Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Peter Greenaway - Снимка: Frankie Fouganthin - Wikimedia Commons
Peter Greenaway - Снимка: Frankie Fouganthin - Wikimedia Commons

Питър Грийнауей, режисьор: Да живее Айзенщайн!

23.06.2015

Жури, председателствано от Жан-Жак Ано, ще реши кой да спечели тазгодишните отличия на 37-ия международен кинофестивал в Москва, който бе открит на 19 юни и ще продължи до 26-и. Освен българския "Каръци" на Ивайло Христов в официалния конкурс са общо 12 игрални филма. Три от тях са руски - "Арвентур" на Ирина Евтеева, "Орлеан" на Андрей Прошкин и "Мили Ханс, скъпи Пьотр" (копродукция с Германия) на Александър Миндадзе. Селекционерите са се спрели и на ленти от Испания - "Герои на злото" на Сое Бериатуа, и от Сърбия - "Анклав" на Горан Радованович. Има и дебют на режисьорка от Ливан - Рана Салем с "Път", филм от Иран - "Море и летяща риба" на Мехрдад Гафарзад, от Финландия - "Арми е жива" на Йорн Донер, от Япония - "Превърни се в пояжина" на Мипо О, и дори от Казахстан - "Шлагбаум" на Жасулан Пошанов.

След участието си в "Берлинале 2015" най-новият филм на Питър Грийнауей "Айзенщайн в Мексико" също е в Москва - поканен е лично от Никита Михалков. Любопитното е, че Сергей Айзенщайн тръгва за Мексико през 1931-ва, за да снима "Да живее Мексико", финансиран от писателя Ъптон Синклер. Дотогава още не се е любил. Независимо от успеха на филмите си "Стачка", "Броненосецът Потьомкин" и "Октомври" геният се срамува от тялото си, смята, че прилича на палячо с гигантска глава. В град Гуанахуато го посрещат Диего Ривера, Фрида Кало и млад мексикански антрополог, който става гид на руския режисьор. А той, вместо да снима, се влюбва в него и изгубва девствеността си.

"Айзенщайн в Мексико"/ "Айзенщайн в Гуанахуато" - начало на бъдеща трилогия на Грийнауей, започва точно от този момент. Прекосява "десет дни, които разтърсиха Айзенщайн". Люшка се между черно-бялото и цвета, полиекрана и първите планове на най-недвусмислената сцена на содомия. Ето какво разказва британският режисьор пред Venerdi, седмична притурка на La Repubblica:

- Твърдите, че единственото, което има значение, са Ерос и Танатос, сексът и смъртта. За нищо друго ли не си струва да се говори, г-н Грийнауей?

- Светът е обитаван от милиарди хора и има само едно нещо, което със сигурност мога да твърдя: според всеки човек други двама са се ч..ли и всеки ще умре. За всичко останало може да се спори. Как би могло да съществува нещо по-привлекателно и ценно? Постоянно говорим за секс и смърт. Припомнете си последните 10 гледани от вас филма - обзалагам се, че във всеки има поне една смърт и едно ч...не.

- В "Айзенщайн в Мексико" намеквате и за пари…

- Да, но Айзенщайн отговаря: "Парите липсват от толкова много време: има само куп глупаци, които ги притежават, и куп интелигенти, които ги нямат - така не могат да бъдат толкова важни."

- За вас сякаш има пряка връзка между еротичната неудовлетвореност и творчеството. Когато Айзенщайн изгубва девствеността си, проектът на "Да живее Мексико!" пропада, защото за пръв път режисьорът предпочита живота пред киното...

- Животът винаги е за предпочитане пред киното. В началото на филма цитирам от "Разяреният бик" на Скорсезе: Айзенщайн казва на собствения си пенис: "Ей, ти, пишле, дръж се добре, тук си, за да правиш с мен филм. Аз имам нужда от твоята незадоволеност, за да храня въображението си."

- В Русия има закони срещу хомосексуалистите. Как ли ще реагира Путин? Политическите последствия от филма ви забавляват, тревожат или сте безразличен към тях?

- Филмът е поканен от Никита Михалков на кинофестивала в Москва. Това е отговорът на въпроса ви. Путин, измислил хомофобията, не е Русия. Руските ми приятели нямат нищо против гейовете. Някой руснак, разбира се, ще бъде втрещен както когато се разбира, че Чайковски и Нижински са били хомосексуалисти. Но моят филм говори за едно човешко същество.

