получавам наградата за най-добра детска роля. Огромна зала, всички ръкопляскат, връчват ми часовник и стъклена бонбониера. Три дни път с влака на отиване и връщане. Прибирам се в София и се фукам с часовника. Събитието е отразено във всички медии, аз давам интервюта. Година по-рано. Някой случайно прочел в един вестник няколко реда, че във Венеция се е провел кинофестивал, където Олег Ковачев получил наградата за най-добра детска роля. Разказва ни, всички вдигаме рамене. За пръв път чуваме, че филмът е изпратен там. На фестивала е присъствал само един българин, заместник-директор на кинематографията. С достатъчно звезди на пагона, за да посети вражеска западна държава. Той бил получил наградата ми. Баща ми направи опит да се свърже с него и да я вземе. Била се изгубила по пътя. Така и не разбрах диплом ли е, статуетка ли е. Капиталистите можеше и някой долара да са дали. Така, още в невръстна възраст, бях опазен от западното влияние на разлагащото се общество. Двадесет години по-късно ме викат в деловодството на кинематографията. Дават ми отворен плик. Вътре писмо покана от фестивал в Дания. Канят мен и мой филм за участие. Писмото пристигнало преди половин година. Връчиха ми го на датата, която беше краен срок за подаване на документи за участие. Нищо не се беше променило. Социализъм."

Въпреки отсъствието на авторите филмът е приветстван от италианската критика: "Рицар без броня" прави впечатление с поетичното си съдържание, съвършената си форма, емоционалността и искреността си. Малкият Олег Ковачев е истинско откритие за българското кино[2]. Друг автор допълва: "Олег дава непринудена интерпретация на своя герой. Той навсякъде е убедителен - и когато се смее, и когато плаче, и когато хитрува, и когато страда, и когато е смутен или щастлив. Зрителят вярва на младия артист и го дарява с любов."[3]

Фестивалът се стреми да отреди място на българското кино и в различните ИЗВЪНКОНКУРСНИ ПРОГРАМИ, чиято цел е запознаване с продукцията на по-малко известна кинематография. През годините тяхното наименование се променя, едни отпадат, други се раждат.

В далечната 1959, точно преди 60 години, в информационна програма е показан българо-немският филм "Звезди" (сценарист Анжел Вагенщайн, реж. Конрад Волф). Много по-късно италиански критик си спомня: "Ако не ми изневерява паметта, открих българското кино на фестивала във Венеция, където видях "Звезди". Започнах да следя тази кинематография през годините и на останалите италиански фестивали."[4]

В друга програма - "Венеция на младите", родена като конкурсна, се състезава "Хотел Централ" (1983, реж. Веселин Бранев), който получава благосклонни оценки: "Прилагателните, използвани от пресата след представянето на филма във Венеция, бяха: честен, искрен, издържан. На присъстващите критици допадна простотата на разказа, изобразителното решение и създадената от режисьора и оператора атмосфера, добрият актьорски ансамбъл, който обаче не затъмнява образа на централната героиня Тина, създадена от отличната актриса Ирен Кривошиева. Описанието на провинциалния живот, неподправен, почти фолклорен, на обитателите на "Хотел Централ" беше за нас, които нямаме представа за живота в България, истинско откровение."[5]

Имах удоволствието да присъствам като журналист и преводач на прожекцията на "Козият рог" (1995, реж. Николай Волев) в програмата "Специални инициативи", организирана от Съюза на киноклубовете. Пълният салон ме изненада. Накрая много зрители останаха на разговор с Николай Волев, в който се засегнаха редица теми - епохата, вероизповеданията в България, разликите от "Козият рог" на Методи Андонов. Любопитството и доброжелателността на присъстващите изненада и самия Волев, който охотно отговаряше на техните въпроси и надскочи предвиденото за срещата време.

Венецианската публика разширява познания-та си за България и чрез БЪЛГАРСКИ АКТРИСИ В ИТАЛИАНСКИ ФИЛМИ, показани извънконкурсно и то в една и съща година - 1998. В "Ти се смееш" (реж. Паоло и Виторио Тавиани) Елена Гяурова е Марийка, съпруга на бивш баритон. Чрез своите реплики тя препраща към биографични моменти от живота на баща си, баса Николай Гяуров.

В "Балада за миячите на стъкла" (реж. Петер дел Монте) Елжана Попова създава интересен образ, за който си спомня: "Ролята ми беше на млада българска жена (говорим за преди 20 години), която живее сама в Рим и, за да издържа себе си и детето си, проституира вкъщи. Въпреки това е съхранила особен вид чистота и дълбока чувствителност, които са в основата на отношенията щ с полското момче, към което изпитва разбиране състрадание и почти майчинско чувство. Петер Дел Монте е един от малкото режисьори в Италия, които умеят и обичат да работят с актьорите. Спомням си добре това още от пробните снимки, а след това и на снимачната площадка. Моите сцени бяха всички с главния герой, изпълнен блестящо от един от най-добрите актьори на своето поколение - Ким Роси Стюард. Той наистина приличаше на поляк (такава беше ролята). Актьорски се разбирахме отлично, без много обяснения. В почивките общувахме малко, Ким е много сдържан и интровертен, обикновено си стоеше сам в караваната. Извън работата Ким е много сърдечен и скромен. Петер Дел Монте, независимо че не излиза от наложилия се в Италия шаблон, според който жените от Източна Европа работят или като проститутки, или като домашни помощнички, искаше да покаже човечността им, способността им за съчувствие и безкористна помощ на тези, които са в по-тежко и от тяхното положение. И смятам, че успя."

