Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  


Ден на България във Венецианския университет Ка’ Фоскари

01.12.2013 - Венеция

На 22 ноември, един ден след празника, на който от столетия се почита Санта Мария делла Салуте - венецианската Богородица на здравето, във Венеция се проведе конференция, посветена на България и на българистиката в Италия. И други събития са успявали да постигнат същото интелектуално, духовно, национално и космополитно единение, но важното в случая е, че това стана за пръв път във Венецианския университет, в една от неговите най-красиви сгради (palazzi), разположена на Канал Гранде - Ка'Бернардо, където се помещава Секцията по източноевропейски проучвания към Катедрата по сравнителни лингвистични и културулогични изследвания. Университетът Ка'Фоскари, известен с изследването на основните европейски езици - английски, френски, немски, но и с интереса си към "малките" езици, каквито са албанският, баският, словенският, чешкият, приюти с удоволствие честването и на българския език и култура.

Въпреки че беше замислена повече като академична проява, конференцията далеч надхвърли очакванията на организаторите заради многобройната публика, която включваше професори българисти и слависти не само от Ка' Фоскари, но и от различни университети на областите Венето, Реджо Емилия, Тоскана и Ломбардия. И като че ли за пръв път във Венеция - този стародавен град, в който са се кръстосвали пътищата, свързващи, но и разделящи Запада и Изтока - се почувства нещо много "българско и родно", за което допринесе не само присъствието на именити български гости, но и на българите, живеещи и работещи в Северна Италия - Венеция, Местре, Падуа, Виченца, Болоня, Форли... Обединени в общата еуфория на осъзнатото българско присъствие, те искаха да обговорят националната си принадлежност, да я отпразнуват, да ѝ отдадат дължимото. За това особено допринесе обединителното присъствие на българския посланик в Рим, негово превъзходителство г-н Марин Райков, който прочете поздравителен адрес към участниците от името на Посолството на Република България в Рим и взе дейно участие в дискусиите, показвайки ерудиция и интерес към проблемите, разисквани от научната общност. Поздравления поднесе и почетният консул на България в Тревизо, г-н Джорджо ди Фавери, който има важна заслуга за организацията на това културно събитие.



проф. Светла Коева

Съвсем удачно денят беше разделен на две части - в първата се редуваха научното и художественото. За българския език и неговото бъдеще говори проф. Светла Коева - ръководител на секцията по компютърна лингвистика и директор на Института за български език към БАН, която откри сутрешното заседание с темата "Българският език в дигиталната епоха". Ще изчезнат ли малките езици в ерата на информационното общество; каква е ролята на езиковите технологии, как хората и машините учат език - това бяха въпросите, на които проф. Коева търси отговори в изследването си, представяйки много аргументи в полза на програмите, електронните речници, езиковите техонологии - ресурси, които все още чакат своето разработване особено по отношение на "малки езици" като българския.

С доклада си Джустина Селвелли, докторант в Секцията по Югоизточна Европа, ни пренесе в атмосферата на градовете Русе и Пловдив през първата половина на 20 век. Предмет на нейното изследване бяха произведенията на двама големи български интелектуалци от еврейски произход - "Спасеният език" на Елиас Канети и "Далеч от Толедо (Аврам Къркача)", София, Колибри, 2011 на Анжел Вагенщайн. Авторката очерта ролята на двата древни български града като места, където са се смесили различни култури и представи за света,,вдъхновили двамата големи писатели за един образен свят модел на многопластова идентичност, изиграла в по-късен етап от живота им решаваща роля за тяхното развитие като творци и граждани.

Джузепе дел Агата говори пространно за българската преводна литература на италиански език, за чието разпространение и рецепция в Италия неговите елегантни и изящни преводи имат може би най-голяма заслуга. Между историческите препратки, датиращи от времето на сватбата между цар Борис и царица Йоана, ролята на Йоан XXIII (папа Ронкали) за духовната взаимно преоткриване на двата народа и за българо-италианските културни връзки в най-ново време, дел Агата вплете и спомени от личните си срещи с Йордан Радичков - писателя, когото той "довежда" до италианската публика, с преводи, достойни за перото на този уникален майстор на българското художествено слово.

В следобедното заседание "главни герои" бяха книгите - Физика на тъгата на Георги Господинов, преведена от оригиналното перо на Джузепе дел Агата (Fisica della malinconia, Voland 2013) и Storia della Bulgaria contemporaneа, Aguaplano 2012 (История на съвременна България) на историка от Перуджа Армандо Питасио, посветена на историята на България от създаването на държавата ни до 2011 г.


