Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Питър Брук: ”безразличието ще ни погребе”

07.06.2016

Днес, 31 години след революционния деветчасов спектакъл "Махабхарата", представен на фестивала в Авиньон през 1985 /и след неговата киноверсия от 1989/ легендарният, вече 91-годишен, режисьор Питър Брук отново се връща към свещената индийска поема. Неговият спектакъл "Бойно поле"/"Battlefield"/ през месец май обикаля Италия - Рим, Флоренция, Модена, Фермо, Соломео.


Сцена от "Бойно поле"/"Battlefield"/

Този учтив мъж, с нежна усмивка и ясен глас, след 47 театрални спектакъла, 8 филма, 5 оперни постановки, 6 книги и над 30 награди и други форми на признание из целия свят е неуморим. Със същия пестелив език /няма сцена, естествени предмети и цветове, същата театрална адаптация на Жан-Клод Кариер от 1985, подготвена заедно с Мари-Елен Естиен и само с четирима актьори/ Брук се опира на "Махабхарата", за да разкаже в новия си спектакъл братоубийствената война между пет братя и братовчеди.

Какво означава вашият спектакъл по "Махабхарата", г-н Брук?

Не питайте мен, а нашата планета. Нейното състояние се влошава с всеки изминат ден, потвърждавайки онова, което вече е написано. Индийците твърдят, може и да звучи претенциозно, че в "Махабхарата" е побрано всичко и, ако не е там, значи не съществува. В книгата се казва, че историята на човечеството е разделено на четири епохи. Първата е бързата еволюция на човешкия род до неговата най-висока точка, останалите три са движения към тоталната разруха. Според тази периодизация ние днес трагично се намираме в четвъртата епоха. Обхваща ме страх като си помисля, че, когато правехме първия спектакъл, светът като цяло беше обзет от голям оптимизъм и надежда за бъдещето, а сега, само 30 години по-късно може би сме изправени пред нашия провал. Върнах се към индийската поема, защото там са отговорите. "Махабхарата" е голяма фреска, която показва всичките страни на човешкото съществуване. В нея намираме отговори на проблемите от нашия живот, откриваме ги присъстващи по съвременен и настойчив начин. Показва ни от хиляди години, по необичаен начин, как да си отворим очите за онова, което действителността изисква. Езиковото богатство на текста и неговите разкази, винаги изненадващи, ни позволяват да поставим на сцената история от миналото, която обаче едновременно отразява острите днешни конфликти.

Тази древна поема, както Шекспир със своите 36 произведения, обхваща всичко. "Хамлет" и "Махабхарата" съдържат най-дълбоката и метафизична истина за човека редом с прозренията за най-долното и низкото в човешкото същество. Те ни ръководят, за да останем твърди и реалисти в борбата срещу голямата вълна на опасности и превратности, която рискува да ни погребе.

Какво имате предвид, когато говорите за разруха?

За войните, за злото, за безразличието, с което разрушаваме планетата, за Сирия, за емигрантите, за резултатите от всичките човешки грешки през вековете. Когато слушаш новините, не може да не изпитваш възмущение, отвращение, гняв. Как ще могат новото и старото да постигнат вътрешен мир, след като живеят с това ужасно клане, което ги лишава от собствените им деца, семейства и съюзници? Вижте, например, емигрантската вълна в Европа. Издигането на стени е още веднъж най-лесното решение, онова, което политици като Тръмп развяват, за да вярват хората, че си силен, властен, способен да разрешиш проблема. Хората, вие, аз, сме мързеливи. Да имаш човек, който решава всичко, доставя, дори и на нас, трагично удоволствие.

Споменавате, че спектакълът трябва да бъде видян от Обама, Путин, Оланд. Какво искате да им кажете?

Не искам, разбира се, да давам съвети на политиците. Желая само да разкажа историята на "Бойно поле", за да ги подтикна към размисъл, да могат да видят големите въпроси и да разберат какво се случва след битката. Ако си лидер, който поддържа войната, трябва да знаеш, че ще докараш милиони смърти, дори и да победиш. Поемата цитира "десет милиона трупове", впечатляваща цифра за епохата. Това е плашещо описание, би могло да бъде Хирошима или днешна Сирия. В оригинала и двете враждуващи страни се замислят. Победителите потвърждават, че "победата е поражение", победените признават, че "войната можеше да бъде избегната". Ако не друго, в "Махабхарата" имат силата да си задават тези въпроси. Сигурен съм, че и съвременните лидери се питат как виждат днешните си противници, но не толкова дълбоко, както в поемата. За Жан-Клод Кариер, Мари-Елен Естиен и за мен отправна точка стана фразата "във войната победата е поражение." Ако историята се види от тази гледна точка, бъдещето би могло да се промени.

Постановката е много аскетична, дори повече от онази от 1985?

Като млад използвах за сцената всички техники от киното, музиката, танца. После постепенно започнах да виждам, че има нещо екзистенциално, много по-силно и дълбоко от ефекта. И така във всяка постановка разбрах, че много неща, правени по време на репетициите, не са необходими, че една идея е хубава, но махната е още по-добра. Важното е да останеш в тесен контакт със зрителите за нещо, което намираш екзистенциално за всички.

Вие сте смятан за Маестро, усещате ли се такъв?

Не, аз съм студент като вас, като всички. Мога да имам повече опит, но всичко научено се подлага на съмнение, ако искаш да вървиш напред. Една от трагедиите на човечеството е, когато чуя да казват "това е истината". Сигурен съм, че дори и нашият чудесен папа не мисли, че може да ни поучава. Той се опитва да води, вдъхновява, но не да диктува закони.

Все още ли работите много? Как минават дните ви?

Всеки ден е различен, но това са интимни неща. Моето убеждение е, че всеки трябва да живее, опитвайки се да бъде полезен за другите. За да го направи, има нужда от много различни неща, дори и от учене. Мога само да ви кажа, че на моята възраст малко трябва да пестя време. Виждайки тежестта на заобикалящото ни, се опитвам да изживявам дните си с възможно най-много хумор. Смятам, че най-големият ни даден дар е способността да се смеем.

Това знак на оптимизъм ли е?

Не, на реализъм. Широко отворените очи ни правят силни. Онова, което има значение, не е оптимизмът, а надеждата, което не е едно и също. Тя не може да съществува без кураж. За мен, например, правенето на един спектакъл е да дадеш хляб някому, да бъдеш полезен някому.

Ако той осмисли този спектакъл, започва да има нужда от все повече и повече и става все по-обновен и по-силен. И още, и още. Това е надеждата! От театъра можеш да излезеш по-сигурен, по-безстрашен, готов да посрещнеш живота. За мен той е възможност да живееш, за един-два часа, в едно ограничено пространство заедно с публиката, да преживееш един споделен опит и да излезеш обогатен от собствените си мисли.

По материали от италианския печат


Автор: Соня Александрова
Източник: Литературен вестник




Твоят коментар



Новини

12.06.2016"Aко отворя очи" - джаз концерт на Трио Сичилиано
11.06.2016Илюстрации за деца: най-доброто от Италия
08.06.2016„История на италианската храна” – по Viasat History
07.06.2016Питър Брук: ”безразличието ще ни погребе”
06.06.2016Италианският премиер Матео Ренци е недоволен от демократите след вота за местна власт
06.06.2016Рим: конференция посветена на Ботев и Славейков
05.06.2016Стефания Сандрели - дива по италиански



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)