Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански

Share/Save/Bookmark
Subscribe
     




           Потребител: не рег., влез

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on Google+   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини


 
Рикардо Мути триумфира във Флоренция
Бернардо Бертолучи: 1968-а беше мечта. Още изпитвам носталгия...
Zucchero с концерт в Античния театър в Пловдив след броени дни
Световните вълнения на Италия останала извън Мондиала в Русия
Соня Йончева в „Пиратът" на Белини – пряко от Ла Скала по програма „Христо Ботев" на 29 юни
   
други новини

    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  
 

  


Лив и Ингмар - двоен юбилей

04.05.2018

Бергман беше добър човек, който през целия си живот търсеше смисъла на съществуването, казва известната норвежка актриса

През 2018-а светът празнува 100-годишнината на именития шведски режисьор Ингмар Бергман (14 юли 1918 - 30 юли 2007) и 80 години от рождението (16 декември) на норвежката актриса, режисьорка и писателка Лив Улман. Този двоен юбилей не убягна от вниманието на 36-ия фестивал "Бергамо филм митинг". Домакините я поканиха за кръстница и почетен гост, направиха ретроспектива от 30-ина филма - на Бергман и нейни, откриха изложбата "Лив и Ингмар", взела заглавието от едноименния документален филм от 2012 г. на Дирадж Аколкар. Лив Улман се отдаде щедро на публиката и критиката, даде многобройни интервюта, покори с неувяхващата си хубост.

Родена в Токио, актрисата емигрира оттам по време на Втората световна война в Торонто и после в Ню Йорк. След смъртта на бащата през 1945 г. се прибира в Норвегия. От малка е привлечена от театъра, поезията и живописта. След изключването ѝ от театралната академия в Осло е пратена в малък провинциален театър, за да играе ролята на Ана Франк, с която получава успех сред публиката и критиката. От 1960 г. изпълнява важни роли - Офелия ("Хамлет") и Маргарита ("Фауст") за Националния театър в Осло.

През 1965 г. се среща с Ингмар Бергман, който търси две актриси за "Персона". Привлечен е от снимка на Биби Андершон и непознатата млада Улман до нея. След няколко дни и двете са на остров Фарьо за снимките на филма. Улман изпълнява ролята на 40-годишна актриса, която неочаквано изгубва говора си. "Персона" със сигурност е филмът, който промени живота ми по много причини и най-вече промени моята кариера. Едно от най-дълбоките неща, които научих от Бергман, е, че "има една реалност отвъд реалността и тя е в душата".

След "Персона" играе в девет негови филма: "Часът на вълка" (1968), "Срамът" (1968), "Страст" (1970), "Шепот и викове" (1972), "Сцени от един семеен живот" (1973), "Лице в лице" (1976), "Змийско яйце" (1977), "Есенна соната" (1978), "Сарабанда" (2003). Солидна двойка пет години, без да се женят, Улман и Бергман имат дъщеря Лин, която като дете участва в някои филми на баща си, а днес е известна писателка.

Освен при Бергман Улман играе във филми на Ян Троел, Свен Никвист, Марио Моничели, Мауро Болонини. През 1992 г. застава зад камерата и режисира "Софи", следван от два филма по текстове на Бергман - "Лични разговори" (1996) и "Невярната" (2000). Последната й творба е "Госпожица Юлия" (2014). Написва две важни за нея книги - "Промяна" и "Избори", в които разказва за своя живот, за срещите си с видни личности.

Не престава да работи в театъра - и като актриса, и като режисьорка. През 1980 г. е първата жена, посланик на УНИЦЕФ. Хуманитарният й принос продължава и до днес.


Лив Улман и Ингмар Бергман на снимачната площадка

- Вие сте съставна част от митичното "киносемейство" на Бергман?
- Да, Ингмар имаше две алтер его: мъжко - Макс фон Сюдоф, и женско - аз.

- Отивате да го видите за последен път в деня на смъртта му на остров Фарьо в Швеция, където Бергман се беше самоизолирал през последните 30 години.
- Едва успях за последната ни среща. За първи път в живота си наех частен самолет от Стокхолм, за да го настигна и да се насладя на още няколко мига с него.

- Лив и Ингмар, пет години съжителство и редица филми от 60-те години, но...
- Но веднъж приключила, връзката се превръща в 40-годишно съучастничество, не само професионално, и още десет филма.

- Живот-бис заедно?
- Нямаше ден, в който да не се чуем по телефона. В личния си живот беше жизнен, пълен с шеги, точно обратното на киното си. Караше ме да се смея, даваше ми енергия, повече от тази в реалните ни отношения. Вече разделени, бяхме обединени от обща вселена. Направих толкова неща в живота си - играх на сцените на Бродуей, снимах се в други филми, но винаги, където и да се местех, мъкнех в куфарите си Бергман. Който пък, от своя страна, дори и в направените по-късно филми, не престана да прокрадва нашата връзка.

