Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Джакомо Пучини и Артуро Тосканини
Джакомо Пучини и Артуро Тосканини

Пучини под палката на Тосканини

03.12.2014 - Флоренция

На 29 ноември 1924 г. на 66 години в клиника в Брюксел умира Джакомо Пучини. Дори Мусолини почита паметта му в Камарата на депутатите. На същия ден след 90 години кралската църква "Света Мария" в белгийската столица отбелязва събитието с литургия и концерт. В Италия официално започва месецът на Пучини с изпълнения на негови произведения в родния му град Лука. Финалът на "Лука фестивал" ще е на рождения ден на композитора, 22 декември. Концертът "Пучини и другите" с участието на виенски музиканти ще бъде показан в около 5000 киносалона между САЩ, Канада и Европа.

Миланската скала предвижда в репертоара си три опери на Пучини - "Турандот", с която на 1 май ще се открие официално Експо 2015 под диригентството на Рикардо Шайи, "Тоска" и "Бохеми". С този храм на лириката са свързани животът и творчеството на родения в семейство с антични музикални традиции Джакомо Пучини.

Още 10-годишен той свири на орган където му попадне. Така освен пари печели и солидна известност. Младежът, който по време на литургиите вмъква сред свещените псалми и арии от Вердиевите "Травиата", "Трубадур" и "Риголето", става все по-търсен. Музиката още не е главното в живота му, докато на 18 години не чува "Аида" в Пиза. Покорен от гениалния композитор, Пучини оставя родния си град, за да учи в консерваторията в Милано. Първите му две опери - "Вилиси" и "Едгард", нямат особен успех. Късметът идва десет години по-късно с "Манон Леско", представена в театър "Реджо" в Торино през 1893-та. Пак с тази творба, но след година, в Пиза става първата среща между композитора и Артуро Тосканини, който за пръв дирижира опера на Пучини. Това е началото на творческото и човешкото приятелство, осеяно с любов и омраза, с препирни и сдобрявания.

След овациите за "Манон Леско" в Торино се готви и премиерата на "Бохеми" (1896) под палката на Тосканини. В началото Пучини се противопоставя на избора на града за "кръщене" на новородената му опера. "Не съм много доволен - пише той на Джулио Рикорди. - Театърът няма подходящата акустика, а диригентът е един дебелак." Рикорди настоява за Торино и композиторът отива на репетициите. Лека- полека се успокоява: "Намерих Тосканини изключително любезен." А недоверието му преминава в тотална възхита: "Оркестърът и Тосканини са изключителни!"

Мнозинството от критиците изразяват по-строги мнения. "Операта няма да се задържи", пише един от тях в известна и смешна телеграма до колегите си в Милано. А "Бохеми" има все по-растящ успех сред публиката при всичките 23 представления. С нея се открива сезонът в "Ла скала" (1900-1901), паметен с дебюта в ролята на Родолфо на 27-годишния тенор Енрико Карузо.

Бъдещият идол на меломаните прави прощъпулника си точно с Тосканини. Изнервен и преуморен от многото репетиции, на премиерата той се проваля. За щастие със следващите представления успехът на Карузо нараства лавинообразно.

Първото американско представяне на "Бохеми" е на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк (1910-1911) пак под палката на Тосканини, който е и неин съдиректор заедно с Густав Малер. По същото време започват репетициите за най-новата опера на Пучини "Момичето от златния Запад" отново с Карузо. Тосканини праща телеграма до Пучини, успокоява го, че всичко е наред. Композиторът му отговаря: "Не можеш да си представиш колко ме зарадва твоята телеграма. Сега съм доволен и спокоен."

Пучини отива в Ню Йорк, за да присъства на репетициите през последните седмици. Нюйоркската публика посреща "Момичето от златния Запад" триумфално. В "Таймс" се отбелязва, че "изпълнението на операта е един от шедьоврите на маестро Тосканини". Пучини също пише: "Музикалното интерпретиране е великолепно и постановката изненадваща. Карузо е голям. Тосканини е огромен, истински ангел." През същата 1911-а диригентът отива в Рим за италианската премиера на "Момичето от златния Запад" по случай 50 години от обединението на Италия.

През лятото на 1914 г. семействата на Тосканини и Пучини почиват заедно във Виареджо. "Татко и Пучини разговаряха за музика и за политика - спомня си една от дъщерите на Тосканини. - Пучини е германофил, а татко мразеше немците. Един ден Пучини се оплака, че всичко в Италия върви към лошо и завърши: "Да се надяваме, че ще дойдат немците, за да оправят нещата." Татко се превърна в див звяр. Подскочи и влезе вкъщи. Каза, че няма да излиза, защото, ако срещне Пучини, ще му зашлеви шамар. Но след седмица се сдобриха."

