Запознах се с Румен Цонев в самолета, който ме отвеждаше в Рим, а него в Париж. Полетът не стигна, за да се наприказваме, но ми стана ясно, че той е щурав чудак. Приятелството ни се изтъркули между едно и друго негово пътуване. Като всеки простосмъртен, и Румен имаше своите човешки слабости, но и страсти: боготвореше майка си; беше признателен на първия си учител, композитора Лазар Николов, повярвал в таланта му да музицира; отдаваше дължимото на режисьора Гриша Островски, поканил го за композитор на студентския си спектакъл "Честна мускетарска", с който за пръв път излиза на Запад- и то в Париж. Не след дълго този град ще бележи творчеството и живота му - с доктората в Сорбоната за музикалния театър, с преподаването в нея, с дългогодишното сътрудничество в театъра "Жерар Филип", с френското поданство.
Румен беше изключително любознателна личност. Настоя да посетим родното градче на Бокачо в Тоскана, за да се вдъхнови, тъй като Александър Морфов чакаше нотите му за постановката на "Декамерон". Стоя с часове пред "Сикстинската капела" на Микеланджело, че и този гений имал какво да му подскаже. "Избяга" за два дни от работа като артистичен директор на театъра в Тулуза, за да чуе на музикалните празници във Флоренция единствената негледана от него опера на любимия му Моцарт "Идоменей"; и пак там намери време да види за пръв път "на живо" своя колега Рикардо Мути. Съжаляваше, че се е разминал с Бергман по време на репетициите на "Кървава сватба" в Кралския театър в Стокхолм.
Често сменяше неизменния си черен шал с червен, за да имитира обожавания Фелини, застъпен основно в авторския му спектакъл "Ритъм енд блус". Много от идеите за него се родиха между един и друг филм на Венецианския кинофестивал, защото държеше да надникне и там. Сред полетите из континентите са лекциите, репетициите, записите, множащите се национални и международни награди за музиката на някой спектакъл или филм. Студентите бяха семейството на Румен. При тях се връщаше след всяко пътуване, за да им предаде опита си и да ги смъмри с хапливото си чувство за хумор. Изискваше да му говорят на име и на"ти". Най-напред опита в НАТФИЗ, после се посвети на Новия български университет и заведе възпитаниците си да играят в Щатите, за да разшири поне техният кръгозор, след като неговият е бил стесняван по времето на соца. Поколения български актьори пропяха правилно благодарение на преподавателския му подход, успя да научи и чуждестранните им колеги да пеят на чист български.
Убедена съм, че Румен Цонев - композиторът, диригентът, педагогът, полиглотът, хвана последния си полет, за да търси нотите на толкова мечтания спектакъл по "Хамлет".
Проф. Румен Цонев в Нов български университет 2011 (За музиката: звук, текст и движение)
![Проф. Румен Цонев [снимка: e-vestnik.bg]](/bg/bg_news/images/Prof_Rumen_Tsonev.jpg)
