Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Кристо специално за "Труд": Не творим в България, въпрос на вкус

18.04.2016

"Плаващи кейове" ще позволи на посетителите да вървят три километра върху водата на езерото Изео
Платихме три милиона долара на кметството на Ню Йорк, за да наемем за три месеца Сентръл парк с "Портите"

Музеят "Санта Джулия" в италианския град Бреша отвори вратите си за изложбата "Кристо и Жан-Клод. Водни проекти" (7 април-18 септември). За първи път върху 1500 кв. м кураторът Джермано Челант, личен и дългогодишен приятел на двамата творци Кристо и Жан-Клод, събира проектите им, свързани с елемента вода. Чрез 150 рисунки, оригинални колажи, умалени модели, снимки на реализирани проекти, видео и филми, експозицията от италиански и междунапродни колекции се съсредоточава върху седемте "Водни проекта", представени хронологично. Показан е както историческият контекст, така и различните работни фази: от замисъла през проектите до конкретната реализация, документирана чрез снимки и видео.

Морето, езерото, океанът или реката присъстват в артистичния път на Кристо и Жан-Клод близо половин век. Те работят в тясна връзка с пейзажа - естествения, градския и извънградския. Интересът на българина и французойката започва от "Опаковани брегове" (Wrapped coast), осъществен в края на 60-те и началото на 70-те години в Сидни (Австралия), за да продължи с още 6 проекта из целия свят и стигне до настоящия "Плаващи кейове" (The floating piers) по италианското езеро Изео. Експозицията ще се обогати с видео за процеса на реализацията му, която предстои.

По "Плаващите кейове" всички желаещи ще могат да се разхождат, за предпочитане боси, само за 16 дни - от 18 юни до 3 юли. Техните снимки и видео ще достигнат "на живо" и до изложбата. Това преживяване ще е отворено денонощно и най-важното - безплатно, както е по традиция с всички проекти на Кристо и Жан-Клод.

Двамата са достатъчно известни, за да препълнят залата с предпремиерни посетители, а на другия ден - и с журналисти. Макар че Жан-Клод вече я няма (почина през 2009 г.), за Кристо съпругата и колежката му са неизменно до него и той искрено и свободно говори в множествено число. Единственото условие, което артистът постави в началото на пресконференцията, е да не се говори за политика, религия или произведения на други негови колеги.

- Каква беше връзката ви с Жан-Клод?

- Както казваше тя с присъщия си френски хумор - родени сме в един и същи ден, в една и съща година, но от различни майки. Близнаци сме само по зодия. Запознах се с Жан-Клод през 1958 г. в Париж. Обичахме се и живяхме заедно 50 години. Бяхме любезни един към друг. Спорехме непрекъснато и много приятели се страхуваха да не се разведем. Но ние сме създадени така - и двамата предразположени към препирни. Това може да се види и от филмите, прожектирани в различните зали.

- Как се раждат вашите проекти?

- За едни от тях, например "Портите" (The gates) в Сентръл парк в Ню Йорк, мястото ни подсказа идеята. Други първо ги имахме в главата си, после сами търсихме подходящи места - из Аржентина, в Токио. Разбрахме, че трябва да работим едновременно върху няколко проекта, защото никога не сме сигурни, че ще получим разрешение за реализацията им. Във всеки наш проект буквално преобразяваме пространство или сграда в "артистично пространство". Преплитат се рисунката и скулптурата, фотографията и киното, както и техниките на изграждането, свързани с динамиката на урбанистичния и природозащитния процес. "Обличаме" архитектурни структури, които взаимодействат с околната среда. Проектите преобразуват територията, без да я променят, и подчертават икономическите и социалните елементи на всяко място, където са изградени. Земята и водата са неделими, защото земята винаги присъства в контакт с водата. Например в "Заградените острови"(Surrounded Islands) във Флорида платът беше закрепен за твърдата земя на острова. "Бягащата ограда"(Running fence) в Калифорния се "движеше" от земята към водата и покрихме 40 км. Обединяващият елемент между всички проекти е материалът, който ги обвива. Тъканта със своята магия трябва да предаде нашата идея. Възприемаме я като произведение на изкуството. Нашите проекти имат нужда от пространство, от въздух, не биха могли да съществуват из музеи."

- Как успявате да ги финансирате?

- Искам да ви разкажа накратко моята история. Роден съм през 1935 г. в България, която по време на студената война беше просъветска страна. Учих там, за да стана артист и да правя онова, което ми харесва. Напуснах я и отидох в Прага, където живях по време на унгарските събития от 1956 г. Избягах от родината си, за да създавам само онова, което желая. Учих марксизъм, но използвам капитализма за моите проекти. Както е прието при него, сътрудничим с банки на отворен кредит, които ни имат доверие. В САЩ преди 50 години създадох корпорация с моите инициали. Тя продава оригиналните проекти, грижи се за построяването им, после за печалбата от купуването им. Аз върша всичко сам, без никакъв асистент. Когато с Жан-Клод бяхме млади, правехме изложби, но никоя галерия не искаше да сключи с нас ексклузивен договор. Така че ние сме най-големите колекционери на собствените си творби. Скиците, рисунките и колажите са сами по себе си произведения на изкуството. Неслучайно с тези подготвителни работи, желани от големи колекционери по света, си финансираме част от проектите. Има, разбира се, артисти, лидери, частни музеи и институции, които ги купуват, но плащат ниско. Нашият икономически модел се изучава в Харвард бизнес скул (Harvard Business school) редом до тези на Стив Джобс и Бил Гейтс. В неговия сайт от 35 страници са цитирани и Кристо и Жан-Клод.

