Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански

Share/Save/Bookmark
Subscribe
     




           Потребител: не рег., влез

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on Google+   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини


 
Рикардо Мути триумфира във Флоренция
Бернардо Бертолучи: 1968-а беше мечта. Още изпитвам носталгия...
Zucchero с концерт в Античния театър в Пловдив след броени дни
Световните вълнения на Италия останала извън Мондиала в Русия
Соня Йончева в „Пиратът" на Белини – пряко от Ла Скала по програма „Христо Ботев" на 29 юни
   
други новини

    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  
 

  

"Свети Йоан Кръстител" от Рим

Нов Караваджо в Милано

16.12.2017 - Милано

Всяка творба в изложбата на ренесансовия гений в родния му град е придружена от рентгенографии, които разкриват техниките на рисуване и начините на тяхното използване

Откриването на изложба за Микеланджело Меризи, наречен Караваджо (1571-1610), винаги е изключително събитие. Още повече, когато то става в родния му Милано и то на неговия рожден ден - 29 септември. За последните 67 години това е третата изложба в града за художника.

"Вътре в Караваджо" (29 септември - 28 януари 2018) надскача вече видяното чрез 20 картини, разположени в 13 зали. Събрани за първи път заедно, те идват от италиански и международни музеи, между които Детройт, Метрополитън мюзиъм от Ню Йорк, Канзас сити, Нейшънъл галери от Лондон. Изложени са и някои документи от държавните архиви на Рим и Сиена, свързани с житейската и професионалната съдба на художника. Те променят радикално хронологията на неговите първи години в Рим. Животът му е печален и измъчен. Някои години от неговото съществуване се губят на биографите му. Учи при ученик на Тициан. Бяга от Милано, където убива свой приятел, в Рим. Първите години там са много тежки. После, благодарение на влиятелен кардинал, става един от най-търсените художници в столицата. Редуват се обществени и лични поръчки, както и спречквания, които го принуждават да бяга в Генуа, където отново става убийство и четири години живее в изгнание, между засади и укрития. Следват Неапол, Малта, Сицилия, отново Неапол. През лятото на 1610 г. се качва на фелюга, за да се върне в обичания Рим, дал му почести и слава, но и завист на колегите му. Рим, където пропилява живота и таланта си в караници и публични домове. Болестта и смъртта го заварват в порто Ерколе. Умира, ненавършил 39 години, в самота.

Колкото и да се смята, че за този художник всичко е изречено и изписано, винаги се открива някоя новост и предположение. Научните изследвания чрез авангардна техника позволяват буквално да се види какво има под картините - различни варианти, поправки, размисли на Караваджо преди окончателната версия. По този начин е възможно да се разбере как са родени тези платна. Всяка творба е придружена от рентгенографии, които разкриват техниките на рисуване и начините на тяхното използване. Мултимедийната апаратура позволява на учени, но и на посетителя да навлезе по-добре в живописната тайна на Караваджо. Разказът тече от зала в зала, за да проследи биографичния и професионалния път на този гений, разпределен в три секции - ранни произведения, зрели творби, след бягството от Рим.

Посетителят е посрещнат с "Юдит обезглавява Олоферн" (1602) - универсално признат за един от шедьоврите на Караваджо. Еврейката Юдит, прелъстила вавилонския генерал Олоферн, отсича главата му, защото се опитва да завладее народа й. Художникът улавя най-ужасния и трагичен момент, когато жертвата е между живота и смъртта. Картината остава в неизвестност три века и едва през 1971 г. става държавно достояние. "Отдих на път за Египет" (1597) покорява с изключителната находка на Караваджо - ангела, видян в гръб, готов да свири на цигулка, който разделя на две картината.

Сред платната, направени от художника, за да "продава" самостоятелно, вече напуснал чирачеството, е и "Момче, ухапано от гущер" (1597). Тя съществува в две версии. Изложената в Милано картина е смятана за първата. Тук за пръв път е подчертано, че основният сюжет е движението - гущерът внезапно захапва пръста на момчето, чиято отворена уста издава вик на болка. Подскокът на младежа раздвижва дори водата във вазата. Караваджо използва огледало, за да нарисува себе си. Той не може да работи без модел пред очите си, а е все още беден, за да си позволи да плаща някому. Този навик съхранява и в бъдеще, което личи от многобройните оставени автопортрети.

В тези ранни картини на Караваджо вече се набелязва неговият стил: реалността е лишена от всякаква идеализация, фигурите са естествени и най-вече наблегнатата (изтъкнатата) светлосянка, която прави вярна, жива и жизнена цялата композиция.