- Да играеш във филм на Бергман означава ли да влезеш в най-интимния му свят?
- В "Сцени от един семеен живот" се идентифицирах напълно - Мариан съм самата аз. Преди снимките Бергман поиска да си водя дневник, който после използва за сценария и превърна героинята от подчинена жена в силна бунтарка.

- Различните ви персонажи, чрез продължителна психичеса акробатика, в крайна сметка са една и съща жена?
- Един и същи мъж - Бергман. Никога не показах на екрана съпруги, майки или дъщери, представях винаги Ингмар: неговата иронична усмивка, страничните гънки по устата, бръчките между веждите. "Преведох" физическите му черти по женски начин. Много се вдъхновявах от фигурата на майка му. Знаех (написах го и в книгата си "Промяна"), че след смъртта й той щеше да се опре върху мен и аз нямаше да мога да се откъсна. Така и стана.

- До такава степен, че се превръщате в режисьор на и за Бергман, когато той се изолира дори и от снимки.
- Неговите безпокойства вече бяха станали и мои. Не можех да не ги изразя. Така се родиха двата ми филма по негови текстове - "Лични разговори" и "Невярната". Прекарахме рамо до рамо, между 1996 и 2000 г., дни на размисъл и работа. Бях погълната от Ингмар, истински канибал, както всеки кинотворец. Беше изключително жесток - психически, не физически. Близо до него обаче, на остров Фарьо, никога не се почувствах в затвор. Истина е също така, че бях млада, щастлива и безгрижна, докато той ме тласна към роли на все по-голяма невротичка.

- Имате с Бергман и други истории - Чинечита, Фелини, София, Моравия.
- Тогава бях на 25 години. Насилвах Ингмар, който на 46 години не искаше да ме придружава. Едно от първите ни пътувания беше в Рим. Най-невероятната среща е с Фелини - на улицата. Беше великолепен - висок, едър, с черна шапка и всички ние ситнехме около него. Ингмар, негов почитател, беше щастлив да го посети. А той, по имперски късаше напъпили цветя в градината и ги предлагаше на мен и Ингмар. Истински артист.

- Какво друго вкусихте от "сладкия живот"?
- Срещнахме Моравия, един от предпочитаните ми писатели - и той винаги заобиколен от жени. Запознах се със София и Карло Понти, каква двойка! Помня ги заедно в Пантеона, той - с Джон Хюстън, който непрекъснато говореше за филмите си, а тя слушаше царски и безпристрастна. През последните 50 години не видях град по света, толкова жизнен като Рим по онова време.

За отношенията си с Моничели и Болонини Улман си спомня, че се е чувствала с тях като у дома си, без да научи и дума италиански: "Накараха ме да усетя какво беше италианското кино - онова, което познавах от Виторио де Сика, чиято артистична стойност и те споделяха. По време на снимките с Моничели ("Да се надяваме, че ще е момиче" - б. пр.) се омъжих за настоящия си съпруг. Той ми препоръча костюмиста си, за да ми ушие сватбената рокля. Беше фантастично да снимам "Сбогом, Москва" с Болонини - той ме научи, че е негативно да се мълчи, когато светът е пълен с омраза."

- След толкова години разбрахте ли най-после кой беше Бергман?
- Добър човек, който през целия си живот търсеше смисъла на съществуването. Той не обичаше безразличието между хората. В "Седмият печат", когато играе шах със смъртта, Рицарят казва: "Моля те, не ме прибирай, преди да съм направил поне едно добро нещо." Това беше Бергман - казваше, че не вярва в Бога, но всичко, което направи, беше опит да го намери.

- Ако се завърне само за един ден, какво бихте му казали?
- Моля те, помогни ми да имам чудесни отношения с нашата дъщеря. Седни до нас, говори ѝ за мен и за теб. Сигурна съм, че Лин ще разбере. Обичам дъщеря ни. Нужно ни е обаче трето лице. Именно ти, Ингмар, си точният човек.

Превод от италианския печат


Автор: Соня Александрова
Източник: Дума




Твоят коментар



Новини

08.05.2018Италия е на прага на предсрочни избори
07.05.2018Лекции на италианския архитект Данте Бенини в Университета по архитектура строителство и геодезия
05.05.2018Бернини и римският барок - пътят към модерността
04.05.2018Лив и Ингмар - двоен юбилей
03.05.2018Българи спечелиха награди на международен конкурс за еx libris в Бодио Ломнаго
02.05.2018Хлябът - основна тема на „Етно кухня на колела“ в Пловдив (11 - 15 май)
01.05.2018Правата на европейските граждани извън ЕС се засилват


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS
    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS

Home | Новини | Форум | Клуб | Обяви | Времето | Обмяна | Хотели | Търсене | Снимки | Линкове | За Нас | Italiano English Русский Français Italiano (Traduzione automatica)
Контакти Bulgaria-Italia