Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Рой Андерсон със
Рой Андерсон със "Златният лъв" (снимка: labiennale.org)

Венециански кинооркестър

30.09.2014

71-та Мостра на киното във Венеция (27 август - 6 септември) ще се запомни с многото първи неща в нейната 82-годишна история.

За пръв път "Златен лъв" за цялостно творчество се дава на монтажистка - американката Телма Шунмахер, предпочитаната "авторка" на Мартин Скорсезе, както я определи той чрез видеото, пуснато по време на официалното й награждаване. Тяхното сътрудничество започва преди над 35 години, за да "роди" 22 филма заедно, седем номинации и три "Оскар"-а ("Разяреният бик", "Авиаторът" и "От другата страна"). Тя подели венецианския си "Лъв" с документалиста Фредерик Уайзман - независим режисьор, автор на 39 документални и 2 игрални филма, представен седем пъти на Мострата. Неговото симпатично награждаване беше съпроводено с топли и шеговити думи от приятеля му Мишел Пиколи. С това реверансът на организаторите на Мострата към киното на САЩ се изчерпва.
За пръв път италианските конкурсни филми във Венеция - три на брой, бяха поканени накуп от нейния най-опасен съперник - фестивала в Торонто (без жури, само с голяма награда на зрителите след гласуване, но с огромен пазар), без да се знаят техните качества и дали ще бъдат наградени в родината си.

Най-важното първо събитие си остава председателстването на деветчленното международно жури от композитор. 53-годишният парижанин Александър Деспла започва кариерата си в своята страна с режисьорите Жак Одиар и Патрис Льоконт. Много скоро тръгва и международната му кариера, обхващаща различни автори (от Джордж Клуни до Роман Полански, от Стивън Фриърс до Матео Гароне) и жанрове. Припомням само част от невероятната му продуктивност: "Момичето с огърлицата от перла", "Хари Потър", "Пророкът", "Дървото на живота", "Кралицата", "Речта на краля" "Филомена"... Французинът успя да подреди колегите си от журито като ноти и да ги дирижира в избраната от него посока. Те чинно изгледаха 20-те конкурсни филма (избрани от 3377 игрални и документални), а общо заглавията в трите състезателни секции бяха 55 от 40 държави. По време на всички заседания на журито имаше два свободни стола: за отсъстващите иранска актриса и режисьорка Махназ Мохамади и за украинския й колега Олег Сенцов, и двамата в затвора по политически причини. Празните места символизираха солидарността на Мострата.

Вкусовете на деветимата оркестранти не ги подведоха и стана поредното първо "чудо"- "Златният лъв" отиде в Швеция, родината на Бергман, никога не получавала този приз. "Гълъб, кацнал на клон, размишлява върху съществуването" на Рой Андерсон е истински филм за фестивал, от който любителите на мултиплексните зали ще избягат! Той е смразяващо студен, а 39-те планове-епизоди хипнотизират като картини. Статични и детайлни изображения, изпипани кадри, странна пленяваща атмосфера. Въпросният гълъб е още в началото и се чуди над човешката същност, проследявайки калейдоскопично отделните истории. Привидно несвързани, те са обединени от двама амбулантни търговци. Продават уж разсмиващи, но никого не интересуващи предмети. Миналото и настоящето на Швеция, които режисьорът се забавлява да иронизира, са затворени в пространството на кръчма, където текат събития и герои от раздалечени векове. Оскъдни, но премерени диалози, персонажи, които се запечатват в съзнанието, убийствен контраст между действия, думи и среда. Дълги или кратки кадри, които показват малко, но изразяват много. Жестока и хаплива ирония за зловещ свят, където обаче някои се смятат щастливи и привидно добри. В очите на гълъба светът със своята абсурдност и апокалиптичност е гипсиран, лицата на героите са бели на фона на постоянно сивата обстановка. Разведри я Андерсон на пресконференцията след прожекцията, облечен като клошар и шеговито занасяйки се. Погледна много по-сериозно на нещата, когато, в черен костюм и прегърнал "Лъва", призна, че не би станал режисьор без любимия си филм "Крадци на велосипеди" и направи тънък анализ на някои възлови сцени. Освен Виторио де Сика, негови предпочитани италиански режисьори се оказаха Висконти, Антониони и Пазолини.



