Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Джузепе дел'Агата: Литературен превод трябва да се прави само от чужд на майчин език

18.12.2015

Литературен превод трябва да се прави само от чужд на майчин език. Модата да се самопревежда на чужд език, която е доста разпространена в България, е порочна. Това каза италианският българист, литературовед и преводач професор Джузепе дел'Агата в интервю за БТА.

Той беше в страната ни наскоро по покана на Националния център за книгата към НДК и участва в международната конференция "Книгата и държавата".

Дел'Агата е известен българист, професор е в университета на Пиза. Дългогодишен президент е на Италианската асоциация на славистите и представител на Италия в Международния комитет на славистите. Превел е на италиански език книги на Йордан Радичков, на Георги Господинов, на Алек Попов. През 1998 г. проф. Джузепе дел'Агата беше избран за почетен доктор на Софийския университет.

Дел'Агата посочи, че е превеждал само автори, които познава и уважава и като творци, и като хора.

Масов интерес няма за никоя литература, обаче, когато има нещо качествено, като Радичков, Кулеков или Господинов, е оценявано от относително по-широки кръгове на активните читатели в Италия, каза преводачът. Според него най-силен е интересът на италианската публика към Йордан Радичков. По думите му през 80-те години на ХХ век в Италия е имало вълна от радичковомания, определяли са го за Маркес на Балканите.

В момента има нещо като фенклуб на Господинов на две-три места в Южна Италия, във Венеция също много го обичат, сподели българистът.

Дел'Агата каза, че преведените на италиански език български книги се четат и от българи. Той разказа за двойка българи, живеещи от години в Пиза, чиито деца не знаят български език и могат да се запознаят с българските автори на италиански.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Има ли общо между малките езици, малките литератури и провинциализма, проф. дел'Агата?

Отговор: Според мен няма. Това са съвсем различни понятия. На "малкия" език може да са написани големи шедьоври и същевременно големи езици могат да са пълни с провинциализми и излишни неща. Според мен не съществуват малки езици. Има езици, на които говорят малко хора, има стари езици, съществуващи от Средновековието, има и нови езици, които са с големи постижения. За мен това са различни понятия.

Въпрос: Интересна ли е българската литература в Италия? Съвременните български автори допадат ли на италианската публика?

Отговор: Това е много труден въпрос. Преди време правих очерк - какво е преведено от българската литература на италиански през последните 90 години. Има интерес. Понякога той е конюнктурен, например по време на династичната сватба на Борис Трети с Йоанна. Тогава 19-годишният българист Луиджи Салвини издава книга с български народни песни. Две години по-късно, още като студент, Салвини започва работа над антология с преводи. По това време е имало, така да се каже, конюнктурен интерес.

Най-силен е интересът на италианската публика към Йордан Радичков. През 1984 г. излиза сборник с негови разкази, предложен от мен, но в превод на мой студент. В него са включени разкази от "Водолей" и от "Барутен буквар". Книгата получава 70 рецензии, което се случва само за нобелови лауреати. В Италия се появи вълна от радичковомания и беше издадена още една книга, озаглавена "Януарско яйце". Радичков получи през 1984 г. награда "Гринцане Кавур". По това време за този нов уж Маркес на Балканите пишат най-изтъкнатите критици. Разговаряли сме с Радичков и той казваше, че не познава изобщо Маркес.

Напоследък в Италия има интерес към Георги Господинов. Преводът на "Физика на тъгата" влезе в петицата на финалистите на европейската награда "Стрега", която е най-престижната награда в Рим, а и в петицата на "Фон Рецори" във Флоренция. Така че в момента има нещо като фенклуб на Господинов на две-три места в Южна Италия, във Венеция също много го обичат.

Иначе интересът е спорадичен. Нека не забравяме, че повече от милион и половина българи живеят в чужбина, където са на гурбет. И те могат да четат тези книги. Защото има трагични случаи, познавам една двойка, която живее отдавна в Пиза, и двамата са българи, а децата им не знаят български. Поканиха ме да говоря за поезия - от Пенчо Славейков до Миряна Башева и Георги Господинов с надежда, че и децата ще проговорят български.

Да се каже, че има масов интерес не е вярно. Масов интерес няма за никоя литература, може би изключение е посредствената, булевардна, масова книга. Обаче, когато има нещо качествено, като Радичков, Кулеков или Господинов, е оценявано от относително по-широки кръгове на активните читатели.

