Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  
Паметник на Пенчо Славейков в Брунате
Паметник на Пенчо Славейков в Брунате

Пенчо Славейков пъди попа от смъртния си одър

08.07.2016 - Брунате-Рим

Докато България е все още под впечатленията от отглъхващото честване на 150-годишнината от рождението на един от най-големите си поети Пенчо Славейков, Италия поема щафетата и продължава този юбилей. Нещо повече, организираната в Рим от посолството ни към Светия престол научна конференция "Литературна съдба и житейски подвиг" напомни и за друга дата, този път трагична- 140 години от смъртта на Христо Ботев. Нашият посланик проф. Кирил Топалов, организатор и радетел на събитието, във въведението си подчерта, че "Христо Ботев и Пенчо Славейков ни карат да се гордеем, че сме българи".

В своето изказване той препрати както към поезията, така и към публицистиката на Ботев, "писана сякаш днес". Проф.Румяна Дамянова продължи мисълта на своя колега, че творчеството и житейската съдба на Христо Ботев са слети. Тя се спря на по-малко известни щрихи от неговия образ и наблегна на личните му писма, които лексикално и смислово са сродни с поезията на Ботев. Неговата историческа свада с Любен Каравелов и окончателното им скъсване не попречва на автора на "Българи от старо време" да изпрати лично създателя на "Хаджи Димитър" с кораба "Радецки" от румънския бряг.

Вълнението и вещината на говорещите, далеч от общопознаните щампи, направиха личността на Христо Ботев човешка и земна. Същото обаяние се почувства и в словото на доц. Елка Трайкова. Тя надникна в познатия и непознат Пенчо Славейков, който съхранява националната си идентичност, но и черпи от модерните европейски тенденции. Изследователката наблегна на творческата етика на четворката от списание "Мисъл"- д-р Кръстю Кръстев, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Пенчо Славейков. Проф. Милена Кирова обгледа любовта в живота и творчеството на автора на "Момини сълзи" и "Островът на блажените". Той беше видян чрез своите съвременници и жени. Малко известен факт е, че дъщерята на Ботев Иванка Ботева е била дълбоко влюбена в Пенчо Славейков.

Своите последни месеци той прекарва в Италия. За тях е писано и от българи, и от италианци, но най-добре могат да се усетят, ако човек посети малкото градче Брунате, кацнало над езерото Комо. Поетът пристига там с вярната си спътница Мара Белчева, прокуден от родината си. На 10 юли 1911 г. министърът на просветата С.С. Бобчев уволнява Славейков от поста директор на Народната библиотека, за да назначи на негово място брат си. За подигравка, го изпраща за уредник на училищен музей. Кабинетът му е на четвъртия етаж, до който се стига по стръмни стълби, невъзможни за изкачване от куцащия и движещ се с бастун от младостта си поет. Обиденият Славейков напуска България и отива при Мара Белчева в Швейцария, за да станат "неразделни" като героите от едноименното му стихотворение. Здравето се влошава, принудени са да се преместят в Италия. Три месеца живеят оскъдно при българи в Рим на улица "Буонкомпани", където днес има паметна плоча. Поетът учи италиански, дори се опитва да пише на него, прави проучвания във Ватиканската библиотека. Заминават за Флоренция, Белчева продава дома си в София, за да осигури средства. Точно в музея с "Давид" на Микеланджело, на Славейков му прилошава. Тръгват за Комо. Пристигат в близкото Брунате във вила "Белависта" след 22 часа път, пребити от умора. Славейков се схваща, идва лекар, който казва :"Късно е вече". Собственикът на вилата вика свещеник за последно причастие, но Славейков го отпъжда. Последната му дума е "Светлина!" На 28 май 1912 той е в безсъзнание и скоро издъхва.

Мара Белчева моли за художник, който да го скицира. Алдо Маца летува на същото място. Той вижда често двойката да се разхожда из езерото с лодка. За пръв път рисува покойник, прави скица с въглен, която Белчева му плаща скъпо. След десетилетия художникът си спомня всичко ясно: "Мара Белчева имаше хубостта на мадона."

Пенчо Славейков е погребан близо до вила "Белависта", на отделно място, извън двора на църквата, защото не е католик и изгонва попа. През 1921 г. останките му са пренесени в България.