- Избрал сте финландеца Елмер Бек, защото "ви е предоставил временно сърцето, душата, мозъка и пениса си". Това ли е идеалният актьор?

- Елмер Бек предложи висока проба човешко същество. Всеки анус смърди, но човешкото въображение е способно и на божествен екстаз. В Холивуд половите органи се крият с чаршафи и възглавници. След сексуалната революция още сме в плен на тези идиотски игрички. Необходимо беше много време, но киното започва да губи табутата си. Най-сетне започваме да се разпознаваме в него.

- Казвате, че "никой филм не е остров", перифразирайки Джон Дън с неговия "никой човек не е остров". Значи ли, че киното говори само за кино?

- Естествено! Киното се съди чрез кино, не чрез живота, защото то никога не е самият живот, а само куп условности. Кадърът и литературната канава не съществуват в природата. Филмът е пълен с цитати, а и с такива, за които не съм се усетил. Има го Жан Реноар с "Правилото на играта", Ален Рене с "Миналата година в Мариенбад", Трюфо с "Жул и Жим".

- И "Последното танго в Париж" на Бертолучи с олиото на мястото на маслото?

- Да, но има ги и клоуните на Фелини, полиекраните на Абел Ганс, "Третият човек" на Орсън Уелс.

- Кои са най-големите режисьори?

- Айзенщайн, Орсън Уелс, Жан Реноар, Фелини, Годар, Ален Рене и Холис Фрамптън.

- А защо Айзенщайн е най-големият?

- Защото в 120-годишната история на киното визионерите са малцина и е направено твърде малко в областта на киноезика. Помислете за стиловите промени, които разделят Хенри Джеймс от Джордж Перек, Ван Гог от Анди Уорхол, валсовете на Щраус от Джон Кейдж. Не е лесно да се намерят подобни промени в киното. Днес Скорсезе прави същите филми като Дейвид Грифит през 1910-а. Киното не е илюстрована литература, нито фотографиран като в осветен аквариум театър или живопис в движение. Айзенщайн се отърва от киното като роман и измисли кино на повествователни асоциации в най-широк аспект. Със "Стачка" - първият шедьовър в историята на киното, ни показа какво беше и можеше да бъде то. После, за съжаление, дойде звукът. Айзенщайн и Чаплин протестираха, но всички се върнахме към разказвателната неяснота на текста.

- Киното еволюира ли след Айзенщайн?

- Съмнявам се. По-скоро потъва в повтаряща се илюстрация на романа от XIX в. Още сме във времето на Джейн Остин и Чарлз Дикенс. Дори и това хибридно кино да трябва да имитира романа, къде са експерименталните романи на Пруст, Джойс, Кафка, Борхес и Перек?

- Гневите се, но "Айзенщайн в..." е най-разказвателният ви филм, почти биографичен и исторически…

- Така ли смятате? Реализмът е невъзможен в киното. Историята не съществува, съществуват само историците, по-голямата част от които са лъжци дори и само за развлечение. Най-добрата история е написана не от тях, а от най-добрите писатели. Историята в края на краищата е само дял от литературата.

- Казвате, че киното е мъртво или умира. Във филма Айзенщайн се пита дали режисьорите ще бъдат запомнени - ще бъдат ли наистина?

- По същество вече сме забравили 34-те години на нямото кино. Скоро правнуците ни ще се питат: "Кино? Що е то?" Достатъчно е да се се изключи щепселът от контакта и ще се върнем всички към тъмнината.

(Със съкращения, превод СОНЯ АЛЕКСАНДРОВА)





Източник: Труд
Превод: Соня Александрова




Твоят коментар



Новини

02.07.2015Италия започна операцията по изваждане телата на удавилите се над 700 бежанци на 18-ти април
29.06.2015Близо 2900 имигранти спасени на път за Италия през Средиземно море
29.06.2015Засилени мерки за сигурност на три италиански пристанища
23.06.2015Питър Грийнауей, режисьор: Да живее Айзенщайн!
20.06.2015Хъмбърстоун през погледа на италианския фотограф Марко Бартолини
19.06.2015Пловдив: Viva l’opera, viva la musica!
18.06.2015В Италия разследват корупционна схема в телевизионните компании и футболния маркетинг



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)