Home |
Новини |
Форум |
Клуб |
Търся |
![]() |
||||||
Потребител: не рег., влез |
![]() Кинопреглед на Италианския Неореализъм 25.03.2014 - София Като естествено продължение на 18-ия международен филмов фестивал София Филм Фест Италианският културен институт представя на вниманието ни класически кинопреглед, посветен на италианския неореализъм. Този период на италианското киноизкуство, продължил едва десетина години, оставя незаличима следа в световното кино, променяйки го завинаги, и за да разберем съвременното кино, трябва да тръгнем именно от него. Кинопрегледът се организира в сътрудничество с Министерството на външните работи на Италия, Институт Луче-Чинечита, Dear Film, Intramovies и София Филм Фест. Той включва девет безспорни шедьоври на неореализма и документален филм в три части, които ще бъдат прожектирани всяка седмица от 27 март до 26 юни 2014 в Дом на киното в София. Графикът на прожекциите е следният: 27:03, 18:00 часа: Рим - открит град, режисьор Роберто Роселини, 1945 г. "Неореалъм 1943 - 1954 г." е документален филм в три части на Карло Лидзани, с режисьор Пиеро Тартани, произведен от Институт Луче. Той е разказ и спомен за десетте години на неореализъм, чието начало е дадено с филма "Натрапчивост" (1943 г.) на Лукино Висконти. Филмът е личен разказ на последния представител на този период - римския режисьор на "Achtung! Бандити!" (1951) Калро Лидзани, загинал при трагични обстоятелства на 5 октомври 2013 г. на 91-годишна възраст. "Неореалъм 1943 - 1954 г." се опитва да обясни произхода на това течение и най-вече новата визия за света през погледа на камерата, променяща връзката между произведение и зрител. Из "Киното трябва да мирише на истина" аудио запис на Валери Петров от 17 март 2006. […] Изведнъж в Рим, където американците са навлезли и с боеве, и разрушавайки не малко от прекрасната страна, са стигнали до северната й граница, по петите им се втурват хората на киното. Зажадували да правят каквото искат, каквото могат. Да намерят в разрез с украшенческите истории самия живот и да го покажат колкото се може по-бързо. По-такъв, какъвто е. С привкус на документалност, с включване на неактьори. А италианците, те са си актьори по начало - вземи го от улицата и той вече е готов. Започват да снимат - без пари, без нищо, с някакви камери, които имат... Между другото, ще прескоча напред - когато почна да залязва неореализмът, не помня кой от тях каза: "Е, забогатяхме и се свърши с нас." Защото в онзи момент от недостатъците - бедността в техниката, пестенето на лента и т. н. - те се изхитряваха да направят плюсове за филмите си. Филмите им затова бяха толкова ярко различни от предишните, защото бяха правени, както се казва, с плюнка. "Рим - открит град", "Шуша", "Пайза", "Крадци на велосипеди", "Земята трепери" срещнаха невероятното смайване на публиката. Тя за пръв път разбираше, че до този момент са я лъгали тотално и че сега това много прилича на туй, което живеят самите те. А и самите автори се смаяха от това, което става с тях. Същевременно тези филми срещнаха невероятен отпор от официалната критика и главно от църквата: "Какво излиза, че показвате нашата страна като страна на просяци и на крадци?" А в този момент това беше истина, следвоенната истина на един обеднял народ. И в нашите социалистически страни и главно в Съветския съюз, когато виждат новите италиански филми, също са усетили, че тук има някакъв друг дъх. Към положителните рецензии и одобренията се примесва и забележката: "Да, интересно е, но не е показан пътят, по който се излиза." Тоест, в тях го нямаше онова, което пречеше и на съветските кинематографисти, и на нас самите - нямаше я дидактиката, нямаше го насочения пръст. При това не много справедливо насочен. Въпреки това, шило в торба не стои - това явление зае мястото си в историята на киното, което заслужава. То се отрази и на мен. Я си представете един такъв млад човек, който обича киното поначало, занимава със стихове и така започва да му се иска и той да хване тази линия на истината, на правдата, на документалното. Колкото и да се изменят линиите и модите в киното, това възпитание, попито без да усетя как, ми държи влага и до ден днешен ме направлява. И не само в киното, а и в другите неща
По материали на Италианския културен институт и Съюза на българските филмови дейци. Твоят коментар Новини
|
||||||||||||||||