Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Милано: Приказният Шагал

14.11.2014

На един изумителен артист от руски произход, но гражданин на Европа от първата половина на ХХ век, е посветена всеобхватната изложба в Милано "Марк Шагал. Една ретроспектива (1908-1985)". Открита на 17 септември, тя ще продължи до 1 февруари 2015 г. Това е най-голямата експозиция в Италия през последните 50 години, която разкрива неподражаемия талант на този живял близо век художник. Предлага на посетителите цялостен поглед за артистичната кариера на един от най-обичаните творци на ХХ век.

Необходими са пет години работа, изследвания, контакти, за да се довърши подобен амбициозен проект, в който участват поне 50 престижни държавни и частни колекции. С повече от 220 творби - рисунки, картини, гваш и различни други техники от 1908-а - годината, в която прави първите си произведения, до последните, монументални творби от 80-те години - експозицията преминава не само географски, но най-вече артистично и духовно през формирането на артиста. За пръв път са представени картини от домовете на наследниците, шедьоври от най-големите световни музеи - Метрополитън мюзиъм в Ню Йорк, Националната галерия на Вашингтон, Националения музей в Санкт Петербург, центъра "Помпиду" в Париж. Веднага след Милано изложбата отива в Брюксел.

Целта на монументалната ретроспектива, съзнателно биографична и хронологична, е да се препрочете Шагал в неговата поетична цялост. Светът на артиста - с руския му произход, с еврейските семейни традиции и с френския опит - е бездънна поезия. Той почти прекосява своя век, преживява две световни войни, нацистки варварства, изгнание, еврейските преследвания.

Разделена на секции, озаглавени спрямо житейския период на художника, изложбата започва с първите руски картини. След като учи в Санкт Петербург, младият Марк (рожденото му име е Мойше Захарович Шагаров) - малко над 20-годишен - тръгва от
родния Витебск (днес в Беларус) за Париж. Там открива авангардния език на французите, но го осмисля чрез руската и еврейската традиция ("Голо тяло с гребен").

Прибира се във Витебск, за да се ожени за Бела, но не може да се върне на Запад заради избухването на Първата световна война. Родната къща и членовете на семейството, изградили света на детето Шагал, са сюжети в неговите картини. Те се люшкат между руските народни традиции и ехото от френските новости. Артистът никога не забравя еврейския си произход. До големите портрети на старите евреи ("Евреинът в червено") с времето се допълват различни версии на евреина, който лети над Витебск.
Образът на обожаваната Бела преобладава в шедьоврите от този руски период. Привидно реалистични, те представят една реализирана любов и щастлив домашен живот.

Ентусиазиран от руската революция, Шагал е избран за народен комисар във Витебск. Именно в онези години се увлича от руския театър на Гогол. Кулминацията на този интерес е в съдбовната среща с еврейския театър, на който артистът е интерпретатор и режисьор. Две зали са посветени на неговата страст. Той оживява в образи най-типичния аспект на еврейската култура - чувството за хумор ("Зелен цигулар").

По време на едногодишния си престой в Берлин (1920-1921), едва 30-годишен, художникът написва автобиографията си "Моят живот". В нея разсъждава за значението на откритите графика и офорт. Шагал се връща в Париж, но ателието му е изпразнено, картините са изчезнали. Въпреки това след трудните години на руската революция откриването на светлината във Франция го изпълва с радост. Той възкликва: "Париж, ти си моят малък Витебск!" ("Голо тяло над Витебск").

Вниманието му се насочва към изучаването на класиците - най-вече на Рембранд. Чрез серия от големи портрети той се съревновава със западните майстори. Въпреки че възкликва за кубистите: "Нека се хранят, когато са гладни, със своите квадратни круши върху триъгълните си маси", художникът не ги игнорира напълно и даже малко се повлиява от тях.

От щастливата среща на артиста с големия издател и галерист Волард се ражда цикълът от гваш "Басните на Лафонтен", забележително доказателство за креативността на Шагал през този период. Оригиналните творби в изложбата са съпътствани от глас, разказващ някои басни. Слово и картина се обединяват, посетителят се спира замаян и захласнат.

Слънчевата френска провинция рефлектира върху радостните картини от периода, изпълнени с цветя и животни ("Булката с двойното лице"). Шагал рисува летящи магарета и крави, цигулари и акробати, влюбени, увиснали на небето. Автопортретира се с главата надолу, предизвиквайки всички закони на живописта. Палитрата за него е повърхност, върху която смесва безразборно цветове извън общата логика, но в тясна връзка с душевното си състояние и своите визии на отишъл на Запад руски евреин. Има душа на поет и приятелят му Аполинер го усеща, посвещава му стихове, подсказва му заглавия на картини.

Надвисналите опасни облаци на Втората световна война променят коренно атмосферата. Ветовете потъмняват, сенките се увеличават, появяват се трагичните образи на разпънатия Христос и на света Богородица ("Света Богородица от селото") редом до скитника евреин. През 1939-а Шагал емигрира в САЩ, където изживява и трагедията по внезапната загуба на Бела.

По време на войната пак изкуството го спасява от отчаяние. Поръчките за костюмите и сценографията на операта "Алеко" от Рахманинов и балета "Жар птица" на Стравински конкретизират голямата му страст към музиката. След войната Шагал окончателно се връща във Франция, за да се установи на Лазурния бряг. Атмосферата на Юга разведрява цветовете, поетичният език се разширява. Появяват се картини на митологични животни, архетипи от еврейската култура: крави, часовници с крила, петли. Прибавят се нови техники, образи, като тези на плуващите влюбени в небето ("Двойка над Сен Пол").

Шагал вече има успех. През 60-те години идват монументални поръчки за обществени сгради, илюстрации на книги, фрески, мозайки, керамики, стъклописи за катедралите в Реймс и Метц, рисунки на тавана за операта "Гарние" в Париж. Изложбата в Милано интепретира поновому разпознаваемия език на Шагал. Тя величае неговите три култури: руска, еврейска, западноевропейска.

Желанието на художника да експериментира във всичко авангардно е любопитно. Показва се как е възможно да останеш дете, живеейки в постоянно изгнание; как съхраняваш непокътнато във времето учудването и радостта си от чудесата на природата и човечеството, без да забравяш болката; как един крехък човек успява да остане верен на собствената си поетична традиция. Независимо от многото житейски загуби от картините на Марк Шагал лъха радост и спокойствие. Може би това е най-голямото му наследство.

Статията подготвена специално за "Труд" е публикувана на 13.11.2014 г.


Автор: Соня Александрова
Източник: Труд



Links


Твоят коментар



Новини

16.11.2014Киномания: "Пътувам сама" на Мария Соле Тоняци
16.11.2014Театрален маратон: “Портрет на една столица”
14.11.2014Има ранени след протестите в 25 италиански града срещу социалната политика на правителството
14.11.2014Милано: Приказният Шагал
13.11.2014Италианския филм „Да живее свободата“ на фестивала Киномания
12.11.2014Три жертви взеха пороите в Италия
08.11.2014Юбилеи на спортни ценности



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)