Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Фото: http://daviddidonatello.eventolive.it
Фото: http://daviddidonatello.eventolive.it

"Давид на Донатело" и Ана Маняни

31.03.2018

Италианските "Оскар"-и бяха връчени за 62-ри път в Рим

В първия пролетен ден - 21 март, в Рим бяха раздадени за 62-ри път италианските "Оскар"-и - "Давид на Донатело". Церемонията - стегната и събрана, беше излъчена директно по първи канал на държавната телевизия РАИ. За да се поддържат ритъмът и моментът на изненада, победителите в главните категории се редуваха с тези от второстепенните. Ще отбележа само най-трогателните й моменти. Статуетката за най-добър филм получи "Ammore e malavita" ("Любов и мафия") на братята Марко и Антонио Манети. Мюзикъл за мафията в Неапол и нейните дребни и едри мошеници, пълен с комедийни моменти, музика, виталност, но и тъга. Филмът беше показан в конкурса на миналогодишния Венециански фестивал и много добре приет там. Освен най-престижното отличие творбата обра още четири премии - за най-добра второстепенна женска роля на Клаудия Джерини, костюми, музика, най-добра оригинална песен.
Два специални "Давид на Донатело" получиха италианската актриса Стефания Сандрели и нейната американска колежка Даян Кийтън. Развълнуваната от изправената на крака зала Сандрели с треперещ глас посвети наградата на всички талантливи хора, с които е работила в дългата си кариера, започнала в 1961 г. с "Развод по италиански" на Пиетро Джерми. "Бракът ми с киното е успешен", заяви тя. Даян Кийтън се разпя и се обясни в любов към "един от най-големите съвременни артисти" Ал Пачино (партнирала си е с него и в трите части на "Кръстникът").

"Давид на Донатело" за цялостна кариера бе присъдена на Стивън Спилбърг. Той получи наградата от не по-малко развълнуваната от него Моника Белучи. Сред притихналата и гледаща го с възхищение зала режисьорът си спомни за първата си камера, подарена от баща му; за любовта си към италианското кино, от което се е учил. Благодари на майсторите, от които се е възхищавал. Разказа за Италия - първата чужда страна, посетена в далечната 1971 г. Разходката из Рим с Фелини, дошъл специално да го потърси в хотела, за да поздрави него, дебютанта, за "Дуел". Овации разтърсиха пространството, когато Спилбърг показа снимката си с Фелини, висяща от 45 години в студиото му.

"Давид на Донатело" за най-добра женска роля взе Жасмин Тринка за "Фортуната" на Серджо Кастелито, показан у нас на фестивала за кино и литература "Синелибри" (2017).

Точно преди 60 години - през 1958-а, тази статуетка е дадена на Ана Маняни, чийто юбилей - 110 години от рождението (7 март) Италия празнува неотдавна. Още в края на миналата година Рим посвети изложбата "Ана Маняни (1908-1973) - живот и кино" на една от най-големите и обичани актриси на италианското кино, родена във Вечния град и починала в него. Предмети, аудио- и видеоматериал прекосяват нейния живот. Тя е изоставяна от родители, любовници, режисьори.

Непоказвани досега снимки на младата Маняни - красива и лъчезарна, предават повече от каквито и да било думи нейния вулканичен характер: откъси от филми по стените, светското и литературното (ето я при връчването на наградата "Стрега" с Алберто Моравия) битие на актрисата, дейността й като доброволка, която раздава храна на бедните деца. Поетът Джузепе Унгарети идва на масата й в ресторанта, за да поздрави "най-голямата актриса на всички времена". "Истината е, признава тя, че никога не съм се смятала за актриса. Ако се възпламеня, горя добре, ако ли не, нищо не се получава." Качество на изложбата е, че показа интимната страна на Маняни в хубавия й и обичан дом в центъра на Рим, пълен с книги, снимки, спомени, в приятната самота, нарушена от свиренето на китара.

