Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Лаура Джордано
Лаура Джордано

Изненадваща „Сомнамбула” Във Флоренция

29.11.2017 - Флоренция

Алпийски ски курорт в Швейцария през 30-те г. на ХХ век е декорът, избран от режисьора Бепи Мораси за "Сомнамбула" на Винченцо Белини, показана в операта на Флоренция. Същият мизансцен е пренесен от постановката във Венецианския театър "Ла Фениче"/2012/. Либретистът Феличе Романи използва френски водевил на Йожен Скриб/1816/. Както при всички опери на Белини и "Сомнамбула" е богата на нежни и трогателни мелодии с несравнима красота. Сътворена е само за два месеца, докато композиторът е на гости във вила на езерото Комо. Представена за пръв път през 1831 г. в театър Каркано в Милано, тя има огромен успех, който позволява на Белини да напише в същата година и "Норма".


Лаура Джордано и Никола Уливиери

Сценографиите на Масимо Кекето "дишат" спокойно в пространството и фонът на заснежен алпийски пейзаж,осветен от студено слънце върху ясносиньо небе, изглежда истински. Режисурата е щателна - работено е както с главните изпълнители, така и с фигурантите и хора. Жителите на селото са преобразени в туристи, на сцената се показва лифт и фино възпроизведен червен автобус от епохата, персонажите са облечени елегантно от костюмиста Карлос Тиепо. Сцените са приятни, личи иронията в постановката, професионализма в движенията на солисти и масовка. Особено е сполучлива драматургично финалната сцена в панорамна зала на ресторант с изглед към долината и с огромни прозорци, по чиято външна страна върви надвиснала сомнамбулата Амина. Постига се идеята за опасност и потенциална фаталност. Режисурата на Бепе Мораси има вкус на кинокомедия на Ернст Любич. Ефектни са и огромните фотографии с висока резолюция на привлекателни панорами, които правят истински планинския свят. Диригентът Себастиано Роли е точен и внимателен, дирижира коректно и уравновесено, но се ограничава само да придружава любезно певците.


Сомнамбула червеният автобус

Амина/ Лаура Джордано/ тук не е невинно момиче, изцяло погълнато от любовта си към Елвино. По-скоро е жизнена и леко карпизна девойка, наясно с онова, което иска от живота. Сопраното изгражда точно ролята си според написано от Белини, следва с чувство мелодичната линия на композитора. Не може обаче да се говори за паметно изпълнение що се отнася до тембъра на гласа, на Джордано липсва оригинален подход към персонажа от гледна точка на фразиране и сценично присъствие. Най-добър от музикална гледна точка е граф Родолфо. Басът Никола Уливиери е авторитетен и солиден и обединява сценична лекота с темброва красота.


финална сцена (Сминка: Микеле Крозера)

Многобройната публика беше щедра на аплодисменти, най-вече за Амина и Родолфо.


Автор: Соня Александрова




Твоят коментар



Новини

14.12.2017Божествената Мария Калас
06.12.2017Кинопанорама „Италия днес“
30.11.2017Откриха оригиналния ръкопис на първата История на България
29.11.2017Изненадваща „Сомнамбула” Във Флоренция
28.11.2017В памет на Маруся Калимерова
27.11.2017Италианската перспектива на историята на България и Балканите
27.11.2017Юбилеен кинофестивал във Флоренция



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)