Брат му поема всички разноски. Белчева вика с телеграма Боян Пенев от Мюнхен, който пристига в Брунате. Телеграфира и на шведа-преводач на Славейков Алфред Йенсен:"Пенчо не диша вече". Това осуетява предложението за Нобелова награда, която се дава само на живи.

В дневника на Боян Пенев има скица на главата на Славейков с надпис "умря". Той пише писмо от Брунате до Дора Габе:" Тялото е в тая църквица. Гробищата са на една височина. Наоколо снежни Алпи. Долу езерото Комо..." Боян Пенев е категоричен: "Нашата страна не заслужава да има тялото му."

Чуждата Италия, в която Славейков отива "с надежда за творчество" и където дописва "Кървава песен", го почита винаги. Паметната плоча върху вила "Белависта" е поставена на 24 май 1940 г. от Асоциацията на българските студенти в Падуа. На нея, на български и италиански, са изписани последните два стиха от недовършения епилог на "Кървава песен":"Дано ми бог даде тук аз да доживея/последните си дни далеч от родний край…" По-късно се появява и плочата на Съюза на българските писатели. В хотел "Белависта", където всеки българин влиза със страхопочитание, е изложена двуезичната книга на Алекси Бекяров "По следите на Пенчо Славейков в Италия"/1946, преиздадена през 1984, с предговор от акад. Петър Динеков/, както и сбърник с преведени стихове от Леонардо Пампури.

През 2007 г. по повод 95 години от смъртта на Пенчо Славейков в Брунате е официално открит негов паметник, поставен пред сградата на новата библиотека, в непосредствена близост до вила "Белависта". Авторът на бронзовия бюст, поставен на полиран гранитен пиедестал, е проф. Валентин Старчев. Министерството на културата на Република България, оглавявано от Стефан Данаилов, финансира изцяло проекта. Пред него, както и на паметната плоча винаги има свежи цветя, както потвърди и моята придружителка актрисата Таня Карбова, живееща в Комо.

Хората в Брунате тачат и днес българския поет. При посещението си в България тази пролет за неговите празненства кметът подари на музея "Пенчо Славейков" в Трявна оригиналния смъртен акт, съхраняван досега в Брунате. През септември в него ще се проведе петото издание на престижния международен конкурс за поезия и литература "Алда Мерини". Неговите организатори ще учредят специална премия "150 години Пенчо Славейков", под патронажа на посолството на Република България в Рим. В конкурса се допускат за участие само поети с българско гражданство - от България или живеещи в Италия. Текстовете трябва да бъдат преведени и на италиански език. Всеки участник може да представи до три неиздавани стихотворения с максимум 30 стиха всяко. Предвидени са награди в две категории: за млади поети под и над 18 години. На 24 юни българският учен проф. Емил Димитров от БАН ще изнесе в Брунате лекцията "Смърт в Брунате. Последните дни от живота на Пенчо Славейков" в диалог с Пиетро Бера, президентът на международната награда "Алда Мерини". Прокуденият от родината си преди повече от век български поет Пенчо Славейков, чието желание "и никой да не знае къде е моят гроб", изразено в тези съзнателно пропускани стихове от финала на "Кървава песен", най-сетне е почетен със заслужен и достоен юбилей- и в България, и в Италия.

Dio mi conceda di termianre qui
Gli ultimi giorni miei,
lungi dalla natia terra
e che nessuno sappia
ov'e la mia tomba."


Автор: Соня Александрова
Източник: Труд




Твоят коментар



Новини

23.07.2016Детски хор "Дунавски вълни" с първа награда от фестивал в Италия
13.07.2016Идентифицирани са 23 жертви от железопътната катастрофа в Италия
09.07.2016Десет години по-късно: стойностните послания на скуадра адзура
08.07.2016Пенчо Славейков пъди попа от смъртния си одър
07.07.2016Евро за южните европейски страни предлага италианското популистко движение "Пет звезди"
28.06.2016Евро 2016: Италия-Испания 2:0
27.06.2016Асен Пейков – българинът от Рим


Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини
 
Други новини
    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  

    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
Пловдив и Матера 2019
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS