Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Франческо Рози (1922-2015)

23.01.2015 - Флоренция

Италианското кино все повече осиротява. На 92 години склопи очи един от неговите ветерани Франческо Рози.

Роден е в Неапол, където пише за кино в местния вестник. Тръгва да "превзема" Рим - най-напред като асистент-режисьор в "Земята трепери" и "Чувство" на Висконти, който го унизява и разплаква, както сам признава, но му дава много повече от невзетата диплома за юрист. Идва ред на самостоятелния му дебют "Предизвикателство" през 1958, с който тръгва да предизвиква италианското кино, налагайки своя стил, оригинален и личен. Поставя началото на филма-разследване: ако в първата си творба обърква сметките на камористите от неаполитанския пазар, в следващите забива все по-дълбоко ножа в раните на обществото.

Независимо дали е по следите на следвоенната сицилианска мафия, обединена с корумпираната политика ("Салваторе Джулиано", "Сребърна мечка" в Берлин), наднича в спекулациите в строителството в Неапол ("Ръце над града", "Златен Лъв" във Венеция), или пък върви по кървавите следи на трима убити магистрати ("Височайши трупове"), режисьорът се възмущава открито и смело, надигайки глас, колкото и заплахи това да му струва.


из "Ръце над града"
1963 г.

Като приятеля си Фелини, Рози също намира своя алтер его в лицето на един актьор - могъщия Джан Мария Волонте. Тяхното съмишленичество започва в "Хора против", където Първата световна война е видяна като кланица и противоречия между офицери и войници; утвърждава се в "Делото Матеи" ("Златна палма" в Кан) - разследване за различните хипотези върху смъртта на Енрико Матеи; заздравява се в "Лъки Лучано" и "Христос се спря в Еболи", за да приключи с "Хроника на една предизвестена смърт". Кинопараболата на Рози свършва в 1997 с "Примирие", където група депортирани се завръща от Аушвиц.

Режисьорът не се примирява и запълва болезнената липса на снимачната площадка с театралната сцена, на която поставя пиесите на своя съгражданин Едуардо де Филипо. Венеция, за да отбележи неговата 90-годишнина, го коронясва със "Златен лъв" за цялостно творчество. Няколко дни преди своята смърт се захваща за изоставения от години проект по дневцините на Че Гевара. "С Рози, споделя президентът Джорджо Наполитано, приятел от гимназиалните години, Италия губи един от най-силните си гласове." На Франческо Рози - учителя и режисьора, поставил здраво ръцете си над италианското кино, Паоло Сорентино посвещава най-новия си филм.


из "Примирие"


Автор: Соня Александрова
Източник: Култура




Твоят коментар



Новини

26.01.201526 години и 3 месеца затвор поискаха за капитана на кораба „Коста Конкордия"
25.01.2015Магията на Ван Гог
24.01.2015Млад български художник участва на престижна изложба в Болоня
23.01.2015Франческо Рози (1922-2015)
16.01.2015Ролята на семейството в диктатурите през 20 век
14.01.2015Президентът на Италия Джорджо Наполитано подписа своята оставка
09.01.2015Чудото Виторио де Сика



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)