Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


В памет на Маруся Калимерова

28.11.2017

Отиде си една незабравима българка - художничката Маруся Калимерова, чието име фигурира в енциклопедията на "Художниците на 20 век" наред с Роден, Сезан, Тулуз Лотрек, Пикасо, Паскин... Българското съвременно изкуство изгуби още едно ценно име, което остава живо в съзнанието на всички, които я познаваха.

През последните три десетилетия възпитаницата на проф. Марин Върбанов - Маруся Калимерова успя да достигне там, където много артисти биха желали да достигнат. Имената на Маруся и сестра ѝ Таня се появяваха на най-престижните афиши в Европа и най-вече в италианската столица. От години сестри Калимерови се смятат за "културните посланички на България в Италия".

Безуморно, с много ентусиазъм и нестихваща енергия Таня и Маруся не спираха да представят българското изкуство във Вечния град. Незабравими са техните изложби в базиликата "Св. Климент" в Рим, в замъка "Свети Ангел" посторен върху мавзолея на император Адриян, в Ara Pacis (Олтара на мира, построен по времето на Октавиан Август), споменавайки само една малка част от многобройните им изяви.

От 80-те години до днес сестри Калимерови разкриват един невероятен свят изграден от цветни нишки и тъкани, които оживяват в сътворените от тях гоблени, инсталации и уникати.

Маруся казваше, че е тъкачка на сънища, килими и приказки: "Ние като жени продължаваме това, което е в кръвта на всяка от нас. Но е особено характерно за българката. Българката, изразявала по най- откровения начин чувствата си в знаците, които разчитаме - в песните, които е пяла, в хляба, който е месила, в килимите, които е шарила."

Творбите на Маруся са изградена от една деликатна хармония от фибри, предизвикващи емоции изпълнени с топлина и живот. В нейните пана са заплетени стотици метри нишки, които вплетени в един невероятен тандем, пресъздават онзи синтез от майсторство, история и чувства, които само едно истинско изкуство може да пресъздаде.

Да кажеш Маруся или Таня, това означава да говорим за едно и също нещо. След дълго боледуване Маруся пое към своя нов дом, оставяйки Таня напълно сама с нишките от коприна и вълна. Всички, които бяха нейни приятели изгубиха онзи "Огън на надеждата", който Маруся успяваше да разпали. Загасна светлината, с която нашата голяма художничка осветяваше всичко около себе си.

Почивай в мир, мила Маруся... ще пазим винаги в сърцата си нишката, която заплете и ни привърза към себе си.


Автор: Венета Ненкова




Твоят коментар



Новини

06.12.2017Кинопанорама „Италия днес“
30.11.2017Откриха оригиналния ръкопис на първата История на България
29.11.2017Изненадваща „Сомнамбула” Във Флоренция
28.11.2017В памет на Маруся Калимерова
27.11.2017Италианската перспектива на историята на България и Балканите
27.11.2017Юбилеен кинофестивал във Флоренция
25.11.2017Футболът е поезия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)