Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Дарио Фо: „Ако ми се случи да умра, направих всичко възможно, за да живея”

19.03.2016

След една седмица, на 24 март италианският писател, драматург, актьор, режисьор, художник Дарио Фо, носител на Нобелова награда (1997), навършва 90 години. На българска сцена успешно са играни много негови пиеси, сред които особена популярност имат "Случайната смърт на един анархист", "Архангелите не играят флипер", "Няма да платим, няма да платим", "Отворена брачна двойка", "Само за жени", "Марихуаната на мама е най-добра", "Не всеки крадец е мошеник".

На рождения му ден 80 театрални компании от цял свят (техният брой непрекъснато нараства с приближаване на датата) ще рецитират текст от Дарио Фо по Интернет, първи канал на РАИ ще покаже негова пиеса, друг канал пак на държавната италианска телевизия ще излъчва 24 часа театър на Фо. Но най-важният подарък за юбиляра е откриването на "Архив Франка Раме" във Верона на 23 март. Над един милион документи, 70 години история на италианска и европейска култура и театър, събрани и дигитализирани от съпругата му Франка Раме, ще намерят най-сетне своето място. През март в Милано един парк ще се назове на починалата му преди две години спътница в живота и творчеството.


Откриване на парк Франка Раме в Милано на 16/03/2016

На тази възраст Дарио Фо не спира да работи и да мечтае. Има енергия в изобилие. За няколко месеца написва три книги, други са на път. В театъра "Дузе" в Болоня през януари се игра пиесата му "Забранената история на Америка", в която е и актьор. В края на февруари Дарио Фо представи в "Пиколо театро" в Милано книгата си "Театър в рисунки на Дарио Фо с Франка Раме". В нея е проследена стъпка по стъпка, спектакъл след спектакъл, еволюцията на творчеството му чрез целенасочен диалог с него и Франка Раме. Илюстрираният с картини на Фо том има особено оформление, което набляга на визуалния елемент.

В момента по книжарниците са две негови книги - "Циганска порода" и "Дарио и бога". Едно вдъхновяващо творчество, към което се прибавя и подготвяната за Бреша изложбата "40 фалшиви Шагала". Редят се театрални конференции и многобройни статии и интервюта.

"Приличам на онези сприхави жени, които се врат навсякъде и искат да имат последната дума за всичко", казва за себе си със смях Дарио Фо.

Какво друго имате да правите?
Дарио Фо: "Докато имам идеи, ще продължавам да работя. Пълен съм със записки, проекти… Уморявам се обаче бързо. За този рожден ден казах - оставям всичко на вас. Решете се и после ме разнасяйте като пакет. Нощем не спя от вълнение. За щастие сънишата малко ме успокояват."

Сънищата?
Дарио Фо: "Почти винаги сънувам Франка - млада и с руси коси. Веднъж я видях като робот, който се кандидатира за кмет на Милано и написах сюрреалистичен разказ. Нещо комично."

Да поговорим за комиците: вярно ли е, че Роберто Бенини вече не ви харесва?
Дарио Фо: "Разочарова ме. Бенини беше безмилостен и в това е комичната му сила. Сега ми се струва… опортюнист."

Кои са според вас добрите комици?
Дарио Фо: "Фиорело. Харесвам и брат му Бепе, който би могъл да направи филм по моята книга "Циганска порода" в ролята на млад боксьор, жертва на нацизма. Аз ще бъда треньорът. Това е любопитно, защото в първия и единствен филм, в който играх - "Побърканият"/1956/ на Карло Лидзани, имаше боксова сцена."


Дарио Фо и Франка Раме в сцена от "Побърканият" 1956г.

Тогава сте на 30 години:мечтаехте ли да станете известната личност, която сте днес?
Дарио Фо: "Ние с Франка вече бяхме известни, имахме зрители и приходи, по-високи от всички други. Разбрахме обаче, че богатите буржоа чрез нас се смееха над себе си и се опрощаваха. Напуснахме театрите и отидохме в клубовете. Продължавахме с препълнени зали, но имаше и рискове. В Милано ни сложиха бомба. В Сасари (град в Сардиния-бел.пр.) през 1973 г. ме арестуваха по време на представлението "Войната на народа от Чили". Забавното беше, че в затвора надзирателите ми искаха автограф, другите затворници крещяха "браво".

Това беше и годината на отвличането на Франка.
Дарио Фо: "Тя беше смела и разказа само няколко месеца след сексуалното изнасилване чрез спектакъла си "Стига фашизъм!" онова, което й бяха сторили. Аз се чувствах много зле, защото ме наказаха с най-скъпото, което имам. Но в мен намериха един гигант: когато имаш жена като нея до себе си, летиш."

Любовта е важна в живота ви.
Дарио Фо: "Харесваха ме, защото бях различен от другите. Да, бях обичан. Като се започне от майка ми, която винаги казваше: "Дарио ще спечели Нобел". Отговаряха й, че това е невъзможно, защото съм художник, но тя настояваше, че ще го получа."


