Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Събирачът на светове Джузепе дел’Агата

23.07.2015 - София

Това ми идва на ум, ако трябва да го определя накратко. Заглавието на Илия Троянов, щастливо намерено за друг изследовател, преводач и пътешественик през времена и култури, чудесно описва италианския професор българист Джузепе дел'Агата. През 2014 г. в издателството на СУ излезе негово томче "Българистични изследвания. Италиано-български срещи", което не просто обединява литературоведски статии, а именно събира светове. На първо място, българския свят с италианския, но също и света на Възраждането с този на модернизма и на най-новата ни литература, света на езикознанието с този на литературата (формално-академично все по-разделени напоследък), света на културата и на политиката (четени в цялата им взаимна напрегнатост).

Първият текст в сборника представя едно неизвестно описание на България от началото на XVIII век, част от по-голямо съчинение "Описание на Турската империя", открито от Джузепе дел'Агата в ръкопис от държавния архив на тосканския град Лука. Като истински литературен детектив Дел'Агата възкресява забравената и слабо позната фигура на автора Федериго Бурламаки, професор в колежа "Толомей", писал и други географски съчинения, но печатал само две неща с религиозна тематика. На фокус, разбира се, е най-вече въпросът "какво е знаел за България и българите един ерудиран йезуит на границата на XVII и XVIII столетие, който при това официално е преподавал география в Сиенския университет" (с. 21). Заедно с това имаме първи опит да се очертае контекстът и рецепцията на съчинението, да се поставят въпроси за изворите му, за някои "митове, инерции... пропуски" в него. Все неща, несъмнено приносни за българската имагология, за проблематиката около образа - често липсващ - на България и българите в Европа.

Следващите четири статии са посветени на Паисий и на Софроний. Веднага трябва да отбележим, че не става дума за популяризаторски текстове, които да представят нашите възрожденци на неизкушени италиански читатели. Това са задълбочени, оригинални изследвания, съчетаващи полиглотска ерудиция и текстологическа вещина с постоянно внимателно реконструиране на културни и исторически контексти. Познавайки добре натрупания изследователски масив през годините, Дел'Агата най-вече се вълнува от Паисиевите и Софрониевите извори, където "италианската връзка" е силна и важна. Занимават го странните маршрути и преображения на тези писания между различни езици, империи и религии, както и слепотите и прозренията при усвояването им в български контекст.

Оказва се, има още неща, които не знаем например за Мавро Орбини (втория кит след Цезар Бароний, на който стъпва "История славянобългарска"). Паисий, както е известно, попада на "Царството на славяните" на Орбини в руски превод при пътуването си до Сремски Карловци. Този превод обаче никак не е случаен. Както посочва Дел'Агата, той е част от мащабна издателска програма на самия Петър Велики, замислена и направлявана лично от руския владетел. Съчинението е преведено от италианския оригинал с образователна и културно-политическа цел, поради което е доста съкратено, почти наполовина. Сега с други очи можем да оценим оплакването на Паисий от непълноти и липси у Орбини. Прецизното сравнение на Дел'Агата между италианския оригинал и руския превод показва, че в процентно отношение очеркът за България е най-съкратеният раздел от цялата книга, с близо две трети (с. 38). От друга страна, в статията се дава висока оценка на Сава Владиславич, вероятния преводач на руски, който, макар и без литературна подготовка, успява да се справи със "завъртяния и на моменти съвсем не плавен" италиански на Орбини (с. 37). Този прочит отваря "История славянабългарска", вписва я в една широка мрежа на просвещенско циркулиране на идеи в Европа, на културни и политически инженерства. Това е и принос към една възможна европейска история на превода.

При все сложния си филологически апарат и аргументация, тези текстове са четивни и нелишени от чувство за хумор. Без да са специално акцентирани, в тях можем например да проследим невероятните метаморфози на имената от една традиция в друга. Тукашните филолози се забавляват с това как Паисий прекръства Мавро Орбини на Маврубир (факт, който се дължи на слято изписване на името в превода, както и на особености на по-новия и непривичен руски шрифт, уточнява Дел'Агата). Но да видим българските имена у Бурламаки, вече споменатия географ от Сиена: там Тервел е Требелий, а Срацимир е Strassimo...

