В края на март почитателите на музиката във Флоренция можаха да чуят последната опера на Моцарт "Вълшебната флейта"/1791/, и до днес обект на спорове сред историците на музиката. Чакаха това събитие цели 17 години - последното ѝ изпълнение е от 2000 г. Настоящата постановка, с шест реплики, е копродукция с театъра "Ла Фениче" на Венеция, където дебютира преди две години.

В края на живота си Моцарт, заедно със своя либретист Емануел Шиканедер, избира приказен сюжет. Операта подарява чудесни музикални страници в различни стилове-сериозни и забавни, сътворени с уникално вдъхновение и богатство на фантазията. Усещат се препратки към Шекспир/"Буря"/ и Данте.

Действието, според либретото, се развива във въображаемия древен Египет. Режисьорът Дамяно Микиелето интерпретира много свободно либретото на Шиканедер: "Вълшебната флейта" е алегория на силите, които си поделят човечеството", признава той. Микиелето пренася действието в класната стая на едно училище от 50-60-те години на ХХ век, както се съди по дрехите на изпълнителите. Магията е съсредоточена главно върху черната дъска и редуващите се върху нея една след друга оживени фигури и формули - понякога привлекателни, друг път - прекалено наивни.

В тази сюрреалистична алегория двамата младежи ученици Тамино и Памина, придружени от неграмотния Папагено - чистач в училището, изживяват конфликта между религиозното и светското образование. Те се научават да бъдат независими от Царицата на Нощта и на Зарастро. Откриват любовта и секса. Израстват постепенно като свободни личности. Тяхната педагогическа пътека, осеяна с какви ли не проби, води към добродетели.

Всичко сякаш изглежда изкуствено, но големият, истинският театър присъства: незначителността на всекидневието, дребнавостта на едни личности или непредсказуемостта на други. Детската фантазия ражда цветни балончета, опаковани пакети които, едва отворени, проговарят. Основната сцена е мръсничката класна стая. Уверената ръка на режисьора се усеща, макар че понякога преминава в дидактичност и не всички открития са еднакво ефикасни. Спойката на състава е изключителна.

С основание бяха аплодирани жизнерадостният Тамино на тенора Хуан Франсиско Гател, сполучливо придружен от деликатната Памина на сопраното Екатерина Садовникова. Диригентът Роланд Боер, известен с Моцартовите си интерпретации, успява да накара оркестъра и изпълнителите да се чувстват удобно. Не се налага. Над всички се наложи със своята красота и величие музиката на Моцарт.

из "Вълшебната флейта" постановка театър "Ла Фениче", Венеция 2015 г.

Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт

Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз

Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца

News Feeds: Италиански | Английски | Български

Новини на Италиански | Новини на Български | RSS