проф. Джузепе дел Агата, Георги Господинов, проф. Илияна Кръпова и проф. Ролф Петри

"Физика на тъгата" е третата преведена на италиански език книга на Георги Господинов (след Естествен роман и И други истории) и както знаят българските читатели, е забележителен роман в стила на магическия реализъм, многопластов и многостилов, но хомогенен в начините, по които предава посланията си за човека и човешкото в света. Тази есен романът беше избран за книга на деня от националното радио RAI 3 и за най-добра книга на месеца от литературния сайт Mangialibri. Един роман за емпатията, както се изрази авторът, който търси отговор на човешкия въпрос за това, "как да живеем в един личен и глобален свят, който непрекъснато се разпада". Книгата на Георги Господинов предизвика спонтанни въпроси от страна на участниците в литературното обсъждане. Център на дискусията стана литературната интерпретация на главния персонаж - Минотавъра като алегория на тъгата в романа. Специален гост на конференцията, писателят разкри пред публиката съкровени мотиви за създаването на творбата:

"Чрез Минотавъра исках да предам на тъгата дълбочина във времето. Тъгата не е просто дребно, ефимерно нещо. Тъгата е част от мита за света. За мен самотата и тъгата на едно 10-годишно момче през 70-те години, по време на социализма, и дълбоката тъга на заключения в подземието Минотавър са нещо съизмеримо. Всяка единична човешка тъга, както е казал Достоевски, има право на своето съществуване и сериозно обяснение.[…] Емпатията, формулата "аз сме" означава не просто само да се вживееш в чуждите болки на други хора, а да успееш да влизаш във всички живи същества, които могат да изпитват болка... Да разбереш, че не ти и твоята история сте в центъра на вселената..."

Именно на тези теми (тъгата от изоставянето, световната меланхолия, разпадащия свят, пропадането на духовните ценности) вероятно се дължи и нарастващата популярност, с която вече се ползва в Италия книгата на Господинов, както подчерта в представянето си Джузепе дел Агата, цитирайки видни журналисти и литературни критици, рецензиите на които опровергават като неуместни някои по-стари предубеждения за българската литература.


Господинов огрян от слънцето проникващо през венецианския прозорец по време на прочита на италианската критика

Ето и някои оценки на италианската критика и преса за романа:

"Физика на тъгата" е фина книга, това е ръка, която те съпровожда до дълбините на човешката съкровеност" (Флавия Сорато, Flaneri.com)

"Изострената чувствителност на писателя достига до един неизследван в литературата аспект: този на страданието на бикообразния звяр, изоставен в лабиринта да страда от незаслужена самота и неразбиране" (Флавия Сорато, Flaneri.com).

"Само източноевропейски писател можеше […] да си постави целта да проникне в същината на тъгата, да изследва произхода и състава й, да я превърне в ключ за разбиране на собствения си живот и след това на живота във всяка негова форма, да я постави в основата на времето и на паметта и да я изсипе след това - с разточителна щедрост - в ръцете на читателя" (Dietroleparole.it).


проф. Армандо Питасио, проф. Марко Дого и проф. Ролф Петри

Втората за деня книга - на проф. Армандо Питасио за най-новата история на България - беше представена от двама негови колеги: проф. Ролф Петри от Университета на Ка'Фоскари и проф. Марко Дого от Университета на Триест. Дискусията, на места емоционална и напрегната, сама по себе си стана доказателство за значимостта и приносния характер на изследването на професор Питасио, което проследява последователно етапите на българската история от създаването на държавата до наши дни. Умен и задълбочен историк, авторът е избрал да остане верен на хрониките, без обаче да компрометира възможните интерпретации на сложните политически и социални промени на 20 век, особено след 10 ноемри '89 г. Дискусиите очертаха някои основни аспекти на текущите исторически процеси, геополитическите проблеми на България, отношенията с Русия и други горещи точки на външната ни политика.


Изказване на проф. Джузепе дел Агата

В края на деня, посветен на България, беше прожектиран филмът "Отчуждение" на младия български режисьор Милко Лазаров, носител на две награди в секцията "Авторски филми" на Международния кинофестивал във Венеция: специална награда за първа творба и специално споменаване (special mention) за знака Европейски киносалони за най-добър европейски филм.

Замислена по-скоро с научно-популярната цел да убеди академичната общност на Ка' Фоскари в необходимостта да се запази изучаването на българския език в този венециански университет, конференцията се превърна в един истински Ден на България - динамичен, оригинален, представителен, ден, който разкри сред венецианската общественост съществуването на българска общност, членовете на която очароваха италианските гости с емоционалното си "южняшко" присъствие и не на последно място, с изобилието от вкусни български ястия.

Снимки на Жанина Видева и Десислава Петкова


Автор: Илияна Кръпова



Links


Твоят коментар



Новини

07.12.2013Концерт на легендарния италиански композитор и диригент Енио Мориконе
04.12.2013България участва в проект за трансгранично сътрудничество в областта на грижата за деца в Италия
03.12.2013Берлускони може да се кандидатира за ЕП чрез България
01.12.2013Ден на България във Венецианския университет Ка’ Фоскари
30.11.2013Националният комитет за научни изследвания в Италия отбелязва 90-годишен юбилей
29.11.2013125 години от рождението на художника Борис Георгиев
27.11.2013Филмови дни ЛУКС от 3 до 5 декември в Дома на киното



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)