Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански

Share/Save/Bookmark
Subscribe
     




           Потребител: не рег., влез

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини
  In Memoriam. Франко Дзефирели (1923–2019)
Международна награда „Никола Гюзелев" 2019
Голям концерт в Генуа събира пари за реконструкция на падналия мост
„Скарамуш" - Наследството на Дарио Фо продължава да живее
Уникална визия на спектаклите от Opera Open през 2019

Други новини
    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  

  


Марина Абрамович разчиства миналото

16.01.2019 - Флоренция

Палацо Строци във Флоренция отвори вратите си за първата ретроспективна изложба на жена - "Марина Абрамович. The Cleaner" (21 септември - 20 януари 2019). Това е и първата в Италия изложба, която представя цялостното творчество на родената в Сърбия, но гражданка на САЩ Марина Абрамович. Над 100 произведения от 60-те години до днес - видео, фотографии, рисунки, предмети, инсталации, обхващат 50-годишна кариера на една от най-противоречивите и оспорвани личности в съвременното изкуство, самонарекла се "матриарх на пърформанс арта".

Заглавието - "Чистене", се отнася до идеята на Абрамович, според която: "както в един дом се оставя само нужното, се прави изчистване на миналото, на паметта, на съдбата". Онова, което остава след екзистенциалното прочистване, е побрано в тази ретроспектива. Хронологичният подход на кураторите позволява да се разграничи творчеството на Абрамович на няколко етапа.

Родена в Белград през 1946 г., в семейство на партизани от Втората световна война, на 12 години тя получава подарък кутия с цветни моливи. Отдава се на рисунката и живописта. Началните натюрморти (Black Clouds Coming), фигуративни портрети, графики по време на следването в Академията за изящни изкуства в Белград стават все по-абстрактни, което личи в първите изложбени зали. Вече е набелязана доминиращата тема - конфликтът, болката, опустошението: непрекъснато се сблъскват камиони, разрушени на части. Там е и старата пералня от дома ѝ, свързана с иронична история от детството на Абрамович, която тя обича да разказва, а и да използва метафорично за прочистването (измиването) от миналото.

През 70-те години е вторият ѝ етап - "Аз", в който започва да използва тялото си като артистичен инструмент. По света шества "боди артът". Марина си самопричинява страдание, изтощава се до краен предел, подлага на изпитание своята физическа и психологическа издръжливост. Нейните пърформанси са крайни: ранява тялото си (Lips of Thomas); заобикаля се с огън (Rhythm 5) и припада от липсата на кислород. Един от най-опасните е Rhythm 0, в който на публиката се предлагат 72 предмета, между които пистолет, снаряд, нож, ножици, за да ги използва срещу нея, излагайки живота ѝ на опасност. "В това е същността на пърформанса - казва тя - авторът и публиката сътворяват заедно произведението." След шест часа Абрамович все пак е спасена от зрителите, които са на път буквално да я убият (действието става в Неапол през 1974 г.).

От "Аз" се преминава към "Ние", когато през 1976 г. Марина се среща с немския артист Улай и за 12 години стават двойка в изкуството и живота. Щастливият им личен живот протича във фургона "Ситроен", с който обикалят три години света като хипари и който е изложен в двора на Палацо Строци (Relation in Mouvement). Тяхната първа съвместна изява - Relation in Space (Отношение в пространството), е и дебютът на Марина на Биеналето във Венеция (1976). Те преминават голи един до друг, докосват се леко, после се опипват, ускоряват ход и се удрят все по-жестоко. Пак в Италия, този път на международната седмица на пърформансите в Болоня, е и "Безтегловност" (1977), където Марина и Улай, голи и изправени един срещу друг, стесняват входа на Галерията на модерното изкуство в града и задължават посетителите да се проврат между тях, избирайки си към кого от двамата да се обърнат. Предвидената продължителност е шест часа, но скоро идва полицията, която спира пърформанса заради нарушение на благоприличието. Днес той е възпроизведен на входа на изложбата във Флоренция от предварително обучени млади изпълнители.

В един от най-впечатляващите пърформанси - Rest Energy, Улай и Марина са разделени от голям лък - тя държи дървената му част, той - стрелата. Тетивата е изопната - ако Улай изпусне стрелата, ако се умори, би могъл да я забие в сърцето на любимата си.

