Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански

Share/Save/Bookmark
Subscribe
     




           Потребител: не рег., влез

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on Google+   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини


 
Публична лекция на проф. Марио Лозано в УНСС
Откриване на учебната година в българското училище в Милано
Джаз с Лело Петрарка Трио за първи път в България
Венеция 2018: Двоен живот
Венеция 2018: Петерло на Майк Лий
   
други новини

    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  
 

  


Божествената Мария Калас

14.12.2017 - Милано

Миланската скала превръща певицата в мит, а днес я представя в изложба със сценичните й костюми, афиши и снимки от знаменитата й кариера

Милано не забравя гъркинята Мария Калас. До края на януари 2018 г. в Скалата продължава изложбата "Мария Калас на сцената - годините в Скалата", посветена на 40 години от смъртта на сопраното на 53 години в Париж. Иконата на оперната мелодрама се радва на многобройни посетители - някогашни и днешни нейни обожатели.

Калас пристига в Милано през 1950 г. и Скалата става сцената на най-продължителния й престой. Тя е безкрайно талантлива, но и безкрайно несигурна поради прекомерното си тегло. През 1951 г. при подготовката на "Сицилианска вечерня" (Верди), където за първи път пее с българския бас Борис Христов (Джовани да Прочида), е трудно да се намери шивач, който да облече закръглените й форми. Упоритата Калас след кратко време се представя значително отслабнала и вече подходяща за ролята на Елена. С годините нейната амбиция се увеличава. Един журналист пише: "Калас не облича, тя интерпретира дрехите." Певицата иска да бъде божествена не само в облеклата на Норма, Виолета или Медея, но най-вече като Мария Калас. Именно в Милано тя изгражда своя стил - в начин на обличане, в самоизграждане чрез аксесоари, но най-вече като поведение и държание. Още на входа на изложбата ни посреща нейната бяла копринена рокля от "Весталката" на Спонтини. Следват общо 14 костюма от незабравими изпълнения, които възстановяват периода 1950-1961 г. - времето на нейния престой и възход в Милано. Една от последните й роли там (1961) е Медея от едноименната опера на Керубини, където си партнира с друг наш бас - Николай Гяуров (Креон). Няколко години преди това (1955) Калас дели сцената на Римската опера със същата ария и с Борис Христов.

Основополагащ момент за изграждането на образа на Калас е срещата с Лукино Висконти. Всичко започва на 7 декември 1954 г., когато кинорежисьорът, след скандала на филма му "Чувство" на кинофестивала във Венеция, дебютира в операта именно с "Весталката". Меломаните очакват да видят преобразената Калас, отслабнала с 30 кг - от 90 на 60, за ролята на Джулия. Красива, перфектна в онези девствени воали.

Между Висконти и Калас разбирателството е незабавно. За три години работят заедно още четири пъти - "Сомнамбула" (Белини), "Травиата" (Верди), "Ана Болейн" (Доницети), "Ифигения в Таврида" (Глук). Под ръководството на кинорежисьора оперната звезда се превръща в актриса. Висконти, вдъхновен от таланта на Елеонора Дузе и Сара Бернар, я обучава на тайните на актьорството. Във филма в началото на изложбата той я нарича "несравнима".

Именно Скалата превръща Калас в мит. Редом до костюмите са афишите от спектаклите, най-важните й професионални срещи. Кариерата на сопраното минава през най-знаковите й роли, припомнени чрез откъси от критични материали в пресата. От зала в зала звучат и незабравими арии. Подчертана е и ролята на режисьори - Франко Дзефирели, Татяна Павлова, и диригенти - Тулио Серафин, Карло Мария Джулини, Джанандрея Гавацени, Херберт фон Караян, оформили и изваяли професионализма на Калас. Любознателната певица се оставя на техния талант, за да развие своя. В Скалата тя се усъвършенства и придава драматургия на гласа си.

Нейната достолепна осанка и премерено присъствие, изградено от изключителни изпълнения, са влезли и останали завинаги в колективната памет на Милано. Излизаме от последната зала и ни звучат думите на Мария Калас от първата: "Трябва да призная, с риск да обидя другите опери, които са ми правили изгодни предложения, че най-добре се чувствам в Скалата - като оркестър и хор тя е ненадмината. Това е моят дом. Смятам я за истински храм на изкуството." Вероятно и затова мнозина все още вярват, че сянката на Мария Калас витае из операта.


Автор: Соня Александрова
Източник: Дума




Твоят коментар



Новини

31.12.2017Парламентарните избори в Италия ще са през март догодина
24.12.2017Милано: коледно тържество в българско училище "П.Яворов"
16.12.2017Нов Караваджо в Милано
14.12.2017Божествената Мария Калас
06.12.2017Кинопанорама „Италия днес“
30.11.2017Откриха оригиналния ръкопис на първата История на България
29.11.2017Изненадваща „Сомнамбула” Във Флоренция


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS
    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS

Home | Новини | Форум | Клуб | Обяви | Времето | Обмяна | Хотели | Търсене | Снимки | Линкове | За Нас | Italiano English Русский Français Italiano (Traduzione automatica)
Контакти Bulgaria-Italia