Въпрос: Трудно ли е да "влезеш" в главата на автора, за да го преведеш, като през мост, на чужд за него език и да го срещнеш с непознати му читатели?

Отговор: Трудно е. Мисля, че превод трябва да се прави само от чужд на майчин език. Тази мода - да се самопревежда на чужд език, която е доста разпространена в България, е порочна.

Превеждал съм Йордан Радичков, Георги Господинов, Алек Попов. Но това са автори, които познавам и които уважавам от човешка гледна точка, а не само като майстори на словото.

Преди да започна да превеждам някои неща от Радичков дълго съм се разхождал с него, слушал съм как говори. В тези разговори съм откривал мелодията на речта му, на изреченията му.

С Господинов също смятам, че сме много близки приятели. Той говори много поетично и когато пише проза, винаги има нещо като мерена реч в нея. Докато Алек Попов е по-остър в някои отношения, стилът му е по-груб от изпипания Радичков или поетичния Господинов, но има много хубави измислици. Мога да "вляза" в главата на всеки от тях заради личното ни познанство, защото са ми симпатични, защото мога свободно да говоря с тях, да изпием по бира. Историята на познанството ми с Радичков е много дълга, виждали сме се в продължение на 25 години.

Въпрос: Преводачът Рейнол Перес Васкес е казал, че има много начини да се умре от глад в Мексико, но един от най-екстравагантните е да си преводач от български език. Как стоят нещата с преводачите от български в Италия?

Отговор: Смятам, че няма италианец, който може да живее само от преводи, но не само от български, а от доста литератури. Преводачът не е защитена синдикално порода. В Италия няма съюз на преводачите, всеки си е сам "отнесен от вихър". Не вярвам, че има човек, който може само превеждайки българска литература да живее. Това е невъзможно. Имам голямо предимство да съм дългогодишен университетски преподавател и да съм имал добра заплата, а сега и относително висока пенсия, и преводът за мен е само страст, кеф. Не си вадя хляба от преводи. Даже се случва понякога да каня писатели на моите разноски в Италия.

Въпрос: Има ли интерес към езика ни днес в страната ви? Как се прави българска школа в чужда страна?

Отговор:
Преди години съм имал до 20 студенти. Имал съм стипендианти в Търново, в София. Днес на различни места из Италия има лектории и се преподава български, но студентите са малко, единици. Политиците режат всичко. От години има постоянно намаляване на бройките.

В момента в Пиза продължавам да водя лекции по старобългарски език. Предложих да преподавам безплатно съвременен български език, но ми казаха, че е невъзможно. Така е не само с българския, но и със сръбския, и дори със силни дисциплини като италианската полонистика.

От времето, когато бях студент в Пиза преди 52 - 53 години, имаше чешки език, но до миналата година. Сега вече няма. От министерството посочват като причина липсата на пари. Горе долу българска работа в Италия и италианска работа в България.

Самият аз продължавам да се интересувам от българистиката, участвам в конгреси, в семинари, пиша статии. Но се налага да се борим срещу администрацията и политиците. Това са хора, които са под всякаква критика с въвежданите от тях нови правила.

Въпрос: Каква е разликата между литературата за възрастни и за деца?

Отговор: Не съм голям специалист по детската литература. Но примерно "Ние врабчетата" е само привидно детска книга. "Ние врабчетата" е за доста зрели хора. Както и в Италия Джани Родари - той, както и Радичков, е гений, маестро. Това са творци от висока класа. Привидно пишат за деца, но и за възрастни, защото поставят в творбите си големите въпроси.

И "Ние врабчетата", и историите на Джани Родари са за една всеобща публика, понеже са на ниво, понеже и двамата са големи писатели.

Публикувано на 23 ноември 2015

Специални благодарности на проф. Джузепе Дел'Агата за любезното съдействие относно публикуването на интервюто му за БТА. [България-Италия]


Автор: Ирина Симеонова
Източник: БТА



Links


Твоят коментар



Новини

27.12.2015Паоло Фрезу с новия си албум Jazzy Christmas по БНР
25.12.2015БНТ излъчва филма "Великата красота"
21.12.2015Изкуството трябва да белязва
18.12.2015Джузепе дел'Агата: Литературен превод трябва да се прави само от чужд на майчин език
17.12.2015Уникална българска ваза на изложба в Милано
16.12.2015Баритонът Владимир Стоянов пред “Труд”: Трябва да си поне на 40, за да пееш Риголето
15.12.2015В Италия предлагат велосипеда за Нобелова награда за мир 2016



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)