Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  


Събирачът на светове Джузепе дел’Агата

23.07.2015 - София

Това ми идва на ум, ако трябва да го определя накратко. Заглавието на Илия Троянов, щастливо намерено за друг изследовател, преводач и пътешественик през времена и култури, чудесно описва италианския професор българист Джузепе дел'Агата. През 2014 г. в издателството на СУ излезе негово томче "Българистични изследвания. Италиано-български срещи", което не просто обединява литературоведски статии, а именно събира светове. На първо място, българския свят с италианския, но също и света на Възраждането с този на модернизма и на най-новата ни литература, света на езикознанието с този на литературата (формално-академично все по-разделени напоследък), света на културата и на политиката (четени в цялата им взаимна напрегнатост).

Първият текст в сборника представя едно неизвестно описание на България от началото на XVIII век, част от по-голямо съчинение "Описание на Турската империя", открито от Джузепе дел'Агата в ръкопис от държавния архив на тосканския град Лука. Като истински литературен детектив Дел'Агата възкресява забравената и слабо позната фигура на автора Федериго Бурламаки, професор в колежа "Толомей", писал и други географски съчинения, но печатал само две неща с религиозна тематика. На фокус, разбира се, е най-вече въпросът "какво е знаел за България и българите един ерудиран йезуит на границата на XVII и XVIII столетие, който при това официално е преподавал география в Сиенския университет" (с. 21). Заедно с това имаме първи опит да се очертае контекстът и рецепцията на съчинението, да се поставят въпроси за изворите му, за някои "митове, инерции... пропуски" в него. Все неща, несъмнено приносни за българската имагология, за проблематиката около образа - често липсващ - на България и българите в Европа.

Следващите четири статии са посветени на Паисий и на Софроний. Веднага трябва да отбележим, че не става дума за популяризаторски текстове, които да представят нашите възрожденци на неизкушени италиански читатели. Това са задълбочени, оригинални изследвания, съчетаващи полиглотска ерудиция и текстологическа вещина с постоянно внимателно реконструиране на културни и исторически контексти. Познавайки добре натрупания изследователски масив през годините, Дел'Агата най-вече се вълнува от Паисиевите и Софрониевите извори, където "италианската връзка" е силна и важна. Занимават го странните маршрути и преображения на тези писания между различни езици, империи и религии, както и слепотите и прозренията при усвояването им в български контекст.

Оказва се, има още неща, които не знаем например за Мавро Орбини (втория кит след Цезар Бароний, на който стъпва "История славянобългарска"). Паисий, както е известно, попада на "Царството на славяните" на Орбини в руски превод при пътуването си до Сремски Карловци. Този превод обаче никак не е случаен. Както посочва Дел'Агата, той е част от мащабна издателска програма на самия Петър Велики, замислена и направлявана лично от руския владетел. Съчинението е преведено от италианския оригинал с образователна и културно-политическа цел, поради което е доста съкратено, почти наполовина. Сега с други очи можем да оценим оплакването на Паисий от непълноти и липси у Орбини. Прецизното сравнение на Дел'Агата между италианския оригинал и руския превод показва, че в процентно отношение очеркът за България е най-съкратеният раздел от цялата книга, с близо две трети (с. 38). От друга страна, в статията се дава висока оценка на Сава Владиславич, вероятния преводач на руски, който, макар и без литературна подготовка, успява да се справи със "завъртяния и на моменти съвсем не плавен" италиански на Орбини (с. 37). Този прочит отваря "История славянабългарска", вписва я в една широка мрежа на просвещенско циркулиране на идеи в Европа, на културни и политически инженерства. Това е и принос към една възможна европейска история на превода.

При все сложния си филологически апарат и аргументация, тези текстове са четивни и нелишени от чувство за хумор. Без да са специално акцентирани, в тях можем например да проследим невероятните метаморфози на имената от една традиция в друга. Тукашните филолози се забавляват с това как Паисий прекръства Мавро Орбини на Маврубир (факт, който се дължи на слято изписване на името в превода, както и на особености на по-новия и непривичен руски шрифт, уточнява Дел'Агата). Но да видим българските имена у Бурламаки, вече споменатия географ от Сиена: там Тервел е Требелий, а Срацимир е Strassimo...

