Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Скандалният Балтюс

01.02.2016 - Рим

С голямата монографична изложба "Балтюс" (до 31 януари) Рим отбелязва 15 г. от смъртта на известния полско-френски художник Балтазар Клосовски де Рола (1908-2001), известен като Балтюс. Името му е подсказано от Райнер Мария Рилке, приятел на майка му, след нейния развод. Един от най-оригиналните и енигматични артисти на ХХ в., чиито отношения с Вечния град са определящи за неговото изкуство, Балтюс е и сред най-оспорваните художници заради неговите голи тела и еротични сцени с деца и младежи. През 2014 г. негова фотоизложба бе закрита в Германия заради "педофилско съдържание".

Роден в Париж от баща поляк, известен изкуствовед, и майка рускиня, художничка, Балтюс прекарва детството си между Берлин, Берн и Женева, за да следва неспокойните си родители. Прибира се във Франция през 1924 г., пропит от мултиевропейска култура. В Париж е редом до Андре Бретон, Пол Елюар, Антонен Арто, Андре Дерен, Хоан Миро, Пабло Пикасо, Алберто Джакомети. Дълбоко свързан е и с Италия, а първото му посещение се превръща във вододел за артистичното му призвание. Балтюс

обикаля Тоскана с велосипед

поразен е от нейния Ренесанс, в частност от Пиеро дела Франческа, и онаследява формалната яснота, разказвателната способност, чувството за композиция. Именно в тази посока тръгват творбите му от 30-те години.

В експозицията е събран светът на Балтюс: от първите геометрични картини, през женските портрети, до последните композиции, където формите, както и самият художник, се опитват да изчезнат. Близо 200 картини, рисунки и фотографии, дадени от най-известните европейски и американски музеи и от престижни частни колекции, представят завладяващ маршрут на две места. Първото е "Скудерие дел Куиринале" с над 150 произведения - пълна ретроспектива на най-известните картини на артиста в хронологичен ред.

В началната зала те посреща "Улицата" - картина, която авторът определя за свой "манифест на пластично поведение". Изключителното е, че тук са събрани за първи път най-известната й версия (от 1933), съхранявана в нюйркския МОМ-а, и първата - от 1929 г. На парижка улица улица деца играят, преминават работници. Набелязват се основните характеристики на бъдещите творби на Балтюс: децата, еротизмът, почти геометричната композиция - като във фреските на Пиеро дела Франческа; театрална статичност на персонажите, която Антонен Арто, създателят на "театъра на жестокостта", приятел и често вдъхновител на Балтюс, определя като "улица, по която като насън се движат роботи".

Художникът винаги привиква щастливите си детски спомени (материално благосъстояние, живот в Париж, артистични кръгове) и споделя очарованието си от децата и техните игри. По-голяма част от творбите му представят млади момичета модели. Те са хванати в онази особена фаза на растеж между детството и юношеството, между невинността и съблазнителното двусмислие. Той улавя необичайни състояния, типични за естествеността или за "дивата" страна у децата: скуката, съзерцанието, четенето в най-неудобни положения. В "Децата Бланшар", притежание на Пикасо, героите са съседи на художника, които той моли да му позират. Позата им е неудобна и детска, но Балтюс е очарован от нея. Той е

пленен и от "Брулени хълмове"

на Емили Бронте, една от най-разтърсващите книги за младежка любов. "Тоалетът на Кати" или оригиналните рисунки, които илюстрират романа, показват как романтичният и плашещ свят на шотландската авторка бележат живописта и личността на Балтюс.

Книгите на пастора-математик Луис Карол също вдъхновяват "най-фантастичната" част от картините на Балтюс. "Алиса в страната на чудесата" и "Алиса в огледалния свят" са много важен извор за поетичното му въображение. В кореспонденцията и интервютата на художника често се срещат приказки за сънища, които смесват правдоподобност и абсурдност, чудовищно и комично.

В много картини - "Младо момиче с котка", "Момиче, което се мие", "Седмицата с четирите четвъртъка", Балтюс показва млади момичета, които се мият, отдадени на съзерцание или с намерение да играят с котка. Тя става нещо като двойник на художника, което се набива в изключително важната му картина "Стаята". Млада жена е простряна на дивана, гола и с поглед към прозореца. Близо до нея е котка. Това е Балтюс, който обича тези животни и се назовава "крал на котките" (по едноименната си картина). Със "Стаята" започва цикъл от монументални творби, представящи жени в интериор.