Покорено от гълъба, журито-оркестър изсвири правилно и нотите, подсказани му от котарака в руския филм "Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин" на Андрей Кончаловски. Вперило очи в будуващия герой, появяващо му се само нощем, животното сякаш олицетворява неговите вътрешни безпокойства. А те са същите като на малкото останали жители в изоставено руско село, далеч от цивилизацията, до която могат да стигнат само, ако минат с лодка огромното и загърнато в покоряваща мълчалива красота езеро. Пощальонът е връзката между стария и новия свят. В единия всички се познават, произвеждат колкото да се изхранят, съзерцават природата и себе си, някои като Чеховите сестри си мечтаят да отидат в другия, по-близо до недалечната космическа база и всички съвременни технологии. Ако Андерсон стига и до цинизъм към героите си, Кончаловски е любвеобвилен и нежен към своите, сякаш се страхува да не ги нарани. Няма професионални актьори, жителите играят себе си, името в заглавието е на истинския пощальон. В бавното им спокойствие се прокрадва и тъга, и ирония към миналото. Те се връщат в разрушеното училище, където отеква някогашният химн на СССР. Един от селяните мълви: "Пенсиите пристигат, магазините са пълни, но на нас някак не ни е добре". Това чегъртане в човешката душа и стенещият ритъм, които приятно странно сближават шведския и руския филм, отзвуча в сърцата на оценяващите ги, които дадоха "Сребърен лъв" за най-добра режисура на Кончаловски. Той пък, обратно на Андерсон, в полупразната зала за пресконференции се държа надменно и хладно, отговаряйки на въпросите с нежелание. Изцяло се преобрази, стана словоохотлив и общителен, когато получи отличието си. И дори приближи за целувка "среброто" си до "златото" на своя колега.



Същата радост не можа да изпита на живо блокираният поради буря в Чикаго Джошуа Опенхаймер, чийто единствен пълнометражен документален филм в конкурса "Погледът на мълчанието" отнесе Голямата награда, както и тази на ФИПРЕССИ. Режисьорът благодари чрез видеозапис. Във филма няма представители на фауната, но става нещо по-страшно - животни са човеците, избили жестоко над един милион сънародници индонезийци, обвинени в комунизъм от режима в средата на 60-те години. Мъж, изгубил брат си, пребит до смърт, смело се съгласява да играе себе си и се среща с палачите му. Няма директни сцени, а само детайлно и точно обяснение на случилото се. Всичко е изписано върху лицата, гледащи камерата. Силата на филма е в абсолютната простота на задаваните въпроси и в още по-обезоръжаващата естественост на обясненията. Неповторима е режисьорската находка да направи героя оптик, който уж само измерва диоптрите на интервюираните от него, но всъщност чрез лещите приближава или отдалечава истината. В тона не личи никаква вина, а дори гордост от достойно изпълнен дълг. Спокойни погледи на палачите се кръстосват с неговото кротко, но обвинително мълчание. След толкова десетилетия убийците все още крият от следващите поколения злодеянията си. Те се смятат герои, все още на власт, поради което във финалните надписи на филма излизат като "анонимни". Изумителният пейзаж - буйна палмова гора, цветни поля, облени в слънце, ярки цветове по дрехите, е екзотичен рай, побрал ада на миналото. Американецът Тим Рот, член на журито, призна на финалната вечер: "Това е шедьовър, който ме развълнува така, както раждането на децата ми." И оттук се прокрадна съмнението за известни спорове между неговите колеги.

Диригентската палка на Деспла определи, че най-достоен филм за наградата за сценарий е иранският "Истории" на Рахшан Бани-Етемад. Сценаристката-режисьорка показва ежедневието на страната си, войната с Ирак, изборите, проституцията, наркоманията, безработицата. Особено са силни женските й персонажи от различни социални слоеве. Авторката преплита героя от една история в следваща. Снимани в продължение на осем години с нисък бюджет, забранени по време на режима, те са извадени в подходящия момент и подредени в един единствен филм. Вярна на страстта си към експеримента, тя оставя всяка история на своя ритъм. Той се определя и от различните герои: работници, кинорежисьори, интелектуалци, чиновници. Макар да изглеждат жестоки, нейните "истории" са за любовта: между мъж и жена, майки и деца, годеници, към идеалите, към нейната професия, забранявана й години.

Вярно изсвириха нотите оркестрантите и при присъждането на наградата "Марчело Мастрояни" за млад обещаващ актьор. Тя отиде в ръцете на Ромен Пол от френския филм "Последният удар на чука" на Аликс Делапорт. Невръстният Виктор е натоварен с проблеми: очаква да бъде избран във футболния отбор, вероятно трябва да изостави с болната си майка къщата-ремарке поради безпаричие, влюбва се в своята съседка и връстница. И тук влиза другият главен герой - музиката, единственият възможен език между него и баща му, когото не познава. Двамата се срещат за пръв път, когато родителят идва в града на сина, за да дирижира Шестата симфония на Малер. Тя постепенно замества празнотата от никога неразменените между тях думи, изразява чувства, общува. Момчето проумява, че може да преобърне съдбата си. Вмъква се на репетициите, следи и се приближава до баща си. Отблъсквайки го рязко в началото, диригентът постепенно отстъпва. Героят се развива и формира в два различни свята - на футбола и на музиката. Младият актьор-дебютант израства пред очите ни, той е поетичен и изключителен, играе с поглед и тяло, преобразява се от озлобено срещу всички дете в сигурно момче, което знае как да си построи живота. Груб, но дълбок филм. Преобладават жестове, погледи, физическо присъствие. Както за Малер, при когото "последният удар на чука" в края на симфонията е знак на съдбата, така и за момчето, чието бъдеще още предстои, той става решаващ.

