Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански

Share/Save/Bookmark
Subscribe
     




           Потребител: не рег., влез

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on Google+   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини


 
Мартин Скорсезе и майсторите на италианското кино: "техните филми разказват истинския живот"
Българчета в Италия преведоха книга на Дора Габе
Онлайн пазаруване: край на гео-блокирането и пренасочването
"Те" – или фабриката за мечти
Кинопанорама „Италия днес" 6-16 декември 2018
   
други новини

    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  
 

  
Маестро Рикардо Мути [снимка:www.riccardomuti.com]
Маестро Рикардо Мути [снимка:www.riccardomuti.com]

Рикардо Мути триумфира във Флоренция

20.07.2018 - Флоренция

Маестрото дирижира концертно изпълнение на "Макбет", с което бе отбелязана 50-годишнината от дебюта му на фестивала "Маджо музикале"

След двата триумфални концерта през март 2017 г. за първата среща на министрите на културата Г-7 във Флоренция Маестро Рикардо Мути се върна в града в началото на юли. Поводът беше 50 години от дебюта му на фестивала "Маджо музикале фиорентино", с който започва и неговото световно утвърждаване. Диригентът пое днешния оркестър и представи концертно изпълнение на "Макбет". Това е Вердиевата опера, която Мути е дирижирал най-често, включително и на фестивала "Маджо музикале" през 1975 г.

Любовта между Маестрото и Флоренция е страстна и трайна. При едно от гостуванията си с филхармонията на Скалата (2004) той споделя: "За мен всичко се роди във Флоренция. Повярвахте ми, когато бях никой. Изпитвам дълбока благодарност към града."

Днес Флоренция изрази своята признателност към Мути. Ден преди първия от двата му концерта, които закриха 81-вия фестивал "Маджо музикале фиорентино", в салона в Палацо Векио - кметството на града, се състоя среща между него и почитателите му.



След официалните речи на кмета Дарио Нардела и на директора на операта Кристиано Киарот последваха трогателни подаръци. Мути се почувства в свои води и се отдаде на спомени. С присъщия си хумор и сарказъм, с честото цитиране на флорентинеца Данте, с препратки към артистите от Ренесанса, от които се възхищава, Маестрото пренесе пълната зала към далечната вече 1967 г. Завършил курса по диригентство, той e назначен във факултета по пиано към Консерваторията на Милано, но заплатата е ниска. Спечелва конкурса за диригенти "Кантели", който му позволява да избира работа между оперите на Генуа, Катания и Флоренция. В града на Данте е предвиден концерт със солист Святослав Рихтер. Мути предполага, че вече големият пианист ще иска предварително да се запознае с никому неизвестния диригент и подготвя известения репертоар - Концерт за пиано и оркестър в си бемол мажор K450 на Моцарт и Концерт в ре мажор на Бритън. Фаталната среща става в музикалната академия "Киджана" в Сиена. Рихтер поканва Мути да изсвири на пианото оркестровата част на произведенията. Накрая обобщава: "Ако дирижирате така, както свирите, съгласен съм на концерт с вас."

Идва пролетта на 1968 г. и Мути се среща за първи път с оркестъра на Флоренция. Той е наследил от своите професори чувството за дисциплина. Музикантите обаче са заети с профсъюзни борби и са напълно безразлични към качилия се на подиума 27-годишен младеж. Той започва да дирижира, спира, за да каже нещо, но никой не му обръща внимание. Преминава в атака: "Перчите се с голямо име, но мисля, че една част от този оркестър трябва да бъде изхвърлена!" Инструментите и говорилнята изведнъж притихват. Така се ражда любовта между Мути и "Маджо музикале фиорентино", както и дългогодишното му приятелство с Рихтер. Въпреки това стачката не е избегната, но тя е в полза на диригента - директорът на операта премества концерта от март в май 1968 г. - по време на музикалния фестивал. Изпълнението става събитие и "това предопредели цялата ми кариера", признава Маестрото.

Назначават го за музикален директор на "Маджо музикале", на който пост остава до 1980 г. За този период поставя 21 заглавия, от които 10 опери на Верди. Въвежда в симфоничния репертоар много съвременни автори. Прави необичайни и запомнящи се представления - "Африканката" на Майербер, "Вилхелм Тел" на Росини в интегралната му шестчасова версия, легендарния "Орфей и Евридика" на Глук, режисиран от Лука Ронкони, "Ифигения в Таврида" пак на Глук, "Палячи" на Леонкавало с участието на тенора на Тосканини Ричард Тъкър и много други.

Наема апартамент под наем, оженва се и трите му деца се раждат във Флоренция. Успява да си купи малък роял "Шимел", най-евтиния модел в магазина. "Този инструмент и досега е с мен. Днес бих могъл да си позволя голям роял "Стенуей", но тъй като вярвам, че предметите имат душа, не искам да се освободя от "Шимел"."