Как се научихте да разказвате истории - от баща си или може би от дядо си?
Дарио Фо: "За късмет попаднах в селце на лаго Маджоре, където имаше духачи на стъкло и те разказваха истории. Редяха ги една след друга, струваше ми се лесно. Бях момче на десетина години, фашизмът изтриваше всичко извън нормата. След войната открих, че в разказите им имаше скривана гръцка, ориенталска, индийска култура."

Играта на сцената значи ли да си измисляш истории?
Дарио Фо: "Необходимо е най-вече да се информираш, да изучаваш на пръв поглед банални неща, да откриваш, че са в основата на нашата култура."

Театърът политика ли е?
Дарио Фо: "Разбира се. Той поема отговорността да променя обществото, опитва се да го обогати с такива понятия като свобода, човешки права, уважение, надежда. Това е политиката и, за съжаление, политиците разрушават тази стойност."

Всяка ваша дума и действие предизвикват или ентусиазъм, или остра критика. Някои от позициите ви са спорни. Поразява обаче неудържимата ви страст към действителността, искате да й принадлежите, за да я вкусите и експериментирате. Откъде идва това?
Дарио Фо: "От една фраза, която научих като малък от Грамши: ако не знаеш откъде идваш, трудно ще разбереш накъде отиваш. Трябва да се напише върху стените в училищата."

През 1977 г. РАИ имаше само два канала и театърът на Дарио Фо присъстваше там с разрушителните си текстове. Днес липсва ли ви възможността да имате толкова решаваща роля върху италианците?

Дарио Фо: "От една страна ми липсва онова чудесно отношение с публиката, от друга - дишам свободно, защото си мисля за цензурата. Тя беше жестока към нас за неща, които днес смятаме очевидни и банални. Да се говори за мафията беше абсурдно и забранено - все едно да псуваш в църква. Също така беше недопустимо да се споменава за смъртни случаи на работно място. Ние с Франка бяхме изгонени от телевизията за 16 години. Представете си само какъв беше климатът."


Дарио Фо и Франка Раме

Преди 40-45 години се воюваше за граждански права, днес се воюва за граждански бракове. Това не се е случвало отдавна.
Дарио Фо: "Съгласен съм, че трябва да има пълна свобода, както и да се създаде семейство извън общоприетите правила, които консерваторите искат да блокират. Любопитен съм да видя какво ще се случи."

"Циганска порода" изглежда повече разказана история, отколкото истински роман.
Дарио Фо: "Да, така е. Аз търся, заедно със сътрудниците си, да разкажа един сюжет и после започваме да пишем и да измисляме ключа, ситуацията."

Вашите книги са пълни с картини, рисунки, илюстрации. Персонажите в тях напомнят, според мен, динамизмът на актьора Фо. Това ли е начинът ви да сте на сцената и когато пишете?
Дарио Фо: "Да речем, че при писането ми служи паметта. Често изпадам в криза, стигам до едно място и не знам как да се откъсна и да продължа разказа. Не съм способен да разсъждавам и започвам да рисувам. Докато работя, ми идва ключа или пък ми се случва нещо необикновено - сънувам, че пиша парчето или пък го поставям на сцената."

В текстовете ви често има алюзии за съвременността, макар че действието се развива в миналото. Този път може би ще ни говорите за настоящето:защита на културата, обвинение на дискриминацията и нетолерантността.
Дарио Фо: "Разбира се, това са кардинални проблеми, особено ако си в културата. Трябва да участваш, да правиш неща, полезни за гражданите и най-вече да информираш. Ние сме страна на дезинформирани и така не може да се прави култура. Реалността е най-вече в истината."

На 90 години вече имате всичко - пророк в родината си и в чужбина, Нобелова награда. Какво ви липсва?
Дарио Фо: "Франка. Не беше само спътница в живота, а и в театъра. Имах нейната опора и интелигентност. Успокояваше ме, когато бях ядосан, даваше ми идеи. Имаше и куража да ми каже "Този спектакъл не е добър".

Възхитително е как продължавате да гледате към бъдещето.
Дарио Фо: "Ставам рано сутрин всеки ден. Върша работа, която научих от Пикасо - изрязвам снимки, прерисувам ги в момента, в който ги залепям и никой не се усеща, че това е фотография."

Усещате ли тези девет десетилетия?
Дарио Фо: "Не, но възрастта си е възраст. Ако ми се случи да умра, направих всичко възможно, за да живея."

По материали от италианския печат


Автор: Соня Александрова
Източник: Литературен вестник




Твоят коментар



Новини

26.03.2016От Християнство и Ислям към една Европа без граници
24.03.2016Щатно място в службата по търговско икономическите въпроси в Милано
21.03.2016В Италия почитат паметта на жертвите на мафията
19.03.2016Дарио Фо: „Ако ми се случи да умра, направих всичко възможно, за да живея”
17.03.2016Карло Петрини в България
17.03.2016Италия определи Национален ден за възпоменание на жертвите на имиграцията
16.03.2016Бернардо Бертолучи: Всички сънуваме един и същи сън – филма



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)