От актьорско участие се стига и до КОПРОДУКЦИИ между България, Италия, а и други държави, видени в различни програми на фестивала. Българо-италианският филм "Галилео Галилей" (1968, реж. Лилиана Кавани) се състезава за "Златен лъв", но е удостоен с наградата "Чине форум".

В конкурса на 30-та международна седмица на критиката във Венеция е включен "Банат" (2015, България, Румъния, Италия и Македония, режисьор Адриано Валерио), в който участват актьорът Ованес Торосян и композиторът Асен Аврамов. Критиците не са много ласкави: "Добри социологични намерения, дискретни изпълнения, но "Банат" е много вял и скромен. Немарлив филм."[6]

Много по-възторжено беше посрещнат година по-късно "Белгийският крал" (2016, Белгия, Холандия и България, режисьори - Петер Бросенс и Джесика Удуърт), който се състезава във втората по значение конкурсна програма - "Хоризонти" и направи световната си премиера. Нестихващите овации в препълнена кинозала бяха и за актьорите Валентин Ганев и Екатерина Ангелова, певицата Нина Николина в своя филмов дебют, художничката по костюмите Ека Бичинашвили и продуцентите Мира Сталева и Стефан Китанов. "Все още сме в първите дни на фестивала, но "Белгийският крал" може да се окаже един от най-добрите филми във Венеция тази година", споделя италиански критик.[7]

Редом до интереса, успеха, наградите българското кино, за съжаление, ще остане в историята на Мострата и със СКАНДАЛИ.

След десетилетия отсъствие от основния конкурс ето, че в него попада година след 10 ноември 1989, "Единственият свидетел" (1990, реж. Михаил Пандурски). Създаден в Студия "Екран" (1988), излъчен по Българска телевизия по втора програма в следобеден час, той придобива ореол на спрян филм. Михаил Пандурски, живеещ в Германия и убеден, че България няма да го кандидатира, изпраща лично и в последния момент творбата си на директора на фестивала Гулиелмо Бираги. В каталога той е обявен като 61-минутен, но всъщност е 58 - под задължителната за конкурсен филм дължина 60. Това даде повод на част от италианската критика да иска елиминирането му. В интервю режисьорът изрази огорчението си от българската цензура и се обяви за жертва на бившия режим. Критиката наистина е впечатлена. Една от рецензиите е озаглавена "Зад този Христо е днешна България". Международното жури с председател американския писател Гор Видал присъди на "Единственият свидетел" цели три отличия: специална награда "La Navicella" за Михаил Пандурски, "Coppa Volpi" за най-добра мъжка роля на Олег Борисов и "Osella" за най-добра филмова музика на Валери Миловански. Скандалът избухна след обявяването им, изказаха се съмнения, че съветският актьор Олег Борисов е дублиран, което противоречи на присъденото му отличие. Журито явно искаше повече да поправи грешките на една политическа система, отколкото да се вгледа в реалните качества на филма, който ще остане в историята на българското кино като единственият, спечелил три от най-важните награди в основния конкурс на Мострата.[8]

Точно 20 години след първия скандал с "Единственият свидетел" дойде и вторият. България вече е в Европейския съюз. Италианското Министерство на културата напъха в последния момент прожекцията на италианско-българската копродукция "Сбогом, мамо" (2010) на Мишел Бонев - сценаристка, режисьорка, продуцентка, че и актриса, за да щ даде изфабрикуваната награда "Action for women" по случай 60-годишнината на европейската конвенция за съхраняване на основните права и свободи. В организираното необичайно шоу в малката зала "Пазинети" дойде и мастита българска делегация, водена от министъра на културата Вежди Рашидов. Крайният продукт е добре познат на българския зрител, но нека го погледнем и през очите на един италианец: "Филмът е разрушителна авантюра за внучка, която освобождава баба си, затворена в старчески дом от лошата си дъщеря комунистка. Един чувствителен към изкуството мъж, Берлускони, още преди да види филма се влюбва в него. И, изглежда, обещава на Бонев награда на Мострата на киното във Венеция. Може би Златен лъв, но лявото жури никога няма да щ го даде и тогава министърът на културата замесва специална награда на място и Бонев отива да си я вземе във Венеция в компанията на скъпите си хора - 30 души, които отсядат в хотелите на лагуната за скромната цифра от 400 хиляди евро. Кой е платил сметката, не е ясно (страхувам се, че ние), но защо да се губим в тези мизерии, когато залата е вече празнично осветена и пълна с министри? Липсва нещичко съвсем дребно: публиката. Както и журналистите, освен тези от новините по първи канал на РАИ и една българска критичка, Соня Александрова, която от своя вестник с провокационното име "Култура" определя филма на Бонев като "подигравка и обида за българското кино""[9].