- Вероятно и проблемите с местните власти не са малки?

- За 50 години работа сме създали 22 проекта и получили 27 отрицателни отговора. Трудностите, свързани с функционирането на обществените сгради - обект на нашата работа, често удължават времето на реализацията. Някои проекти стават бързо, други се точат с десетилетия. Общуването с правителства, местни власти, органи и институции, отговарящи за съхраняването на територията, води до кратки срокове ("Опакованите брегове" в Сидни, "Бягащата ограда" в Калифорния, "Заградените острови" във Флорида), докато "Опакованият Райхстаг"(Wrapped Reichstag) в Берлин, "Портите" в Сентръл парк в Ню Йорк, "Чадърите" (The Umbrellas) - Япония/САЩ, изискваха десетки години. "Над реката"(Over the river) за реката Арканзас в Колорадо е в проект от 1992 г. Грижим се и за авторските права и регистрация на марката и поради това не разрешаваме никаква дейност на мястото, определено за проекта. Платихме три милиона долара на кметството на Ню Йорк, за да наемем за три месеца Сентръл парк с "Портите".

- Кога видяхте за пръв път езерото Изео и как се роди идеята?

- Имахме много повече приятели в Италия, отколкото във Франция. Правехме много изложби благодарение на тяхното гостоприемство. Живях в Италия почти три месеца през 1963 г., докато работех над изложбата си във Венеция. През 60-те и 70-те години направих три проекта: опаковахме фонтана на пазарния площад в Сполето (1968), паметниците на Виктор Емануил и на Леонардо да Винчи в Милано (1970) и стените в края на улица "Венето" във "Вила Боргезе" в Рим (1974). Идеята за "Плаващите кейове" ми дойде една вечер през 1970 г., когато в апартамента ни в Манхатън ни гостува приятел изкуствовед, докато Жан-Клод прегаряше в кухнята пържолите. Тя настояваше да продължим проекта, независимо че разрешителните се бавeха. Имах нужда от спокойна вода и достъпно място. Говорих с приятеля си Джермано Челант, който ми съдейства за разрешителни от семейството, собственик на острова Свети Павел. Получихме го веднага. На езерото Изео, което се оказа точното място, всички работят и в събота.

- Как изживявате срещата с местните жители?

- Всички наши проекти включват и хората, с които работим. Те ни помагат и в детайлите. Освен професионализма много възнаграждаващ е и човешкият аспект. Създават се и приятелства.

- Какво да очакваме от "Плаващи кейове"?

- Проектът ще позволи на посетителите да вървят три километра върху водата на езерото Изео. Плаващите кейове, широки 16 метра, направени от 200 хиляди кубове от полиетилен с висока плътност, закотвени на най-голямата дълбочина - 90 метра, са покрити със 70 хиляди кв. м. наситеножълта тъкан. Тръгва се от земята през водата към двата острова в центъра на езерото. Харесва ми идеята, че водата наистина може да се докосне и затова ръбовете на кейовете са наклонени към нея. Това е покана да си потопиш краката. Ръбовете на кейовете, винаги мокри, ще придобият наситеночервена тоналност. Вечер маршрутът ще бъде илюминиран с лампи на всеки 100 метра. Ще има непрекъсната охрана. След 16-те дни свободен достъп ще трябва една седмица, за да се демонтира проектът, както правя с всичките си работи.

(Макар че Кристо не стъпва в България, откакто я е напуснал, кратко видео в изложбата показва италиански инженери, които правят флотационни тестове миналото лято във вълните на Черно море в Созопол, за да изпробват устойчивостта на кейовете в бурни води - б. а.).

- Ако имате възможност, ще направите ли воден проект в родната си страна, богата на реки и езера?

- Задавали са ми този въпрос доста често. Откакто съм напуснал България, не съм се връщал там. Предпочитаме страни, където се интересуват от нашето изкуство. Жан-Клод беше много забавна. Когато някой кажеше, че обича моите работи, тя го питаше: "Колко произведения на Кристо притежавате? Щом нямате нищо, значи не го цените." Аз не съм германец, но имам много немски колекционери, не съм японец, но имам проекти в Япония. Не поддържаме почти никакви връзки и с други държави - Китай или Латинска Америка например. Това е въпрос на вкус.

- Какво е символичното значение на вашите творби?

- Символизмът не ме интересува, не го търсете при мен.


Автор: Соня Алексадрова
Източник: Труд




Твоят коментар



Новини

22.04.2016Изложба представя "Плаващите кейове" на Кристо и Жан-Клод в Бреша
21.04.2016ORMA AMOR ROMA
19.04.2016Габрово: Самостоятелната изложба на италианския илюстратор Паоло Далпонте
18.04.2016Кристо специално за "Труд": Не творим в България, въпрос на вкус
17.04.2016Революционна промяна в италианското здравеопазване
15.04.2016София: представяне на стихосбирката "А душата знае" посветена на Никола Гюзелев
13.04.2016"Червеният граф" на италианското кино



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)