Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Реноар “Закуската на гребците”
Реноар “Закуската на гребците”

Как се прави модерен музей

06.03.2016 - Рим

Дънкан Филипс (1886-1966) събра в обща колекция прочути европейски художници с бъдещи светила на американското изкуство

Един ден завистлив колекционер, изправен пред картината на Реноар "Закуската на гребците", задава ироничен въпрос на собственика й: "Притежавате само този Реноар, нали?" Чува отговора на Дънкан Филипс: "Това е единственият Реноар, от когото имам нужда."

Създателят на първия американски музей на модерното изкуство е такъв - сигурен в себе си и в собствения си вкус, недоверчив към модите, внимателен към новостите и промените. Именно параболата на този голям и уникален колекционер откриха ценителите в Рим чрез възхитителната изложба "Импресионисти и модерни. Шедьоври на Филипс колекшън от Вашингтон", която продължи до февруари 2016 г. Представени бяха 62 картини на повече от 50 артисти.

Престижната "Филипс колекшън" е открита във Вашингтон през 1921 г. като "интимен и уютен музей, но и място за експерименти, в което да се представи съвременното изкуство редом до известни шедьоври". Идеята е на Дънкан Филипс (1886-1966).

Роден в заможно семейство в Питсбърг, на 11 години той се преселва във Вашингтон, където има възможност за достъп до политическия и социален елит на града. След като завършва университета в Йейл през 1908-а, Филипс се подготвя за изкуствовед в Ню Йорк. Заедно с брат си посещава музеи и галерии, купува картини - все още от чиста наслада. В началото на 1918 г. в писмо до свой приятел споделя идеята си за малък музей в столицата. Брат му обаче внезапно умира и Дънкан се връща във Вашингтон по настояване на наскоро овдовялата си майка. Там решава да реорганизира семейната сбирка и да създаде галерия за изкуство като жив паметник за своите баща и брат. Така страстта към колекционерството се превръща в много по-амбициозен проект: частен музей, посветен на модерното изкуство и на живи художници от целия свят.

"Филипс колекшън" е много по-различна от други институции, родени между двете войни, тъй като нейният създател, заинтересуван от отношенията между изкуството на миналото и настоящето и има намерение да поддържа млади артисти от различни естетически направления. Той купува картини според техните качества, а не заради течението, модата или името на автора им.

Още в началото Филипс набляга върху намерението на институцията да "окуражава съвременните артисти чрез лични контакти и приятелски отношения с тях, за да спечели доверието им". За своята колекция набавя творби на художници, от които особено се възхищава, макар още да нямат официалното признание на критиката. Към средата на 20-те години на ХХ век колекцията е насочена към съвременното европейско и американско изкуство.

Представя си музей, в който картините да имат възможност да говорят сами за себе си. Колекцията винаги е била изложена във вътрешни пространства, предназначени за галерии. За Филипс изложбите и писанията, публикувани за тях, са дидактични инструменти, които информират и провокират реакции на публика и критика. От самото начало неговият ръководен принцип е създаден на базата на "контраста и аналогията".

Филипс започва да купува серия от признати шедьоври. "Закуската на гребците" на Огюст Реноар го омайва още в 1918 г. в Париж. Купува я от художника и пише на своя касиер: "Славата й е такава, че хората ще прекосят хиляди километри, за да дойдат в нашия дом и да й се възхищават. Където и да отиде, подобна картина не може да не предизвика сензация. Бих могъл да взема по- незначителни картини, но за американския "Прадо", който проектирам, искам само най-доброто."

Когато галерията, огряна от светилник, отваря врати за публиката в края на 1921 г., в колекцията има почти 300 картини. Когато Филипс умира, тя наброява почти 2000. Днес, 50 години след кончината му, платната са повече от 4000.

Изложбата в Рим бе от шест хронологични секции, които помагат на посетителя да улови еволюцията на различните живописни течения от последните два века: класицизъм, реализъм и романтизъм; импресионизъм и постимпресионизъм; Париж и кубизма; интимизъм и модернизъм; експресионизъм и природа; абстрактен експресионизъм.

