Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Артуро Тосканини - магьосникът на палката

25.04.2017 - Милано

Програмата за двойния юбилей на знаменития Маестро продължава в Италия и САЩ до 30 юни 2018 г.

Артуро Тосканини (1867-1957), който и до днес е смятан за най-големия италиански диригент, има двоен юбилей през 2017 г. На 16 януари, 60 години след смъртта му в Ню Йорк, музеят в родната къща на Маестрото в Парма беше отворен безплатно. На концерта същата вечер, дирижиран от словашкия диригент Юрай Валчуха, българският пианист Евгени Божанов изпълни Концерт за пиано и оркестър номер 3, до минор, оп. 37 на Бетовен. Така бе поставено началото на тържествата, чиято кулминация беше на 25 март - 150-ия рожден ден на Тосканини.

Програмата за двойния юбилей ще завърши на 30 юни 2018 г. Тя обхваща инициативи в двете родини на Маестрото - Италия и САЩ. Парма, Болоня, Бусето са етапи от италианския маршрут, който триумфира в Милано и Скалата. Там бе представена книгата "Тосканини. Живот и мит на един безсмъртен Маестро", открита бе фотоизложба под същото заглавие, прожектиран бе кратък филм. При голяма тържественост и в присъствието на италианския президент на 25 март в Скалата се състоя концерт, дирижиран от нейния музикален директор Рикардо Шайи с едни от най-обичаните от Тосканини музикални творби - Седма симфония от Бетовен, "Стабат матер" и "Те деум" от "Quattro pezzi sacri" от Верди, "Химн на нациите", написан от Верди за Световното изложение през 1862 г., който за Тосканини е емблема за свободния свят по време на Втората световна война. Честванията продължиха в САЩ - в Конгресната библиотека във Вашингтон и в Ню Йорк.

Артуро Тосканини е могъща интелектуално и дребна на ръст личност, която изгражда в ХХ век образа на диригента такъв, какъвто го знаем днес. Той налага безпрецедентна строгост, вярност към партитурата, маниакално внимание към детайла. Поради това още не е заглъхнало ехото от успехите на Маестрото, тежестта и престижът му, неговият безкомпромисен характер, храбри политически жестове, славата на красавец и ухажор, наречен "Крал Артур" от една от приятелките му.

Син на гарибалдиец, Тосканини от малък е закърмен с патриотизъм. Започва да учи музика в родния си град. През 1886 г. 19-годишният виолончелист е в състава на оперна трупа, която тръгва с кораб на турне за Бразилия. След дискусия с оркестъра диригентът латиноамериканец ги оставя в Рио де Жанейро и Тосканини, който знае наизуст "Аида" на Верди, по настояване на колегите си застава на подиума и спасява турнето. Така се ражда един от най-големите диригенти в историята на музиката.

Изложбата в Милано прекосява всички етапи от живота на Тосканини чрез музика, снимки от епохата, исторически плакати.
Отношенията между Маестрото и Скалата са дълги и плодотворни. За първи път влиза там на 26 декември 1898 г. и открива сезона с "Нюрнбергските майстори певци" от Вагнер. Става директор на операта. Превръща я в свещен храм на музиката, въвежда мълчанието, премахва бисовете, вкарва за първи път оркестъра в "дупката", сменя вертикално отварящата се завеса с хоризонтална, въвежда нова система за осветление в салона, изисква тъмнина по време на изпълнението, не позволява да се влиза при започнат спектакъл. Импресарио, който работи за чужбина, му казва: "Вие дори нямате истински договор със Скалата." "Вярно е, отговаря Тосканини, но към Скалата се чувствам морално задължен." Тук дирижира опери на най-големите италиански композитори на епохата - Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало.

Режимът на Мусолини налага правила на театрите. Първите неприятности на Тосканини с "черните ризи" започват още през 1922 г., но техният връх е през 1931 г., когато в Болоня му е ударен плесник от фашист заради отказа да дирижира преди концерт химна на италианските фашисти "Младост". Преди да напусне Италия (1931-1946) и да се установи в САЩ, казва на приятел: "Ако съм способен да убия някого, това ще е Мусолини."

Тосканини е първият не немски диригент, който дирижира Вагнер в неговия храм в Байройт (1931-1932). Хитлер идва на власт и италианецът съобщава на организаторите на фестивала да не разчитат на него за следващия сезон. Дори личната покана на фюрера не го разубеждава.

Маестрото покорява американците като директор на Метрополитън опера в Ню Йорк и на оркестъра на Нюйоркската филхармония. Публиката го обожава. Пред него се прекланят и прокудените от Европа еврейски музиканти, които го канят през 1936 г. да дирижира новосъздадената от тях Палестинска филхармония (днес филхармонията на Израел). Той отказва хонорар и тръгва от САЩ на собствени разноски.

Разрушената от бомбардировки и реконструирана Скала открива сезона си на 11 май 1946 г. с концерт, дирижиран от нейния човек символ Артуро Тосканини. Легендата разказва, че когато той влиза в новата опера, ръкопляска два пъти и доволен от акустиката, възкликва: "Ето я Скалата!" Журналист описва събитието: "В онази вечер Маестрото дирижираше не само за купилите си билет, но и за цялата тълпа от околните площади, струпана около високоговорителите. Бяха работници, занаятчии, дребни търговци, семейства с жени, които държаха на ръце спящите деца. Накрая на всяка творба хората аплодираха."

Тосканини е известен с гневните си пристъпи. Не се колебае да назове първата цигулка "магаре" или да каже на контрабасиста, че свири "сякаш влачи биволска каруца". Твърди се, че един концертмайстор колекционирал палките му, счупени по време на репетициите. Музикантите изпитват страх и обожание към него. За разлика от другите си колеги, които прехвърлят вината на оркестъра, Тосканини винаги поема отговорността за собствените си грешки. По време на репетиция сбърква и възкликва: "Браво на кларинета, а какъв глупак съм аз, старецът!"

Скалата остава вярна докрай на своя Маестро. По време на пренасянето на останките му от Ню Йорк в Монументалното гробище в Милано (1957) публиката, скупчена пред операта, слуша в гробно мълчание през отворените врати на Скалата оркестъра, който изпълнява без диригент "Погребален марш за смъртта на един герой" от Третата симфония на Бетовен в памет на Артуро Тосканини - човек с огромна култура, встрастен в живописта, поезията, драматургията, романа, с професионална и морална последователност.


Автор: Соня Александрова
Източник: Дума




Твоят коментар



Новини

10.05.2017София: Нощ на литературата
06.05.2017Българи с робски труд берат цитруси в Италия
30.04.2017Виртуозите на миланската Ла Скала
25.04.2017Артуро Тосканини - магьосникът на палката
24.04.2017Анжел Вагенщайн: един живот, 3 революции, 52 филма, 4 романа, 1000 страници "драскулки"
21.04.2017Джакомо Пучини - специален концерт в зала България
19.04.2017Атрактивна изложба "Мост към Кристо" в Бургас



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)