Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Венециански недоразумения

27.09.2015 - Венеция

72. Международен филмов фестивал във Венеция се проведе от 2 до 12 септември. Деветчленното жури, оглавявано от мексиканския режисьор Алфонсо Куарон, трябваше да избира между 21 конкурсни филма от 13 страни, селектирани между 3193 заглавия, от които 1740 игрални и 1453 късометражни. 16 от състезаващите се режисьори идват са пръв път в конкурса, трима от тях са дебютанти.

Латинска Америка грабна за пръв път "Златният лъв" от Мострата на киното във Венеция. Също за пръв път на най-стария кинофестивал в света участва Венецуела, където е произведен победителят - "Отдалече" на дебютанта Лоренцо Вигас. Още на пресконференцията за представянето на фестивала в края на юли в Рим неговият директор Алберто Барбера сякаш подготви почвата, като заяви, че тази година е плодоносна за латиноамериканското кино, докато азиатското е по-неурожайно.



И ето, че никому неизвестният досега Вигас, завършил биология в родината си и учил кино в университета в Ню Йорк, поднесе голямата изненада със скромния си "Отдалече". За да придаде тежест и бъдещ касов успех на филма си, а и може би да прикрие собствената си неувереност, той поканва за съсценарист мексиканеца Гилермо Ариага (работил с Иняриту в "Любовта е кучка", "21 грама" и "Вавилон") и чилийския актьор Алфредо Кастро, много известен в страната си. Неговият герой е не особено общителен зъботехник на средна възраст, примамващ в добре обзаведения си апартамент млади момчета срещу солидно заплащане, за да мастурбира. Но той ги гледа отдалеч, не ги докосва, вероятно заради преживяна в собственото му детство неизличима травма, за каквато от филма може само да се предполага. С един от тези младежи от бедните квартали на Каракас, главатар на дребна банда, пребил го жестоко, зъботехникът успява все пак да създаде някакви по-различни и по-близки отношения, които променят живота им. И започва някаква неясна история за любов с приближавания и отдалечавания или може би само привличане, за разчистване на стари сметки, без обаче да са изяснени породилите ги нови причини. Несигурни режисьорски преходи, рехав монтаж и най-вече - недоверие към ставащото отдалечават от "Отдалече". И наистина, филмът остана много назад в класацията на критиците, публикувана във всекидневния бюлетин. По-слаби от него са само четири конкурсни заглавия.

Ненаситили се от най-високото отличие, Куарон и колегите му дадоха и втората по престиж награда - "Сребърен лъв" за режисура, на аржентинеца Пабло Траперо за "Кланът". Филмът е трилър по истинска история за живота на клан от заможно семейство в Буенос Айрес. През 80-те, по време на военната диктатура, те отвличат съседи срещу откуп. Извършват гнусни престъпления в мазето, под стаите, в които се хранят и в които цари привидно спокойствие и разбирателство. Филмът набляга на моралната двойственост, хвърля светлина върху лицемерието на усмихващия се и като че ли загрижен за децата си баща патриарх. Много точно драматургично са изпипани отношенията родители-деца: от подчинението през страха до бунтарството. Ритъмът е изключителен, действието е пълно с обрати и съспенс, актьорите са забележителни, темата е важна, филмът е сериозен. Ако Латинска Америка беше предопределена за високи награди, безспорен фаворит е "Кланът", но Куарон размени мястото му с "Отдалече".



Запитан на плачевната финална пресконференция във вече полупразната зала (в знак на изумление и протест) няма ли опасност да бъде набеден за пролатиноамериканист, председателят на журито отговори иронично на приличен италиански: "Не, защото ми дадоха куп пари". После се опита да убеди как са оценявали качествата на филмите, а не националността им. Призна все пак, че много малко отличия са присъдени с единодушие. Посърналите лица на умълчаните му колеги обаче говореха повече от него. А журито тази година беше съставено от забележителни професионалисти, хора с доказан талант. Толкова им се радвах! Сред тях са режисьоритеНури Билге Джейлан, покорил света и обрал високите отличия в Кан с "Имало едно време в Анадола" (Голямата награда) и "Зимен сън" ("Златна палма");Павел Павликовски, взел с "Ида" "Оскар" за чуждоезичен филм; Сиао-Сиен Хоу, печелил "Златен лъв" във Венеция, постоянен гост на Кан, свеж от тазгодишната си награда там за режисура; писателят, сценарист и режисьор Еманюел Карер, автор на нашумелия роман "Лимонов";актрисата ДаянКрюгер, известна от "Гадни копилета" на Тарантино.