Мути има на своя страна оркестъра, балета, хора, публиката. Сработва се и с всички кметове на града. Признава, че като човек е политик, но когато дирижира, е артист и го интересува само изкуството. Цитира своя съгражданин - неаполитанеца Едуардо де Филипо: "Аз съм човек на свободна практика и не се обвързвам с никого." Тъкмо затова с ирония припомня едни от най-мрачните флорентински периоди: политиците го нападат, че си позволява заедно с другия "мошеник" - артистичния директор Роман Влад, да програмира през 1970 г. "оперките" "Селска чест" на "миришещия на фашизъм" Пиетро Маскани и "Палячи" на "нещастния неаполитанец" Руджеро Леонкавало. И то в престижния оперен театър на знатната Флоренция. Дискутира се дори в градската управа, но "накрая излязохме наглава", с гордост заявява Маестрото. Но най-лошото предстои. По време на прелюдията със сицилианската песен от "Селска чест" на сцената неочаквано излиза господин със сив шлифер и крещи: "Флорентинци, италианци, докато тук слушате музика и се забавлявате, в болниците на Флоренция се мре от евтаназия." Адът е пълен: размирици сред публиката, завесата се спуска, виновникът е задържан, идва полиция. След половин час операта започва отново и вече без прекъсвания.

Политическа намеса има и за сценографията на "Вилхелм Тел" от Росини. На крайно ляв музиковед му се привижда прекалено червено знаме (всъщност е вишнево) върху замъка на "лошия" Геслер и заплашва, че ще направи нечуван скандал, ако цветът не се смени. Пиер Луиджи Пици, сценографът, е доста уплашен, макар че Мути го съветва да остави всичко така, както го е замислил. На другия ден диригентът с изненада вижда, че знамето е червено-черно.

Публиката беше любопитна да разбере за пословичното съперничество Клаудио Абадо - Рикардо Мути. "Още в първите ми години във Флоренция някой пожела да ни набеди, че сме противници. Група фанатици подклаждаше това мнение, а критиците и журналистите се възползваха. Глупости, между мен и Абадо винаги е имало взаимно уважение."

Накрая Мути изрази старата си мечта да се пренесат от парижкото гробище "Пер Лашез" тленните останки на флорентинския композитор Луижди Керубини - "архитект на музиката", смятан от Бетовен за "най-големия музикант на епохата". В базиликата "Санта Кросе" има негов празен саркофаг, който го очаква. Маестрото, който през 2004 г. създава младежкия оркестър "Керубини", се обърна към италианския президент и към министъра на културата да убедят френския президент Макрон да разреши пренасянето. И обеща, че, ако това стане, той лично ще дойде и с оркестъра на "Маджо музикале" ще изсвири в църквата Ревием в ре минор за мъжки хор и оркестър, написан от Керубини за собственото му погребение.

След финала на втория концерт в операта Рикардо Мути, последван от присъстващите официални лица, както и от стотици зрители, подписа официален апел до президента на Италия Серджо Матарела, в който се настоява тленните останки на Луиджи Керубини да бъдат върнати във Флоренция.

Докато градът организираше юбилея на диригента, пристигна приятната новина, че на Мути - "Маестро сред майсторите", е присъдена престижната Императорска премия 2018 (това е 30-ото й издание) на японската асоциация "Japan art". Официалната церемония ще се състои през октомври в Токио, сумата е 15 милиона йени (около 115 хиляди евро). Това е най-престижната награда за изкуство в света, равностойна на Нобел, която всяка година се дава за музика, живопис, скулптура, архитектура, театър/кино на артисти за тяхното влияние и принос в световното изкуство.

Министърът на културата Алберто Бонисоли изпрати поздравителен адрес до Рикардо Мути, фестивала "Маджо музикале" и гражданите на Флоренция: "Това е щастлива среща между Рикардо Мути и Флоренция в името на културата. Маестро Мути открай време учи младите и им предава удоволствието от класическата музика, и я разпространява по света като инструмент за диалог. Искам да му изразя искрената си благодарност за всичко онова, което е направил за италианската култура през тази 50-годишна кариера и за възторга и очарованието, с които ни е заразил чрез музиката."


по време на репетиция на Пета симфония на Бетовен


Автор: Соня Александрова
Източник: Дума




Твоят коментар



Новини

04.08.2018Танц, музика и красота
01.08.2018Доналд Тръмп – Джузепе Конте: нов стратегически диалог между САЩ и Италия
31.07.2018Какво ще видим на Венецианския кинофестивал
20.07.2018Рикардо Мути триумфира във Флоренция
16.07.2018Бернардо Бертолучи: 1968-а беше мечта. Още изпитвам носталгия...
12.07.2018Zucchero с концерт в Античния театър в Пловдив след броени дни
06.07.2018Световните вълнения на Италия останала извън Мондиала в Русия


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS
    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS

Home | Новини | Форум | Клуб | Обяви | Времето | Обмяна | Хотели | Търсене | Снимки | Линкове | За Нас | Italiano English Русский Français Italiano (Traduzione automatica)
Контакти Bulgaria-Italia