Българският и италианският модернизъм, тяхната взаимна рецепция и неочаквани къси съединения са втори смислов и времеви център на книгата в текстове като "Габриеле д'Анунцио и българската култура», «Италианските преводи на Септември от Гео Милев», «Маринети, българският «футуризъм» и поемата Септември на Гео Милев», «Рецепцията на Пенчо Славейков в Италия». Един истински авантюрен литературно-исторически сюжет е разгънат в текста за Маринети и «българската връзка» в началата на италианския футуризъм. Историята включва фамозното пристигане на Маринети през 1912 г. като военен кореспондент на Балканите, потрошаването на свръхмодерен автомобил Изота Фраскини и замяната му с волска кола, раждането на първата футуристка поема при отразяването на българското превземане на Одрин и т.н. Няма да го преразказвам, защото текстът е излизал преди това в «Литературен вестник». Само ще напомня, че и тук се представя един интересен, доскоро непознат у нас източник - късен мемоар на Маринети, в който има и «български страници».

Темата за превода е свързваща нишка, която минава през цялата книга. Самият Джузепе дел'Агата е най-активният преводач на българска литература на италиански днес. Но заедно с това той е и историк на превода с едно естествено чувство за континуитет и приемственост. Важна част от статиите в книгата са посветени на негови предходници - българисти и преводачи, като Рикардо Пикио или феноменалния полиглот Луиджи Салвини (за съхранението на неговия архив в Университета в Пиза ключова роля има Джузепе дел'Агата). Непознати детайли от междувоенните опити на българската литература за изява и отваряне навън се разкриват в текстовете "Кореспонденцията между Луиджи Салвини и Фани Попова-Мутафова" и "Колективно писмо до Луиджи Салвини от най-големите български писатели".

А студията "Преводите на български литературни произведения на италиански език: исторически преглед" представлява цялостен концептуален прочит на българското литературно присъствие в Италия, който очертава променящите се политики на превод от началото на ХХ век до наши дни, през различните исторически периоди и сменящи се политически режими (включително при възхода на фашизма и след това на комунизма), като заедно с това държи сметка за решаващата роля на преводача, както и за литературната аура на различни български автори. Трябва обаче да споменем, че Джузепе Дел'Агата съвсем не е обърнат само назад. Като университетски преподавател той успешно работи за създаването на нови преводачи. Най-известният пример е неговият студент Данило Манера, който става основен преводач на Радичков в Италия през 80-те години.

Самият Джузепе дел'Агата е свързан с Йордан Радичков от голямо лично приятелство, превежда неговите "Смокове в ливадите" и др. Две задушевни, но и познавачески есета за Радичков задават последния тематичен дял в книгата, посветен на най-новата ни литература. В него четем послеслов към италианския превод на сборник с разкази на Алек Попов, послеслов към италианския превод на "Физика на тъгата" на Георги Господинов и предговор към "Ботуша в българската литературна мода", изследване на рецепцията на италианска литература у нас от Дария Карапеткова.

Със своя широк времеви обхват на изследвани автори и текстове книгата демонстрира завидно познаване на българската литература и култура, на нейните различни езици и стилистики, на възможните й европейски валенции. Заедно с това тя не е четена "наготово", а е непрекъснато проблематизирана и преоткривана чрез работа с архиви, непознати източници, предлагане на нови интертекстуални връзки. С цялостната си дейност на изследовател, преподавател и преводач Джузепе дел'Агата се очертава като средищна, събираща фигура за чуждестранната българистика изобщо.



Джузепе дел'Агата. Българистични изследвания. Италиано-български срещи, София: УИ "Св. Климент Охридски", 2014, 248 с., 15 лв.


Автор: Биляна Курташева
Източник: Литературен вестник




Твоят коментар



Новини

25.07.2015Радо Стойчев треньор на Италия?
24.07.2015Дузина бежанци са се удавили на път за Италия
23.07.2015От полунощ започва 24-часова стачка на пилоти и кабинен персонал на "Алиталия"
23.07.2015Събирачът на светове Джузепе дел’Агата
22.07.2015В Италия задържаха двама предполагаеми терористи
22.07.2015Условията за развитие на бизнес в България бяха дискутирани на конференция в град Удине
21.07.2015Четирима италиански специалисти бяха отвлечени в Либия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)