Една от най-очарователните и загадъчни картини е "Пасианс". Правена по поръчка в годините на войната (1943), когато Балтюс е в Швейцария, тя е изложена в Женева и е поправяна между 1946 и 1948 г. В нея за първи път творецът се докосва до темата за играта на карти. Атмосферата е метафизична. Скъпите килими и тежката завеса в стаята придобиват драматична окраска. Угасналата свещ и картите по масата, като че ли предсказват бъдещето.

Балтюс предпочита буржоазната среда за семейния дом с всички ежедневни аксесоари: камина, огън, комин, огледало. Някои вътрешни сцени - картоиграчи ("Картоиграчи"), седналите на дивана четящи сестри ("Три сестри"), спящите на него жени - напомнят интимните картини на Бонар.

Вероятно срещата на Балтюс с Арто през 1932 г. подсилва тази "жестока" естетика и боцкащ реализъм. Сакралност и четливост - това открива Арто в живописта на Балтюс. Той от своя страна оправдава с тези термини собствените си еротични творби. Арто поверява на Балтюс сценографиите и костюмите на пиесата си "Ченчи" (1935) - първото от редица сътрудничества в театъра, което споява общото им отношение към "живата картина", смесица от превъзнасяне, перверзия и съзерцание.

Връзката с Италия се засилва от 1961 г., когато художникът става за 15 г.

директор на Френската академия по изкуствата

в Рим по повеля на културния министър Андре Малро. Тя се помещава във Вила Медичи, която Балтюс реставрира и лично контролира всичко - от градините до вътрешното обзавеждане. Тук е и второто място на изложбата. Повече от 50 творби, между които картини, подготвителни рисунки и фотографии, проследяват различните фази от работата му. По това време той живее с японската си съпруга и негов модел, с 35 г. по-младата Сетсуко. "Балтюс смяташе Вила Медичи за своя лаборатория - казва тя на откриването на изложбата. - Това бяха златни години за италианското кино. Ние общувахме с Федерико Фелини, Лукино Висконти, Ренато Гутузо, Алберто Моравия. Позирах за пръв път за него за "Турската стая". Той беше перфекционист и работеше много над всяка картина."

"Турската стая" е важна творба в еволюцията на Балтюс. Идва от парижкия център "Помпиду" за първи път във Вила Медичи. Има игра на алюзии и препратки. Турската стая е изрисувана от предишен директор на френската академия от XIX век и намеква за приемственост. Играе с екзотиката и орентализма, японката напомня за одалиските на Енгр, който също е ръководил академията. Истинската турска стая във вилата, вдъхновила артиста, за първи път е отворена за посетителите на изложбата. Те се възхищават и на "Японката с червената маса" и "Японката с черното огледало".

Живописната продукция на Балтюс значително намалява в периода на директорството му. Тогава започва да работи върху рисунката. Тръгва от стройните фигури на млади момичета. Прави няколко картини с тънки тела, които напомнят метафизичните изображения на Джакомети. Успоредно с това, вероятно с известен умисъл, използва поста си и създава голямо количество рисунки по класическите изисквания, чиято продажба му позволява да

води светски живот

Подготвителните скици вече са заменени с фотографии, направени с полароид. Много от тях са като петна от боя, разхвърляни върху пода на ателието му. В редките късни произведения на Балтюс контурът е по-неопределен, материята е груба, тоналността е сурова. Последните му картини "Котката пред огледалото" и "Младо момиче с мандолина" изглеждат като "непознати шедьоври", за които самият художник признава: "Вариациите, към които се връщам толкова често, в известен смисъл са дъщери на недоволството. Ако бях доволен, нямаше да ги има." В края на живота си той живее в Швейцария, където прави последната си творба "Очакване".

Неговият горчив реализъм все още създава неудобство и напрежение. Силата и особеността на стила му не подлежи на никаква класация, както обобщава Антонен Арто: "Живописта на Балтюс е безспорна революция както срещу сюрреализма, така и срещу академизма във всичките му форми." Един от най-загадъчните, спорни и мразени съвременни артисти обича да казва за себе си: "Аз не съм съвременен, а безвременен." От 17 февруари до 19 юни еспозицията ще бъде представена и във Виена - първата монографична изложа на Балтюс в Австрия на Балтюс.


Автор: Соня Александрова
Източник: Труд




Твоят коментар



Новини

03.02.2016Защо италианците обичат да говорят за храна?
02.02.2016Ренци: Европа се преструва, че не вижда, че спасяваме човешки живот
02.02.2016„Божествена комедия” на сцената на зала „България“
01.02.2016Скандалният Балтюс
31.01.2016Интервю на президента Росен Плевнелиев за италианския всекидневник „Corriere della Sera“
30.01.2016Нов „Риголето” в стилистиката на Фелини
29.01.2016Външният министър на Италия иска среща на страните основателки на ЕС



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)