През 80-те години двамата обикалят света - Австралия, Тайланд, Тибет, Индия, срещат се с аборигени и монаси будисти, за да изучават медитацията. Така се ражда Nightsea Crossing, където седят часове неподвижни един срещу друг. Любовта е опасна игра и двойката - след дълга серия от изтощителни пърформанси, се разпада. Тяхната раздяла е с последен спектакъл - The Lovers. Улай тръгва от единия, Марина - от другия край на Великата китайска стена, ходят три месеца и след като всеки извървява 2500 км, се срещат по средата, за да се сбогуват в прегръдка. Церемонията не е достатъчна, за да ги помири изцяло. Помежду им е съдебен спор за 250 хиляди евро за авторски права. Едва през 2016 г. са окончателно сдобрени.

Останала отново сама, Абрамович се приближава до "историята". През 1997 г., разгара на войната в Босна, тя е поканена да представи официално Сърбия и Черна гора на Биеналето във Венеция, но Марина отхвърля предложения ѝ проект. В тъмно мазе тя създава Balkan Baroque - като метафора срещу всички войни, шокира публика и критика и спечелва Златен лъв. Седнала за четири дни по шест часа на ден в полутъмното пространство върху купчина кървави говежди кокали, авторката ги почиства един по един като остъргва парчета месо и хрущяли, докато плаче и пее популярни сръбски песни от детството си. На два екрана зад гърба ѝ се прожектират с прекъсвания и без звук интервюта на родителите ѝ: майката кръстосва ръце върху сърцето си и после си закрива очите, бащата размахва пистолета. На родната ѝ земя и традиции е посветен и противоречивият цикъл Balkan Erotic Epic (2005). Той е приютен в отделна малка тъмна зала със забранен достъп на непълнолетни.

С течение на годините изкуството на Абрамович се разтяга във времето - от няколкочасова продължителност през 70-те години до The Artist is Present (2010) в МоМа в Ню Йорк, където седи няма и неподвижна над 700 часа за три месеца и фиксира с поглед 1675 души, редуващи се пред нея. Духовното общуване между артиста и публиката е основен елемент в работата ѝ. Тя създава институт за съхранение на пърформанса в Ню Йорк, за да запази на живо творбите си, вместо те да останат само в архивите.

Постепенно творбите на Марина гледат все повече към зрителя, който става втори главен герой в пърформансите, а после и единствен. Мълчанието, споделянето, контактът с притегателна сила му помагат да промени себе си. Така на различни места из залите има столове, легла, обувки от кварц, скулптури от обсидиан и хематит, върху които да се подпре, за да получи сила, оризови зърна, които да брои, за да бъде подвластен на себе си, слушалки, за да се изолира от външния шум. Зрителят изпълнява съзнателно. Това е известният метод "Абрамович", който трансформира окончателно бунтарката от 70-те години в амбициозен шаман.

Изложбата във Флоренция се мени всеки ден и на всеки час благодарение на плътен календар от възпроизведени пърформанси, които покриват цялата хронология на ретроспективата и в същото време са жив организъм, който се подхранва от тялото и дъха на изпълнителя. Посетителите също имат възможност да участват като герои в пърформансите.

На входа на Палацо Строци, препълнен с нейни почитатели, извън предвидената програма самата Марина Абрамович участва в опасен за живота ѝ пърформанс - неин портрет се вряза в главата ѝ, забит от търсещ изява и слава чешки артист. След първоначалното стъписване тя се срещна с него и му прости нападението, с което доказа, че, както и да се тълкува изкуството ѝ, прието от едни и отхвърлено от други, човешкият елемент в него преобладава.


Автор: Соня Александрова
Източник: Портал Култура




Твоят коментар



Новини

20.01.2019Спортният Матера с област Базиликата
19.01.2019Италианският град Матера открива домакинството си на Европейска столица на културата
17.01.2019Археологът Данте Бартоли: Има неща, които правят Матера и Пловдив уникални
16.01.2019Марина Абрамович разчиства миналото
13.01.2019Матера – Скалният град, който представя богатството на област Базиликата
08.01.2019Представяне на книгата за деца „Шепа случки за доброто“
04.01.2019ЕК пожела успех на Пловдив и Матера - европейските столици на културата за 2019


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS
    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
Пловдив и Матера 2019
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS

Home | Новини | Форум | Клуб | Обяви | Времето | Обмяна | Хотели | Търсене | Снимки | Линкове | За Нас | Italiano English Русский Français Italiano (Traduzione automatica)
Контакти Bulgaria-Italia