В началото са творби на големи артисти, направили революция в европейската живопис. Филипс поставя в диалог Ел Греко ("Каещият се свети Петър"), Енгр ("Малката къпеща се") и Курбе ("Скалите на Мутие"). До тях са големите импресионисти със спокойните пейзажи на Сезан ("Планината Сен Виктоар") и Моне ("Пътят към Ветьой"), докато зеленото житно поле в "Домът в Овер-сюр-оаз" на Ван Гог потискащо надвисва като отчаяната самотна лудост на автора си. Очарователният "Автопортрет" на Сезан е до любимата картина на Филипс от Едуард Мане "Испански балет". Гъвкавите и огледални жестове на незабравимите "Балерини на дървена греда" на Дега обгръщат посетителя, без да го разсейват.

След тях се навлиза в ХХ век с кубизма на Пикасо и неговия син период, представен чрез "Синята стая" и "Жената със зелената шапка", чиито сенчести тонове подсказват детайлно интимни жестове.

Успоредно с европейските художници Филипс следи и все още непознати съвременни американски автори като Артър Доув и Джорджия О'Кийфи. Някои от тях и финансира. О'Кийфи, която посещава "Филипс колекшън" след закупуването на нейна картина през 1926 г., е ентусиазирана да види собствените си творби редом до приятеля си Доув и до тези на Курбе, Домие, Реноар и Ел Греко.

Филипс отдава голямо значение и на изложбите, неизменна част от експерименталното призвание на музея. Той отделя крило от галерията си и излага един до друг модерни французи и съвременни американци. Събирането им в общо пространство на абсолютно равни начала е единствен случай в тогавашната американска галерийна практика.

От американското следвоенно изкуство все пак най-дълбоко го привличат творбите на Ротко. Купува първата му картина от колективна изложба, организирана от самия него, и я слага веднага до платна на американеца Аугустус Винсент Так и на американизирания японец Кендзо Окада в рамките на инсталацията "Абстрактни експресионисти". След няколко години, през 1960-а, Филипс прави самостоятелна изложба на Ротко. Когато художникът изявява желание да излага в малки, нарочно пригодени пространства, Филипс си спомня за идеята си от 1921 г. да предоставя зали за "гения" на отделния автор. Следвайки развитието на тази концепция, галеристът открива зала "Ротко" в новото разширение на музея. Дънкан Филипс създава колекция за модерно изкуство без никаква гаранция, че избраните от него картини ще устоят на времето. Той поема риска и открива млади артисти с различен естетически темперамент. Не колекционира за задоволяване на собствения си вкус. Филипс е убеден, че различните артисти ще го променят. Така и става - колекцията му еволюира в синхрон с несигурността и контрастите на ХХ век.

С присъщите си широк мироглед и страст към изкуството той продължава да увеличава своята колекция. През 1965 г., година преди смъртта си, прави завещание, в което се надява, че музеят няма много да се отклонява от първоначалната си концепция за "дом на изкуствата", в който хората ще могат наистина да се приближат до картините. Филипс не смята колекцията си за затворена реалност, която никой не може да обогати или промени. Напротив, изрично изисква от наследниците си да продължат експеримента, уважавайки естетиката на създадената от него сбирка. Днес в ХХI век "Филипс колекшън" продължава своята мисия на "интимен и уютен музей с експериментален център".


Автор: Соня Александрова
Източник: Труд




Твоят коментар



Новини

13.03.2016Италия ще съдейства на Албания с гранични полицаи заради балканската бежанска криза
10.03.2016Италианските режисьори в София Филм Фест
09.03.2016„Свидетели от камък“ – фотоизложба и международна конференция
06.03.2016Как се прави модерен музей
05.03.2016Испра: “Имеджин” - самостоятелна изложба на Даниела Данова
29.02.2016Енио Мориконе спечели "Оскар" за музиката на филма "Омразната осморка”
28.02.2016Тенис: Шиникова триумфира в Италия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)