Икона на неореализма, муза на Роселини, Висконти, Фелини и Пазолини, Ана Маняни е първата италианска актриса, спечелила "Оскар" (1955) за филма "Татуираната роза" на Дениъл Ман. Тенеси Уилямс написва специално сценария по собствената си пиеса за нея. Предложена е и за втори "Оскар" за "Дивият вятър" на Джордж Кюкър, но спечелва за тази роля първия си "Давид на Донатело".

Появите на Маняни в киното са още по времето на фашизма, между 1936 и 1940 г., когато е лансирана от съпруга си Гофредо Алесандрини. Налага я обаче Виторио де Сика в "Тереза Венерди" (1941), като й поверява главна роля на кабаретна актриса. Триумфът идва с филма "Рим открит град" (1945) на Роселини, поставил началото на неореализма. Остава в историята на киното сцената, в която Маняни - вдовицата Пина, хуква след камиона, в който е арестуваният й от немците бъдещ съпруг Франческо, за да бъде разстреляна пред очите на невръстния си син. "Най-известния вик в историята на киното" го назовават много критици. Роселини има дълга сантиментална връзка с Маняни, прекъсната от нахлуването на Ингрид Бергман. Кариерата на актрисата продължава. Лукино Висконти я разбира до дъно в "Най-красивата" (1951) и използва чудесно изригналата от нейното превъплъщение сила на първоначално заблудена майка. Тя прави всичко, за да пробие малката й дъщеря в киното, но, подиграна на пробните снимки, успява гордо да съхрани детето и семейството си. Славата й е международна - французинът Жан Реноар я кани за "Златната карета" (1952) и признава, че тя е "квинтесенцията на Италия"; Холивуд предлага на Маняни "От породата на бегълците" (1959), където режисьорът Съдни Лъмет я среща с Марлон Брандо.

През 60-те години участията й намаляват, но играе с приятеля си Тото в "Смях от радост" (1960) на Марио Моничели и най-вече е необятната проститутка Мама Рома, желаеща да промени живота си, от едноименния филм на Пазолини (1962). Отношенията с режисьора са обтегнати и по-късно Маняни се разочарова от чудесното си изпълнение.

Последната поява на актрисата в киното е при Фелини, за когото е "лъвица и весталка, аристократка и дрипла". Преследвана в нощта от неговата камера и глас в "Рим" (1972), тя отваря вратата на дома си и с хитра усмивка му казва: "А, Федери, върви да спиш, върви си..." "Мога ли да ти задам един въпрос?", настоява той. "Не, не ти вярвам. Довиждане, лека нощ!" Едва ли има по-поетично сбогуване от екрана. След 46 филма, 1 "Оскар", 5 "Сребърни ленти", 2 "Давид на Донатело", 1 "Златен глобус", 1 купа "Волпи" във Венеция, 1 "Сребърна мечка" в Берлин, Ана Маняни, наричана гальовно Нанарела, символ на италианското кино, се преселва окончателно в Мита, покосена от неизлечима болест на 65 години. Вулкан от позитивна енергия, ирония остава в историята нейната неподражаема усмивка, носталгичният и едновременно жесток поглед. Дори намира сили да се шегува: "Един ден ще взема всичките си медали, получени в моята родина, ще си ги окача на гърдите и ще тръгна из Рим като стар генерал."


Автор: Соня Александрова
Източник: Дума




Твоят коментар



Новини

19.04.2018Главният прокурор на посещение в Италия
14.04.2018Катя Ричарели и Франческо Дзингариело с концерт в София
10.04.2018Трус от 4,6 по Рихтер отново разтърси Централна Италия
31.03.2018"Давид на Донатело" и Ана Маняни
30.03.2018„Перфектните непознати“ – перфектна дисекция на човешките отношения
24.03.2018Сенатът на Италия за първи път ще има за председател жена
20.03.2018Рекордна за март висока вода във Венеция



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)