Силни сепаратистки настроения има не само в Испания. Кой още в ЕС се стреми към независимост? Кратък преглед на сепаратистките движения:

Каталуния

По време на диктатурата на Франко каталунският език е забранен. Междувременно областта са радва на широка културна и политическа автономия със свой собствен регионален парламент. За много граждани на Каталуния обаче това не е достатъчно. Те искат своя самостоятелна държава - главно по икономически причини. Каталунците смятат, че испанската държава ограбва богатата Каталуния. От началото на икономическата криза броят на привържениците на независимостта нарастна значително. Регионалното правителство в Барселона иска да проведе референдум през ноември. За разлика от британското правителство Мадрид не признава законността на референдума. Така конфронтацията изглежда неизбежна.

Страната на баските

Преди ЕТА се бореше с атентати, днес е решена да постигне независимост с мирни средства
При режима на Франко потискани се чувстват също и баските. Страната на баските обаче е значително по-слаба в икономическо отношение от Каталуния. Затова и само малцинство от баски националисти е войнствено настроено. Баската нелегална организиция ЕТА, която се бори за независимост, е убила над 800 души през последните 50 години. Преди три години ЕТА официално се отказа от насилието. Нито атентатите на групировката, нито политическите преговори доближиха баските до провеждането на референдум, да не говорим за независимост. Според испанския Конституционен съд, единствено централното испанско правителство може да организира всенародни допитвания, а то е категорично против, включително по отношение на Каталуния.

Фландрия

На последните белгийски парламентарни избори партията "Нов фламандски алианс" на Барт де Вевер стана най-голямата политическа сила във Фландрия. Барт Де Вевер е убеден, че общата белгийска държава ще изчезне и иска да постигне независимост за Фландрия по пътя на преговорите. Фламандският сепаратизъм е особен случай. Белгия със състои от холандскоговорящата Фландрия, френскоговорящата Валония (включително немскоговорящата общност) и от официално двуезичния Брюксел. Ако Фландрия се отцепи, Белгия ще загуби над половината от населението си, както и значителен дял от икономиката си. Тоест от Белгия няма да остане много. Най-спорният въпрос е за статута на Брюксел, където са седалищата на ЕС и НАТО. Не е ясно и какво ще стане с Валония, за която съществуват идеи за сближаване с Франция, Люксембург и дори с Германия. Досега обаче белгийците винаги са успявали да останат едно цяло.

Падания

Северноиталианците искат да разполагат сами с приходите си
Северноиталианското сепаратистко движение има чисто икономически мотиви. Северът - областите Ломбардия, Аоста, Пиемонт, Лигурия, Венето и Емилия Романа - създава със своята промишленост и банково дело една голяма част от италианския БВП. Много северноиталианци смятат, че Средна и Южна Италия пилеят трудно спечелените от Севера пари. През 90-те години партията Северна лига искаше пълно отцепване на Падания, позовавйки се на името "pianura padana" на долината на река По. Днес Северната лига е значително по-умерена и сега партията се бори за това, Падания да запазва за себе си една трета от приходите си, вместо първо да ги превежда на Рим.

Южен Тирол

В Южен Тирол се съчетават политико-икономически и обществено-културни фактори. До края на Първата световна война Южен Тирол е в състава на Австро-Унгария, след това е отстъпен на Италия. След фаза на италианизиране по времето на Мусолини, Южен Тирол постепенно получава повече политическа и езикова автономия след Втората световна война. Благосъстоятелният регион дори има право да задържа голяма част от държавните приходи за себе си. Дълго време южнотиролците изглеждаха доволни, но дълговата криза отново разпали сепаратизма. Италия е втората най-задлъжняла страна от еврозоната след Гърция. Икономиката ѝ стагнира, а южнотиролците не искат да имат нищо общо с проблемите на цяла Италия. Все по-често се надигат гласове, които настояват за отцепване от Рим.

Корсика

Париж е решен твърдо да държи Корсика във Франция
Френската държава дълго се опитваше да изтласка корсиканския език от обществения живот и училищата. Франция се бореше срещу стремежите за автономия на областта. Военнизирани групировки като FLNC години наред се опитваха с насилие да откъснат областта от Франция, като извършваха нападения срещу представители или символи на френската държава. Едва това лято групировката официално се отказа от насилието. Конфликтният потенциал обаче остана. Предпазливите предложения на социалистическото правителство на Лионел Жоспен през 2000 година за повече автономия изкараха консервативната опозиция на барикадите. Консерваторите се опасяваха, че и други региони като Бретан или Елзас ще настояват за повече независимост.

Бавария

Само една малка част от баварците насериозно мислят за собствена държава. Но и днес федералната провинция Бавария официално се нарича "Свободна държава Бавария". При всички положения тя би могла да просъществува самостоятелно: Бавария е най-голямата по територия германска провинция, има повече жители от Швеция или Португалия - близо 13 милиона, представлява най-силната икономика от всички германски провинции. Желанието за повече баварска независимост всъщност идва от финансовото изравняване между отделните федерални провинции, което компенсира донякъде разликите между богатите и бедни провинции - Бавария иска да внася по-малко в общата каса. Но и тук има сепартисти. Политикът от ХСС Вилфрид Шарнагел пледира в издадената си през 2012 година книга "Бавария може и сама" за отцепване на провинцията от федерацията. Засега от този призив обаче не се е зародило някакво по-сериозно сепаратистко движение.

Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт

Фокус: Covid-19 | Столици на Културата | 150 години Италия | Европейски Союз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца  | Случай Еурошуз 

News Feeds: Италиански | Английски | Български

Новини на Италиански | Новини на Български | RSS