С последния акорд на Малер сякаш свършва и синхронът в кинооркестъра, който изсвири фалшиво някои ноти. Те бяха публично освиркани, когато се разбра, че Специалната награда на журито отива при турския филм "Сивас" на дебютанта Каан Муждеджъ, последен в класацията на критиците. Протестите срещу него започнаха още след прожекцията. Изтезаването на животни в сцени от филма стана повод група журналисти да крещят срещу режисьора. Ако гълъбът и котаракът са метафорично натоварени и се вписват блестящо в намеренията на авторите си, кучето Сивас, използвано в нелегалните борби между животни в изоставените степи на Анадола, захвърлено в ров и спасено от намерилото го там момче, е елементарно и плоско в посланията си. Историята между него и детето се влачи между желанието на малчугана да изпъкне с този жест, за да си върне несправедливо отнетата му роля в училищния спектакъл, и налитащите на бой възрастни, готови на всяка цена да хвърлят животното в бой. Действието е протяжно, героите са неясни, преобладава първичната жестокост, монтажът е объркан. С какво толкова лаят на страдащото куче запуши чувствителното дотук ухо на журито, остана необяснимо.

Загадка е и разпределението на купата "Волпи" за най-добра мъжка (Адам Драйвър) и женска (Алба Рорвахер) роля. Те са семейство в италианския филм "Гладни сърца" на Саверио Костанцо. След комична среща двама млади, американски инженер и италианска преводачка, се влюбват и оженват. Раждането на детето ги подлага на изпитание. Сблъскват се два различни начина на отглеждането му, конфликтите растат, стига се до трагедия. Безумно неправдоподобен сюжет, наблъскан с измислици, но най-вече - с фалшиви герои и проблеми. Депресираната майка, по-точно нейната сянка, се движи и гърчи из апартамента, нервният баща след работа устройва скандали. Застинали актьорски лица, еднообразно излъчване. Крясъците на героите не успяват да заглушат крещящите издънки в режисурата, безсилна да ги ръководи. Сърцата са гладни за разбиране, но най-вече филмът е гладен за кино.
Него искаха да видят присъстващите на закриването, които не скриха удивлението си от наградите. Освирквания и хладно посрещане на Рорвахер и отсъстващия й партньор Драйвър витаеха във въздуха. Ако Италия трябваше непременно да бъде наградена, много по-справедливо щеше да е отличието за мъжка роля да отиде при Елио Джермано - изключителният Джакомо Леопарди в иначе академичния и прекалено дълъг филм на Марио Мартоне "Приказен юноша".

Настъпи време кинооркестърът да изсвири последната нота. Диригентът Деспла я подаде вярно, като произнесе своето заключително слово в голямата зала на родния си френски, а не на очаквания универсален английски. С финалната реплика подреди и предпочитаните си изкуства: "Да живее музиката, да живее киното!".
Венеция, специално за "Култура"

Наградите от Мострата:

  • "Златен лъв" - "Гълъб, кацнал на клон, разсъждава върху съществуването" на Рой Андерсон (Швеция/Германия/Норвегия/Франция);
  • "Сребърен лъв" за режисура - "Белите нощи на пощальона Алексей Трапицин" на Андрей Кончаловски (Русия);

  • Голямата награда на журито - документалният "Погледът на тишината" на Джошуа Опънхаймър (Дания/Финландия/Индонезия/Норвегия/Великобритания);

  • "Купа Волпи" за мъжка роля - Адам Драйвър за "Гладни сърца" на Саверио Костанцо (Италия);

  • "Купа Волпи" за женска роля - Алба Рорвахер за "Гладни сърца";

  • Награда "Марчело Мастрояни" за млад актьор - Ромен Пол за "Последният удар на чука" на Аликс Делапорт (Франция);

  • Награда за сценарий - "Истории" на Рахшан Бани-Етемад (Иран).

  • Специалната награда на журито - "Сивас" на Каан Муждеджъ (Турция/Германия);

  • Лъв на бъдещето "Луиджи де Лаурентис" за дебют - "Съд" на Чайтания Тамхане (Индия).

  • Награда в конкурса на програма "Хоризонти" - "Съд".

  • Награда в конкурса "Венециански дни" - "Завръщане в Итака" на Лоран Канте (Франция).

  • Награда на ФИПРЕССИ - "Погледът на тишината".


Церемония по награждаването 71-та Мостра на киното във Венеция

Публикувано в седмичника "Култура" на 19 септември 2014.


Автор: Соня Александрова
Източник: Култура




Твоят коментар



Новини

04.10.2014Избирателни секции в Италия
01.10.2014Токът и природният газ поскъпват в Италия
30.09.2014Ден на отворените врати в Италианския културен институт в София
30.09.2014Венециански кинооркестър
29.09.2014Джузепе Дел Агата с награда от Съюза на преводачите в България
28.09.2014Вулканичният парк Макалубе в Сицилия взе две жертви
28.09.2014Научен конгрес - Балканите от войната до мира



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)