Тези позорища бяха изтрити от филмите ОТКРИТИЯ.

Първата гордост за българското кино дойде три години по-късно.

На 70-то (2013) юбилейно издание на фестивала "Отчуждение" на режисьора Милко Лазаров, показан в програмата "Венециански дни", спечели награда за най-добър режисьорски дебют на FEDEORA - Федерацията на европейските критици и критиците от Средиземноморския регион и специален диплом на "Europa Cinemas Label". Залата беше пълна, зрителите не искаха да си отиват след разговора с гостуващия екип на филма. Вълнуващи спомени има и самият Милко Лазаров: "Венецианският филмов фестивал! Когато бяхме студенти във филмовата академия, мечтаехме да бъдем част от атмосферата му, да присъстваме на поне една прожекция в легендарните кинозали, да срещнем поне един от любимите ни велики италиански майстори на киното. Такава радост ме споходи години по-късно с дебюта ми "Отчуждение". Помня момента, в който разбрахме за селекцията. Имахме покана от няколко сериозни фестивала, но решихме да откажем, за да изчакаме решението на Венеция. Имахме късмет и така бяхме избрани в последния момент. Голяма радост! До този момент с Веси (Веселка Кирякова), мой продуцент и режисьор на монтажа, бяхме посетили много форуми и фестивали, но никога на такова ниво. Помня организацията по заминаването. Събрахме цяла делегация, почти с лични средства заминахме. И така, една сутрин, на 28 август - датата, на която съм роден, се събудих във Венеция и след час "Отчуждение" щеше да открие "Венециански дни" в легендарната зала "Казино", залата, в която са се провеждали първите издания на фестивала преди седем десетилетия. Прожекцията мина емоционално, бяха пристигнали актьори, усещахме се приповдигнати и радостни. Вечерта имахме скромно парти, получихме внимание от журналисти и критици. Следващите няколко дни почти преминаха в гледане на филми. Срещи с кинематографисти от цял свят, присъствие на събития и партита. Незабравимо беше посещението на снимачните терени на любим мой филм - "Смърт във Венеция". Хотелът с прословутите сцени, плажът от легендарния финал. Всяка стъпка, всеки поглед на Лидо ни срещаше с голямото кино. Посещавал съм почти всички големи световни кинофестивали, участвал съм в основната официална програма на Берлинале, никъде няма подобна атмосфера като тази на фестивала във Венеция."

Българското кино вече набира скорост по света и две години по-късно, пак в програмата "Венециански дни", е показан друг наш дебют "Урок" (2015, реж. Кристина Грозева и Петър Вълчанов). Той беше един от трите кандидата за наградата LUX (връчвана за девети път). Залата е препълнена, интересът голям. Отзивите са възторжени: "Идва филм откритие, който не е за пропускане. В оловна и прашна България млада преподавателка по английски - безупречна и неподкупна, е готова да жигосва класа си, когато в училище става кражба. Докато тя самата не изпитва лично колко е тънка нишката между доброто и злото. Сух и строг филм, близък до братя Дарден, но и до Ханеке и Лантимос с тяхната непреклонност. Един от най-добрите дебюти през последните години".[10]

Българското кино десетилетия след десетилетия завоюва постепенно своето скромно място в историята на Венецианския фестивал. Остават очакванията за следващи покани и победи.


1 - Вестник "La repubblica d'Italia" (превод в списание "Кино и фото", бр. 7/48).

2 - Фердинандо Лучано, "Il corriere di Sicilia", превод в сп. "Български филми, бр. 2/67.

3 - Виторио Лучани (сп."Cinema sud"), превод в сп. "Български филми", бр. 4/67.

4 - Клаудио Бертиери, сп. "Български филми", бр. 3/72.

5 - Франко Монтини - статия "Под знака на авторското кино", сп. "Киноизкуство", бр. 12/1983.

6 - Федерико Понтиджа, "Il fatto quotidiano", 7.04.2016.

7 - Федерико Понтиджа, "Il fatto quotidiano", 7.04.2016.

8 - Соня Александрова. "12 дни на лов за "Златния лъв", списание "Кино", бр. 1/1991

9 - Масимо Грамелини, трети канал на РАИ, предаването "Che tempo che fa", 4.12.2010.

10 - Мариана Капи - mymovies.it, 15.03.2016.


Автор: Соня Александрова
Източник: АРТизанин




Твоят коментар



Новини

03.06.2019Разпънат между Италия и Франция
26.05.2019Гласуване за евродепутати и местен вот в Италия
24.05.2019Генералното консулство на България в Милано организира концерт по случай 24 май
23.05.2019Българското кино на Венецианския фестивал
22.05.2019Петнадесет партии участват в евровота в Италия
21.05.2019Последната книга на Георги Господинов бе представена в Милано
19.05.2019Представяне на книгата на Тициано Терцани: Краят е моето начало



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)