Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


Не социален туризъм, а борба за оцеляване

15.01.2014

Неемигриралите българи работят за по 300-400 евро, а плащат цени като западните. В такива условия гърците отдавна да са излезли на бунт. В две публикации германският "ФАЦ" пише за онова, което кара хората да бягат навън.

"Социален туризъм" беше избран от германските езиковеди за антидума на 2013. Но защо това словосъчетание поражда толкова много страхове в Германия? Както отбелязва "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" ("ФАЦ"), ако миграционните процеси не вървят според очакванията, това се дължи основно на властите. Дебатите, предизвикани от отварянето на пазарите на труда за българи и румънци от началото на тази година, може и да са необходими, но всъщност болшинството от кандидатите за работа от двете страни отдавна са пристигнали в Европа. Досега обаче медиите и избирателите не се интересуваха от тази тема поради това, че ставаше дума за спешно необходими на Германия специалисти или за хора, които вършат черна работа срещу мизерно заплащане, работейки на черно. Само притокът на роми от двете страни създава страх и паника.

И действително: онези, които живеят в пряко съседство със запуснатите евтини блокове на мигрантите в Дуисбург или Манхайм, и които виждат увеличаващата се просия по улиците на своя град, едва ли могат да бъдат успокоени от статистическите данни, според които ставало дума за маргинален проблем. А и не е ли факт, че най-малко 2,5 милиона от тези отхвърлени, често неграмотни и живеещи в анахронични условия европейци се намират именно в България и Румъния? Имайки предвид това, не е чудно, че Западът е истинска примамка за тях - с възможностите да получават социални помощи, надхвърлящи в пъти заплащането, което биха могли да очакват в България или Румъния. А и няма кой да се погрижи за интересите на тези хора - като например специален еврокомисар по ромските въпроси, разчитащ на съответните средства, социални програми и контролни права.

За злоупотребата на социалните облаги са виновни германските власти

Проблемите всъщност са два: става дума за притока на бедняци от Изтока към богатите социални държави, но и за емиграцията на висококвалифицирани лекари, инженери и други специалисти към западните трудови пазари. Двете неща неправилно се смесват, като успешната интеграцията на квалифицираните се игнорира, а другата се преекспонира от медиите. Злоупотребата с германските социални облаги обаче не е проблем на Европейския съюз, нито на румънските и български граждани, а единствено и само на германските власти. В крайна сметка Европа регулира свободното движение на хора, но не и социалното дело. То си остава правомощие на националните държави.

Дания например е положила съответните усилия да се защити като социална държава чрез правни средства и контролни структури, поради което на никой ром и през ум не му минава да застане пред гишетата на датските социални служби. Подобни рестрикции и забрани има и в Германия, но общините чисто и просто не ги прилагат на практика, а социалните съдилища постоянно налагат "меки решения", с които допълнително размиват забраните.

Така че вместо да се говори за мързеливи и инертни роми, което едва ли е оправдано, като се има предвид колко гъвкави и находчиви са те, би трябвало да се говори за мързеливите и инертни германски власти, които или не си вършат работата, или я вършат зле, настройвайки населението срещу имигрантите като цяло, независимо от това, че трудът на тези хора носи печалби на социалния бюджет.

България и Румъния плащат крайно висока цена

44-годишната българка Паулина Немцов, която е адвокатка във Висбаден, разказва например, че в Германия й се е налагало да работи на три места, за да събере необходимите средства за следването. Родената в Добрич Немцов била твърдо решена да докаже, че по нищо не отстъпва на германците. Тя е на мнение, че дискусията около миграцията по бедност в Германия е много изкуствена и без връзка с реалния живот. "Хората, които наистина са искали да заминат, са го направили отдавна. Новата свобода на пазара на труда едва ли ще промени ситуацията. Дискриминиращо е да се заявява, че "бедните трябва да останат отвън - това влиза в противоречие с демократичните принципи".

Нито един строителен обект в Испания, нито един магазин или пък дом за стари хора в Италия не функционира без зле платените румънци или молдовци. А всеки втори възпитаник на езиковите училища в България е изгубен за страната още с началото на следването си. На Румъния вече ѝ липсват 20 000 скъпо обучени лекари, тъй като те не желаят да работят срещу 500 евро в родината си, а за четири или осем пъти повече пари във Франция, Великобритания, Белгия или Германия. И тази цена, която най-бедните държави в Европа плащат под формата на кръвнина за Общността, е огромна. Разбира се - бедните държави получават инфраструктурни помощи от Брюксел, но в материално отношение тези хора, които на всичкото отгоре продължават да живеят в свръхкорумпирани политически системи, доминирани от бившите комунисти, са принудени да водят драматична борба за оцеляване, както никой друг на този континент.


Автор: Б. Михайлова / АГ, ФАЦ, ДШ, ФВ/
Източник: DW-World




Твоят коментар



Новини

20.01.2014Почина световноизвестният италиански диригент Клаудио Абадо
19.01.2014Италианската област Лигурия отново пострада от дъждове
17.01.2014Италианци недоволстват срещу химически оръжия от Сирия
15.01.2014Не социален туризъм, а борба за оцеляване
14.01.2014Борис Чеширков: Има подобряване на условията в бежанските центрове
12.01.2014Един красив град потъва в бедност
12.01.2014Кметът на Акуила подаде оставка



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)