Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Хипноза от една изложба

07.06.2018 - Ферара

Творбите от ХІХ и ХХ век, подредени в Палацо дей Диаманти, водят посетителите към меандрите на психиката, изследвани от преплитането на науката с изкуството

За изложбата "Душевни състояния. Изкуство и психика между Превиати и Бочони" (3 март - 10 юни) пред Палацо дей Диаманти в италианския град Ферара се вият опашки. Картини от XIX и XX век идват от италиански, европейски и американски музеи, както и от частни колекционери. Те водят посетителите към меандрите на психиката, изследвани от преплитането на науката с изкуството. Рисунки, скулптури, картини и снимки на италиански автори диалогират с творби на европейските им колеги.

На границата между двата века модерният свят е раздвоен между ентусиазма от научните и технологическите открития, и нестабилността, която те предизвикват. За артисти и писатели се открива възможност да изследват колективното безпокойство от тези трансформации.

Изложбата поставя в центъра на вниманието раждането и развитието на поетиката на душевните състояния. Нейната сценография има голямо значение за възприятието: пространството е потопено в полумрак, за да изпъкне внушението на картини и скулптури и да се улесни тяхната директна връзка с посетителя. Разказът нараства от зала в зала, диалогът между образи, звуци, музика, филмови материали от климата в края на века постепенно приковава вниманието.

Редуват се и се наслагват различни душевни състояния: меланхолия и фантастично отдаване на мечти, страх и освобождаване на сексуални импулси и агресивни инстинкти, възторжен любовен екстаз и универсална хармония.

В пролога на първите зали се наслаждаваме на портрети, в които художниците имат явното намерение да въвлекат наблюдателя. Дарвиновата революция, както и откритията в психиатрията и психологията стимулират артисти и скулптори да навлязат в умствените процеси, стимулират тяхната креативност. В "Автопортрет" Джовани Сегантини е с кинжал в гърлото, за да привлече вниманието чрез халюциниращия си поглед, изплуващ от тъмнината.

Особено влияние имат и френските литературни течения - поетиката на Шарл Бодлер и натурализмът на Емил Зола. Това особено личи в първата версия на "Паоло и Франческа" на Гаетано Превиати.

Едно от най-често срещаните състояния в края на века е меланхолията. Тя има различни символични нюанси и става метафора на несигурното състояние на модерния човек в заплашената от израждане цивилизация. В Европа меланхолията най-ясно е уловена и предадена от Едвард Мунк ("Болното момиче"). Тя е и тема в "Спомен от една болка" на Джузепе Пелица да Волпедо - втренченият поглед и кататоничният израз на лицето препращат към медицинските симптоми за това състояние.


"Болното момиче" на Едвард Мунк


На меланхоличната изолация, която води до задънена улица, се противопоставя поетиката на пейзажа като душевно състояние. Докато първите символисти в Италия само го съзерцават, за белгийския им колега Фернан Кнопф ("Спокойна вода") водата като огледало е метафора за паметта.

Споменът включва и мечтата-блян като бягство в безкрайността и въображението. Теорията на съответствията на френския поет Шарл Бодлер, лансирана в XIX век, е ключ към картини и автори, които правят аналогия между музиката и живописта. Интересът на визуалните изкуства към музиката е свързан и с теорията на Вагнер за тотално произведение на изкуството, разпространена в Европа от символисти и сецесионисти. Немецът Макс Клингер е сред най-страстните й привърженици и разпространители, както е видно от известната серия гравюри "Брамсовите фантазии" (Brahmsphantasie). В нея той се вдъхновява от композитора и се лута из царството на фантазиите, свободно вдъхновени от музиката. В залата се лее музика на Брамс и "Ноктюрно" от Шопен.

В края на 80-те години на XIX век се връща на мода темата за майчинството. Подновеният интерес е породен от изследванията по психология и психофизиология, както и от метафизичната теория на немския философ Артур Шопенхауер. Монументалната картина "Майчинство" на Гаетано Превиати е основен ключ в изложбата. Представена за пръв път през 1891 г., тя предизвиква сензация, жестоки критики, но и важни признания. Привлича вниманието с очертанията на формите чрез дивизионистична техника и ритмичната композиция на фигурите, която препраща към музикално изпълнение. Това е първият опит в Италия да се подскаже душевно състояние чрез формални компоненти, а не описателно.


"Майчинство" на Гаетано Превиати


Далеч от традиционното описание за страха е и Едгар Алън По. Неговите разкази, преведени от Бодлер, илюстрирани от майстори на графиката като символиста Одилон Редон, са основополагащи за литературата на ужаса в Европа, както и в Италия. Превиати посвещава на Едгар По чудесни илюстрации. В тях халюцинациите от разказите са представени чрез светлинни контрасти и композиционни ефекти.

Годините, в които се разпространяват теориите на Жан Шарко за произхода на хистерията и на Зигмунд Фройд за ероса, съвпадат с дълбока морална криза на европейската буржоазия, задълбочена от тревогата за разпространяването на венерическите болести. В артистичните среди жената често е стереотипно противопоставяна: тя е или богиня-майка, както е видно в залите с майчинството, или грешна и сладострастна фатална жена - "Клеопатра" на Гаетано Превиати. Друга тема, която вълнува фантазията на художниците, е смазващата сила на животинските инстинкти - "Борбата на кентаврите" на Джорджо де Кирико.

В края на XIX век хипнозата излиза от кабинетите по психиатрия, за да завладее театри и изложбени зали. Изкуството прави видимо невидимото, душите се сливат в екстаз. В скулптурата "Fugit amor" на Огюст Роден мраморните фигури сякаш се обвиват пред очите ни, тласнати от неудържимата сила на собствената си страст.

Щафетата и предизвикателствата на символистите са поети от младите футуристи с техния революционен и авангарден език. В центъра на поетиката им е индустриалният град, превърнат в съвременен мит. Зрителят е пленен от динамичната тълпа. В триптиха на Умберто Бочони "Душевни състояния" живописната новост стига до абстракция. Повлиян от Превиати и Мунк, Бочони, чрез размаха на четката, въвлича наблюдаващия в психически поток. В "Смехът" Карло Кара материализира звуковата енергия от изблика на смях и тя сякаш се разпространява неудържима между масите, чашите и върху лицата на гостите на кафе-шантана.

Тези творби потвърждават изявлението в "Технически манифест на футуристичната живопис": "Ще поставим наблюдателя в центъра на картината."

Изложбата "Душевни състояния. Изкуство и психика между Превиати и Бочони" има изследователски и артистичен принос в улавянето на възлов момент на границата между двата века, когато автори експериментират нов визуален език и изразяват променливата и неуловима материя на душевното състояние.

Stati d'animo. Arte e psiche tra Previati e Boccioni | La mostra from Palazzo dei Diamanti on Vimeo.


Автор: Соня Александрова
Източник: Дума




Твоят коментар



Новини

11.06.2018„Жест, движение, пространство“ - изложба на Албино Пити
10.06.2018Уникален круизен кораб беше пуснат на вода в Генуа
09.06.2018Фестивал на италианското кино в България
07.06.2018Хипноза от една изложба
06.06.2018Правителството на Джузепе Конте е окончателно одобрено
06.06.2018Новото италианско правителство очаква одобрение и от долната камара на парламента
04.06.2018Антични ноти от Италия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)