Home |
Новини |
Форум |
Клуб |
Търся |
![]() |
||||||
Потребител: не рег., влез |
![]() Венеция 2017: Майко! 20.09.2017 След прожекцията за журналисти на конкурсния филм "Майко!" на Дарън Аронофски ("Кечистът" - "Златен Лъв", 2008, "Черен лебед") на кинофестивала във Венеция залата щеше да се срути от освирквания. Очакван с огромно нетърпение и любопитство, той шокира с безсилието си. Още със започването на снимките режисьорът интелигентно скрива каквато и да е предварителна информация за сюжета. Съпруг (Хавиер Бардем) и съпруга (Дженифър Лорънс) са изолирани в огромна изоставена къща сред гора. Той е поет и писател в криза, който напразно търси вдъхновение между страниците и брачните завивки. Тя въздиша между стаите, чиито пропукани стени отразяват и пропуканите отношения на двойката. Жената е безгранично предана и иска да превърне пострадалата от пожар къща в уютно семейно гнездо. Подредбата е направена с любов. Неочаквано пристига непознато семейство(Ед Харис и Мишел Пфайфър), което безскрупулно се намесва в интимността на двойката. Напрежението нараства, хаосът се задава. Подтискаща и уморителна ръчна камера се заковава върху тялото на Дженифър Лорънс, новата приятелка и муза на Аронофски, чието неподвижно лице остава такова и до края. Режисьорът е повече влюбен в жената, отколкото в персонажа. И той като героинята се губи в личните си чувства. Създава дълги общи планове, почти клаустрофобични. Следва Лорънс нявсякъде, гради историята върху нейното изражение на вечно дете. Взирайки се постоянно в безизразния облик на актрисата, Аронофски не позволява да се разбере какво наистина се случва извън нейните емоции. Нанизва епизоди с обяснения между героите. Работата върху изображението е минимална, максималната е върху звука. Зрителят се надява, че с излизането на натрапниците от сцената най-сетне ще се изясни какво става с основната двойка. Втората половина на филма е още по-тягостна и объркана. Напрежението от първата част се превръща в маниеризъм, в желание да изненада с всяка следваща фонограма. Творбата изглежда трилър, или може би филм на ужасите, който се омотава около себе си, без дори да знае накъде да тръгне и как да завърши. После се изпълва с алегории, които помитат. Става все по-дързък и настъпателен. Лорънс е подложена на изпитание и мъченичество- има раждане, изтръгване на сърце, канибализъм. Аронофски не крие, че имитира, и то лошо, "Бебето на Розмари" на Роман Полански. Навлиза се в ужасяващ и безкраен апокалипсис. Режисьорът се опитва да даде своя версия на Стария завет, щъка из универсални теми - жертвоприношение, всеотдайност, вдъхновение, фанатизъм. Намесва и геноцид, репресии, емигранти, религиозни напрежения, вампири, тероризъм. Гротесковият парад няма край. Оглушителните шумове/звуци се увеличават, думите стават крясъци и врява. Смееш се на елементарността. Домът също се променя - преражда се заедно с приключенията на героите, после процъфтява, за да посърне накрая. Разрушава се, но и е обновен от приютени или нахлуващи лица. Сюжетът е циклов - писателят-Бог разрушава собственото си създание, за да започне отначало. Амбицията на егоиста, готов на всякаква крайност, за да преоткрие вдъхновението и поласкае собствените си почитатели - разрушителна орда от фенове, е кичозна. Няма нужда да се предъвква, че за да твориш, трябва да разрушиш. Задължителната удивителна в заглавието е и отприщен вопъл към безсмислието и объркването на Дарън Аронофски, който съсипва онемелия зрител. Кому беше нужно седмият филм на американския режисьор да се мъдри в конкурса? Автор: Соня Александрова Източник: filmsociety.bg Твоят коментар Новини
|
||||||||||||||||