Голяма рана в техните отношения слага Първата световна война. Патриотизмът на Тосканини се сблъсква с двусмисления опортюнизъм на Пучини. Отношенията им се люшкат между големи караници и вълнуващи сдобрявания. Крехкият Пучини, често плах и неуверен, се сблъсква с агресивния и мрачен Тосканини. Диригентът презрително заявява, че "Оперният триптих" е с "лош вкус". Пренебрегва лековатата тематика на неговата драматургия, намира, че е в услуга на публиката. Точно обратно е мнението на българското сопрано Райна Кабаиванска, която дебютира в Италия преди 55 години в една от оперите на триптиха - "Мантията": "За мен Пучини е театър, дори не толкова пеене. Той е абсолютната връзка между музика и текст", сподели ми тя при една от срещите ни.

Кой по-добре от примата, пяла 30 години и повече от 400 пъти по света "Тоска" и "Мадам Бътерфлай", може да го усети? Когато "Триптихът" е представен в Рим през 1919-а, диригентът напуска театъра. Пучини е обиден до смърт и като разбира, че Тосканини ще дирижира операта и в лондонската "Ковънт гардън", пише: "Не искам тази свиня Тосканини. Когато един диригент има лошо мнение за оперите, които дирижира, не може да им бъде добър интерпретатор."

Но двамата не са създадени, за да се мразят. Пучини признава професионализма и подготовката на диригента, както и Тосканини не престава да цени музикалния гений на композитора. Времето изглажда отношенията им. Пучини не устоява на изключителното интерпретаторско майсторство на приятеля-неприятел Тосканини при дирижирането на възстановената "Манон Леско" в Скалата през декември 1922 г. по случай 30 г. от първото изпълнение на операта.

Няколко месеца преди това двамата се срещат във Виареджо, за да дискутират промени в партитурата. Пучини присъства на репетициите и ден преди премиерата споделя пред приятел: "Тази вечер е "Манон", голямата "Манон". Тосканини е чудо. Онова, което той извършва в Скалата, е възхитително. Какво удоволствие изпитах по време на репетициите! Никога не съм се наслаждавал толкова да чуя моя музика."

Успехът е толкова голям, че операта остава в репертоара няколко сезона.

Преди да напусне Милано, Пучини пише на Тосканини: "Скъпи Артуро, ти ми даде най-голямото удовлетворение в живота! "Манон" в твоята интерпретация е над всичко, което си представях. Ти направи моята музика недостижима с твоята поезия, гъвкавост и страст. Снощи усетих любовта ти към твоя стар приятел. Аз съм щастлив, защото ти можа да разбереш целия ми младежки страстен дух отпреди трийсет години! Благодаря от дъното на душата си."

През 1924 г. двамата отново са в конфликт, докато Пучини привършва новата си опера. Той пише на свой приятел: "С Тосканини сме в негласна война. "Турандот" лежи недовършена, от месеци не докосвам пианото." В началото на септември Тосканини, предупреден от жената на Пучини за болестта му, отива да го види. Това е последната им среща. Контрастите изчезват. "Сигурен съм - споделя композиторът, че "Турандот" в неговите ръце ще има идеалното изпълнение. Показах му и му изсвирих неща и ми се струва, че остана много доволен."

Докато Тосканини репетира в Скалата "Борис Годунов" от Мусоргски, идва вестта за смъртта на Пучини. Той хвърля палката, тича в гримьорната си, просва се на дивана и започва да плаче. "Турандот" остава недовършена. В деня на премиерата в "Ла скала" - 25 април 1926 г., Тосканини спира представлението на мястото, където Пучини прекъсва с писането. Обръща се към публиката: "Тук маестрото е починал." Просълзен, слиза от подиума. От следващата вечер операта се свири с довършената от неаполитанския композитор Франко Алфано музика по предложение на самия Тосканини. На миланското погребение на Пучини Тосканини го изпраща, като дирижира реквиема от неговата опера "Едгар". Двамата вечно спорещи приятели се помиряват завинаги.

Публикувано на 30 ноември специално за "Труд"


Автор: Соня Александрова
Източник: Труд




Твоят коментар



Новини

12.12.2014В Италия се провежда национална стачка срещу икомическата политика на правителството
10.12.2014Директни полети София-Бари през летния сезон
06.12.2014Българската спортна нишка на Апенините
03.12.2014Пучини под палката на Тосканини
02.12.2014Италия е заинтересована за съдбата на “Южен поток”
01.12.2014Правосъдие по италиански
30.11.2014Изложба "Небесна хармония" на Емануеле Индия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)