Безумията на журито вцепениха всички и при обявяването на Специалната награда за турския "Безумие" на Емин Алпер. И той бе един от последните в класацията на критиците. Сред царуващото в Истанбул политическо насилие, освободен с условна присъда затворник е изнуден да стане доносник на секретните служби. Работи като боклукчия из бедняшките квартали, за да е по-удобно за шпионската му дейност, натъква се на брат си. И оттук именно тръгват недоразуменията на филма: как да се изгради действието и взаимоотношенията между двамата. Необятният Истанбул се оказва тесен за режисьорските лутания из тъмните и подозрителни улички, авторите се оплитат повече от бъдещите си зрители.

Объркани са и мненията за Голямата награда на анимационния филм "Аномализа"(САЩ). Едни ръкопляскаха, други негодуваха при обявяването й. Режисьорите Чарли Кауфман (сценарист на "Да бъдеш Джон Малкович") и Дюк Джонсън използват техниката stop motion, чрез която е възможно да се проследи в минимални детайли поведението и движението на куклите-човеци. Главният герой е известен автор на книги за мотивацията, търсен и уважаван лектор по темата, който пътува из страната и променя успешно живота на много хора. Неговият обаче е в застой, става все по-сив и монотонен и съществата наоколо му изглеждат винаги едни и същи. Изведнъж срещата с момиче го кара най-после да живне. За пръв път се влюбва, защото видяното лице, а и чутият глас на любимата му са различни. Набляга се изключително на звук, облик и цвят през целия филм, решен основно в бяла тоналност. Изглежда на пръв поглед студен и премерен, но е издържан докрай в идеята си за приемане на нормалното за аномалия. Нееднаквостта и самотата пронизват.

След толкова много напрежение и хлад, идва моментът на отпускане и усмивка с френския филм "Хермелинът". Сценаристът-режисьор Кристиан Венсан спечели наградата за сценарий. Тя най-после обедини мненията. В тази романтична комедия главният герой е антипатичен и отблъскващ съдия. Благодарение на авторската находка аулата на съда е превърната в театър с публика (свидетели и присъстващи/актьори/членове на народното жури). Последните рецитират зад и на сцената. И тук, подобно на "Аномализа", словото, но особено изслушването, са фундаментални. Едни са господари на речта, други фъфлят и не разбират дори какво ги питат. Покорява контрастът между говоренето и мълчанието, между сигурността и страха, между обвинители и виновни. Няма никакво значение окончателната присъда. Важното е, че актьорът Фабрис Лукини, дал живот на самотния съдия, спечели заслужено купата "Волпи" за най-добра мъжка роля. Благодарение на него сцената от аулата се пренася навън - в бара, където се среща с член на журито: жената, оставила следа в сърцето му години преди това. Увереният владетел на съдебните пространства коренно се преобразува и става нежен и свенлив ухажор. Французите отново потвърдиха, че са ненадминати майстори на хумора, боцкащата ирония, изяществото. Промяната на Лукини от външно студен и недолюбван от колегите си до ласкав и влюбен човек е забележителна. С чувство за хумор Фабрис Лукини разведри атмосферата сред оредялата от журналисти зала чрез видеопослание, искрено развълнуван и трогнат от голямото отличие.



Не по-малко зарадвана от него беше италианската актриса Валерия Голино, отнесла купата "Волпи" за най-добра женска роля от "Заради вас" на Джузепе Гаудино. Колкото бяха изискани и силни отминатите в Кан италиански филми, толкова тези във Венеция, увеличени до четири, разочароваха. Но нали все нещо трябваше да отиде и при домакините, на които сякаш по традиция им се пада отличие ту за мъжка, ту за женска роля. Героинята на Голино Ана, някога смело и мечтателно дете, днес е повехнала жена, обременена от грижи за семейството си с трима тийнейджъри и съпруг мафиот, чиито далавери се прави, че не забелязва в името на спокойствието. Нейният реален живот е заснет в черно-бяло и тече из Неапол, докато мечтаният й е цветен. След години чакане намира постоянна работа, която постепенно я събужда от вцепенението и намира смелост да реагира. Актрисата се опитва да спаси ролята, на моменти успява да убеди в правдоподобността й, но целият сюжет е намислен, а филмът - разпилян в люшкането между социална драма, мелодрама и комедия, че дори и експеримент.

