Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Кен Лоуч - Кан 2016
Кен Лоуч - Кан 2016

Кен Лоуч: Моето оръжие си остава иронията

22.06.2016

Британският режисьор Кен Лоуч, който миналата седмица стана на 80 години, не крие изненадата си от наскоро получената в Кан втора "Златна палма" за "Аз, Даниел Блейк" десет години след първата за "Вятърът в ечемичените ниви" /2006/. "Изумително е, че пак сме същите оттогава. Хубаво е да си един отбор. Въобще не го очаквахме, останахме без дъх и леко замаяни", признава той. Лоуч е в Кан за 13-и път от 1970 г. насам. Има две премии за цялостно творчество - "Златен лъв" във Венеция /1994/ и "Златна мечка" в Берлин/ 2014/. Сред най-известните му филми са "Кес", "Семеен живот", "Земя и свобода", "Песента на Карла", "Казвам се Джо", "Живеем в свободен свят" /купата "Озела" за най-добър сценарий на Пол Лавърти във Венеция, 2007/, "В търсене на Ерик", "Ангелският дял", "Залата на Джими".

След 55 години кариера режисьорът, все така войнстващ и твърд, не е изгубил нито вкуса си към киното, нито този към политиката. През 2012 г. взема самолет, за да подкрепи протестите на уволнените работници в музея на киното в Торино и отказва голямата награда на фестивала.

В "Аз, Даниел Блейк" разказва горчивата история на вдовец и инвалид, принуден да си търси работа в социална държава, която вече не се интересува от него.

- Откъде дойде първоначалната идея за филма?

- Тръгнахме от всеобщата борба за оцеляване. После от наблюдаваната от нас действителност изскочиха персонажи и ситуации.

- Като си помисли човек, че този филм дори не би трябвало да бъде заснет. След "Залата на Джими" обявихте оттеглянето си от киното.

- Бях искрен, снимачната площадка ми изглеждаше много трудна за изкачване планина. Но ако се натъкнеш на нещо, заслужаващо си да бъде разказано, не можеш да избягаш.

- Към истории, подобни на тази от "Аз, Даниел Блейк", изпитвате повече гняв или антипатия?

- За мен няма разлика. Не е срамно да си беден, а това, че системата е срещу най-уязвимите. Като Даниел навън има много.

- Как работихте с актьорите?

- Беше лесно, те са пълни с идеи и въображение. Сценарият беше точен и те влязоха в него идеално. Познавахме традицията на италианския неореализъм и всички бяха способни да предадат това чувство за реалност.

- Главният изпълнител Дейв Джоунс, е омичен актьор. Във филма има много моменти, в които се смееш.

- Хуморът е оръжието, което Даниел използва, за да защити достойнството си. Иронията е най-важното нещо на света. Колкото условията са по-тежки, толкова повече се смееш.

-Учили сте право в Оксфорд. Според вас кой успява най-много да промени нещата - адвокатът, политикът или режисьорът?

- Бих казал - никой от тримата. Режисьорът може да има гледна точка, да постави въпроси, но хората са онези, които ще пренесат филма извън киносалона. Това е нашата задача. Мисля все пак, че политикът е по-определящ. След като всичко се свежда до борба между класите, работниците трябва да имат политически лидер, за да не се изпогубят в различни посоки. Призивът "няма алтернатива" е отчайващ. Моите филми обаче разказват истории на онези, които се борят за избора, който съществува.

- Все още ли сте убеден, че киното променя?

- Да, има един стар призив: "вълнувайте, възпитавайте, организирайте". Един филм може да вълнува много, да възпитава малко и да не организира нищо.

- Ако трябва да снимате "Семеен живот" днес, какво бихте изменили?

- Всички детайли са различни. Мисля, че трябва напълно да се преосмисли чувството за семейство, но главната история не се променя - когато ставаш зрял, борбата за независимост е универсална и безкрайна.

- Женен сте за съпругата си от 53 години. Как успяхте?

- Да, чудесно е, нали? На мен ми харесва футболът, на нея - не, но тя е много по-опитна от мен в градинарството. Това е тайната - правим съвсем нормални неща.

- Как са се видоизменили жените за последните 50 години?

- По-скоро очакванията са различни, което със сигурност е отлично, но много въпроси остават неизяснени. Моите дъщери имат още много да се борят, тяхната отговорност е от дома до децата. Все още работят за това, но ситуацията е много трудна за уравновесяване.

- Какви са вашите отношения с тях?

- Ох, не ме уважават колкото би трябвало. Шегувам се, имаме чудесни отношения. Те се забавляват и затова трябва да се усмихвам.

- Какво ни помага да покажем най-доброто от себе си?

- Солидарността и чувството за хумор. Но най-вече- взаимното окуражаване. Да си част от проект, споделен с други хора, е фундаментално. Най-потискащото нещо е да си сам. Всичко минава през сътрудничеството с другите, дори и в моята работа като режисьор. Тя е точно обратното на съществуващите стереотипи за диктатор, който командва.

- Правите кино над половин век. Каква е равносметката ви?

- Късметлия съм, живея живот, който искам, правя нормални неща, ходя в пъба. Имах късмета да се срещна в работата си с чудесни хора. Обикновено се мисли, че филмът принадлежи на режисьора, но сценаристът е също толкова важен. Пол Лавърти освен чудесен приятел е голям писател.

- Не всички във вашата страна ви обичат.

- Свикнал съм на жестоки критики и нападки. За "Аз, Даниел Блейк" десен вестник писа, че би трябвало да бъде прожектиран пред имигранти, за да ги убеди да не идват при нас.

- В Кан ви обожават, мислили ли сте да се преместите във Франция?

- Не. Моят дом е Великобритания.

- Каква е вашата позиция за Брексит?

- Това е трудно за вземане решение. В Европейския съюз съжителстват контрастни мнения - от една страна се клони към неолиберализъм, от друга се закрилят работниците и околната среда, в момента атакувани. Ако излезем от Европейската общност, рискуваме да изгубим тези защити. Мисля, че въпросът е само стратегически. Как се борим по-добре - вътре или вън от Европа?

- На 17 юни навършвате 80 години. Какъв подарък бихте искали?

- Победа на моя футболен отбор. Когато си много стар, си щастлив да видиш залеза на следващия ден. Предпочитам да приема всеки ден така, както идва.

- Според вас къде отиваме, когато умираме?

- Със сигурност в паметта, където остава най-доброто от нас у другите.

- За какво си мечтаехте като дете?

- Ако помня добре, да играя Хамлет. Сега съм твърде стар, може би бих могъл да направя крал Лир.

- Следващият ви филм?

- Вече няма да казвам, че спирам да снимам - добре ли е?

(По материали от италианския печат)


Автор: Соня Александрова
Източник: Труд




Твоят коментар



Новини

28.06.2016Евро 2016: Италия-Испания 2:0
27.06.2016Асен Пейков – българинът от Рим
24.06.2016Италианският премиер също свика извъредно заседание на правителството
22.06.2016Кен Лоуч: Моето оръжие си остава иронията
21.06.2016Зорница Кръчмарова: Кристо е постигнал всичко сам, с вяра в собственото си изкуство
20.06.2016Доната Ломбарди и Камен Чанев в "Мадам Бътерфлай" на Античния театър
20.06.2016Изненади и нова политическа картина след балотажа за местна власт в Италия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)