Повратът в развитието на художника настъпва след 1600 г. Двете големи платна ("Призоваването на св. Матей" и "Мъченичеството на св. Матей") в капела Контарели в църквата "Сан Луиджи деи Франчези" (Рим) са първата му обществена поръчка на картини с големи размери. Дава му се едногодишен срок и огромно за епохата заплащане. Караваджо придобива сигурност - професионална и икономическа. Той доразвива своите технически нововъведения - използва тъмния фон, за да рисува само светлите части и да изпъкнат сенките. Оптическият ефект не оставя никакви съмнения - тъмнината е в дълбочина, леко скицирана и почти невидима, за да изпъкне яркостта. Това особено личи в "Жертвоприношението на Исаак" (1603). Караваджо съсредоточава сцената върху момента на спасението: Исаак е облегнат върху скалата и ангелът спира ръката на Авраам с ножа, готов да прободе сина си. Новост спрямо традиционната иконография е терорът върху лицето на Исаак, в контраст с подчинението на баща му. Действието е поставено в отворен пейзаж.

В една от залите посетителят е покорен от сравнението между две картини "Свети Йоан Кръстител" (1604), рисувани по едно и също време. В тази от Канзас сити Йоан Кръстител заема цялото пространство, седнал напреки пред едва загатнат пейзаж. Светлината го удря силно, подчертава контраста между светлосенките, но погледът е в сянка. В картината от Рим позата е подобна, героят е с гол торс, в пълна светлина, обвит в червен плат. Вместо агнето, символа на Йоан Кръстител, има чудесен натюрморт, липсващ в картината от Канзас сити.

В последните години от живота си, независимо от непрекъснатите бягства и драматични събития в живота му, Караваджо успява да нарисува значително количество творби. Свидетелства за неговата изключителна активност е "Саломе с главата на Йоан Кръстител" (1607 или 1610?, Лондон). Уловен е моментът, в който палачът поставя главата на свети Йоан Кръстител на подноса, държан от принцеса Саломе. Композицията е минимална, изчистена от подробности. На преден план са героите в половин ръст, за да се привлече максимално вниманието на гледащия ги.
"Мъченичеството на света Урсула" (1610) е смятана за последната картина на Караваджо. С нея и приключва изложбата. Лицето зад раменете на светицата е на самия художник. Мракът надделява над светлината и формите.

Как рисува Караваджо? В началото следва традиционната за онова време техника: върху светлата основа на платното рисува желаната сцена с въглен или с тънка четка. В следващите пластове наслагва различни цветове, за най-накрая оставя сенките. Така са нарисувани младежките му картини. После променя метода, за да направи своите композиции. Въвежда гравирането - чертае със заострен инструмент върху прясната още основа, добавя с четката тъмни цветове, следвани от ясни. Така набързо скицира бъдещата сцена. Не прави фигурите в тяхната цялостност, а само частите, залети от светлината. Останалото е празнина. С тази техника Караваджо никога не се разделя, прави я с времето съпоставителна и основна.

Отрича моделите на античните майстори и за своите картини използва хора, взети от улицата - истински мъже и жени, приятели и проститутки. Винаги ги представя в естествена големина, с техните слабости, без никаква идеализация. Друга важна новост е светлината - силна и директна, с вече определена посока. Тя набляга на основната точка на действието. В зрелите си творби създава драматични светлосенчести контрасти.

Стилът се развива, борбата между светлината и сянката продължава. В последните творби на Караваджо фигурите са буквално погълнати от мрака. За по-малко от 15 години Караваджо става новатор на живописната техника. Превръща се в модел за много артисти от следващите векове, ражда се терминът караваджизъм. С него започва модерната живопис.


Автор: Соня Александрова
Източник: Дума




Твоят коментар



Новини

01.01.2018Новата година ще донесе повишения на цените на много услуги за италианците
31.12.2017Парламентарните избори в Италия ще са през март догодина
24.12.2017Милано: коледно тържество в българско училище "П.Яворов"
16.12.2017Нов Караваджо в Милано
14.12.2017Божествената Мария Калас
06.12.2017Кинопанорама „Италия днес“
30.11.2017Откриха оригиналния ръкопис на първата История на България


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS
    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS

Home | Новини | Форум | Клуб | Обяви | Времето | Обмяна | Хотели | Търсене | Снимки | Линкове | За Нас | Italiano English Русский Français Italiano (Traduzione automatica)
Контакти Bulgaria-Italia