Запитан дали някой от останалите италиански филми е обсъждан от журито за награда, италианският му член, режисьорът Франческо Мунци отказа да коментира работата на колегите си, защото така бил обещал на Барбера - да си мълчи по време и след фестивала. В едно интервю все пак се изплъзна фразата му, че и отличието на Голино не е било единодушно, но пък присъдено с "изключително голяма сърдечност".

Явно , журито беше решило изцяло да обърне гръб на големите имена, на "бащите", чиито филми така и така ще пробият на екрана, за да толерира младите и новите таланти, "синовете", чиито творби имат нужда от фестивална подкрепа.

Защо му е на руснака Александър Сокуров отново "Златен лъв" за френския "Франкофония", след като само преди 4 години го взе за "Фауст"? Какво от това, че филмът му оглави почти до края критическата класация, която съвпадна и със зрителската - нещо рядко. Сокуров отваря за публиката вратите на Лувъра, разкрива завесата на двубой от 1943 г. между двама мъже: директора на музея и началника на нацистката администрация. Режисьорът разсъждава задкадрово на руски за ролята на изкуството, за загиването или оцеляването му днес и утре. Безценен урок по режисура.



Същото високо майсторство показа и британецът Том Хупър в "Датчанката", но и той си отиде с празни ръце. За какво ли му е някаква си награда от Венеция, след като е осеян с "Оскари" за "Речта на краля" и "Клетниците"? Историята е вдъхновена от живота на реално съществуващи художници. Копенхаген, началото на 20-те години на ХХ век. Всичко започва като на игра. Герда рисува портрет на мъжа си - много по-известния от нея Ейнар (Еди Редмейн), облечен като жена. Идеята ги увлича и художникът започва да придобива постепенно женски вид, променя името си на Лили. Бракът им се преобръща от неговия избор за промяна на идентичността. Превъплъщението на Еди Редмейн е съвършено. Преобразяването му е изпипано до минимални детайли - тяло, поглед, глас, жестове, походка, дрехи. Но актьорът трябва да се пази за следващия "Оскар", защо да му се отнема с награда във Венеция, е разсъждавало журито. А и филмът, брилянтен във всичките си компоненти, има вече осигурен екранен път и успех.



Паметен ще остане и китайският документален филм "Бегемот" на Джао Лян. Показан в последния състезателен ден, той отне първото място на "Франкофония" в класацията на критиците. Построен в три части като Дантевата "Божествена комедия", всяка от които е обособена цветово и обединена от голо и изтощено мъжко тяло ("Адът" е червен, "Чистилището" - сиво, "Раят" - син). Филмът бърка в социалните проблеми на миньори от нелегални шахти в Монголия. Митичното чудовище бегемот поглъща всичко и всички. Бавен ритъм, измъчени мълчаливи хора, задкадров режисьорски глас. В същото време, недалеч от миньорските бараки са небостъргачите, замрели в очакване някой да ги обитава. Недостижим и далечен свят.

Целият фестивал може да се оприличи на Еверест от едноименния филм на САЩ, с който той се откри. Всички се стремят да покорят най-високия връх на света, който тук е в награди, но малцина се връщат с тях. "Еверест" на Балтазар Кормакур е построен по действителната история на катастрофална експедиция до върха, която отнема живота на редица алпинисти. Смесва приключението с епичното и драматичното. Започва добре, държи в напрежение, но по средата вече се задъхва, разплува се в зрелищност, отива и към мелодрамата.

Много по-високо от Еверест, в безтегловното космическо пространство е завел своите колеги мексиканецът Алфонсо Куарон, за да ги прибави към героите на своя филм "Гравитация", открил Венецианския фестивал преди две години и получил седем "Оскара". Толкова далеч бяха те, че гравитацията не ги притегли към земята, за да оценят по достойнство и доброто, и лошото от Мострата на киното.


Автор: Соня Александрова
Източник: Кулутра




Твоят коментар



Новини

02.10.2015В Италия днешният ден е празник на бабите и дядовците
30.09.2015Италианските власти премахват незаконен палатков лагер с имигранти на границата с Франция край Вентимилия
28.09.2015Oniricum - персонална изложба на Виола Вистозу
27.09.2015Венециански недоразумения
26.09.2015Ерос Рамацоти с концерт в София
24.09.2015Фестивал на българите по света „Аз съм българче“
23.09.2015Европейски ден на езиците



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)