Българският и италианският модернизъм, тяхната взаимна рецепция и неочаквани къси съединения са втори смислов и времеви център на книгата в текстове като "Габриеле д'Анунцио и българската култура», «Италианските преводи на Септември от Гео Милев», «Маринети, българският «футуризъм» и поемата Септември на Гео Милев», «Рецепцията на Пенчо Славейков в Италия». Един истински авантюрен литературно-исторически сюжет е разгънат в текста за Маринети и «българската връзка» в началата на италианския футуризъм. Историята включва фамозното пристигане на Маринети през 1912 г. като военен кореспондент на Балканите, потрошаването на свръхмодерен автомобил Изота Фраскини и замяната му с волска кола, раждането на първата футуристка поема при отразяването на българското превземане на Одрин и т.н. Няма да го преразказвам, защото текстът е излизал преди това в «Литературен вестник». Само ще напомня, че и тук се представя един интересен, доскоро непознат у нас източник - късен мемоар на Маринети, в който има и «български страници».

Темата за превода е свързваща нишка, която минава през цялата книга. Самият Джузепе дел'Агата е най-активният преводач на българска литература на италиански днес. Но заедно с това той е и историк на превода с едно естествено чувство за континуитет и приемственост. Важна част от статиите в книгата са посветени на негови предходници - българисти и преводачи, като Рикардо Пикио или феноменалния полиглот Луиджи Салвини (за съхранението на неговия архив в Университета в Пиза ключова роля има Джузепе дел'Агата). Непознати детайли от междувоенните опити на българската литература за изява и отваряне навън се разкриват в текстовете "Кореспонденцията между Луиджи Салвини и Фани Попова-Мутафова" и "Колективно писмо до Луиджи Салвини от най-големите български писатели".

А студията "Преводите на български литературни произведения на италиански език: исторически преглед" представлява цялостен концептуален прочит на българското литературно присъствие в Италия, който очертава променящите се политики на превод от началото на ХХ век до наши дни, през различните исторически периоди и сменящи се политически режими (включително при възхода на фашизма и след това на комунизма), като заедно с това държи сметка за решаващата роля на преводача, както и за литературната аура на различни български автори. Трябва обаче да споменем, че Джузепе Дел'Агата съвсем не е обърнат само назад. Като университетски преподавател той успешно работи за създаването на нови преводачи. Най-известният пример е неговият студент Данило Манера, който става основен преводач на Радичков в Италия през 80-те години.

Самият Джузепе дел'Агата е свързан с Йордан Радичков от голямо лично приятелство, превежда неговите "Смокове в ливадите" и др. Две задушевни, но и познавачески есета за Радичков задават последния тематичен дял в книгата, посветен на най-новата ни литература. В него четем послеслов към италианския превод на сборник с разкази на Алек Попов, послеслов към италианския превод на "Физика на тъгата" на Георги Господинов и предговор към "Ботуша в българската литературна мода", изследване на рецепцията на италианска литература у нас от Дария Карапеткова.

Със своя широк времеви обхват на изследвани автори и текстове книгата демонстрира завидно познаване на българската литература и култура, на нейните различни езици и стилистики, на възможните й европейски валенции. Заедно с това тя не е четена "наготово", а е непрекъснато проблематизирана и преоткривана чрез работа с архиви, непознати източници, предлагане на нови интертекстуални връзки. С цялостната си дейност на изследовател, преподавател и преводач Джузепе дел'Агата се очертава като средищна, събираща фигура за чуждестранната българистика изобщо.



Джузепе дел'Агата. Българистични изследвания. Италиано-български срещи, София: УИ "Св. Климент Охридски", 2014, 248 с., 15 лв.


Автор: Биляна Курташева
Източник: Литературен вестник




Твоят коментар



Новини

25.07.2015Радо Стойчев треньор на Италия?
24.07.2015Дузина бежанци са се удавили на път за Италия
23.07.2015От полунощ започва 24-часова стачка на пилоти и кабинен персонал на "Алиталия"
23.07.2015Събирачът на светове Джузепе дел’Агата
22.07.2015В Италия задържаха двама предполагаеми терористи
22.07.2015Условията за развитие на бизнес в България бяха дискутирани на конференция в град Удине
21.07.2015Четирима италиански специалисти бяха отвлечени в Либия


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини
  Общ проект свързва българчета от пет държави във виртуални работилници и изложби
Италианският премиер отбеляза ключовата роля на Русия в разрешаването на регионалните конфликти
Дни на Италия в Бургас
Генуа се раздели със своя мост-символ „Моранди"
In Memoriam. Франко Дзефирели (1923–2019)

Други новини
    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  

    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
Пловдив и Матера 2019
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS