Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Проф. Джузепе Дел'Агата: Радичков е по-добър от много нобелисти

02.06.2013

Професор Джузепе Дел'Агата е един от най-изтъкнатите слависти и българисти. Роден е в Рим през 1940 г. Следва и се дипломира във филологическия факултет на университета в Пиза. Възползва се от уникалната възможност, която се предоставя на учещите там, паралелно да запише Scuola normale superiore. Веднага след дипломирането си заминава на специализация в Карловия университет в Прага, където негови учители са видните чешки учени Антонин Достал и Йозеф Курц. От 1965 г. преподава славистика в университета в Пиза. Води курсове по български, руски, чешки език и литература. Проф. Дел'Агата е отличен познавач на творчеството на Радичков и негов преводач. Превел е на италиански и съвременни автори като Георги Господинов и Алек Попов. Името му стои зад мащабната антология на българския разказ, в която са включени Чавдар Мутафов, Емилиян Станев, Светослав Минков и др. Заради особените си заслуги към българския език и култура той е носител на почти всички наши държавни отличия, включително и орден "Стара планина". Както професорът сам се шегува: "Имам повече ордени от съветски генерал".

- Проф. Дел' Агата, как се зароди вашата любов към славянските езици и по-конкретно към българския?

- Като студент в университета в Пиза силно ме привлече историческото езикознание. Старобългарският език си го избрах сам, дори професорът ми не знаеше за това. Любовта към славянските езици ме срещна и с българската ми съпруга. Запознахме се на френски, оженихме се на чешки, а след това си общувахме паралелно на италиански и български.

- С какво се е променила страната ни от първото ви идване тук през 1965 година?

- При посещението на президента Росен Плевнелиев в Рим бях поканен на прием в българското посолство. Една журналистка ме попита за какво ми е най-мило, когато си мисля за България. Казах й, че най-много тъгувам за времето, когато в София имаше теляци и квартална баня. В рамките на шегата бих признал, че театър "Сфумато" е много хубаво нещо, но предпочитам да ходя на баня.

- Има ли нещо, което отличава българите от другите народи в начина им на изразяване?

- Навсякъде по света се жестикулира. Разбира се, един немски професор не шава толкова с ръце, колкото един италиански. Е, всеизвестен факт е, че обратно на света казвате Да и Не. Между другото и в Сицилия цъкат с език като вас, когато искат да изразят отрицание.

- Болшинството от читателките ни вероятно свързват Пиза - градът, в който живеете и преподавате, основно с наклонената кула. Какво обаче не знаем за този град?

- Може би много хора не знаят, че Пиза е един от най-големите университетски центрове в Европа, подобно на Хайделберг и Оксфорд. При население от 90 000 души в него учат 60 000 студенти, преценете сами за какво говоря. Съществуват много факултети, като водещи са тези по информатика и роботика, в които се правят достижения на световно ниво. С днешна дата и Пиза не е изключение и в нея се усещат последиците на голямата икономическа криза. По-рано там имаше заводи на "Фиат", прочутите текстилни заводи "Мардзото", но за съжаление те бяха затворени. Жителите на града се прехранват основно от туризъм и даване на квартири под наем на студенти, обикновено на черно, но май и в тази област вече се слага някакъв ред.

- Откога преподавате и какви са вашите студенти?

- Бях на 24 години, когато започнах да преподавам славянска филология или по-точно увод към славянско сравнително езикознание, литература и култура. В центъра на обучение винаги е била старобългарската граматика и техниката на превод от гръцки на старобългарски. За съжаление студентите, които знаеха преди време старогръцки, намаляха, а сега трябва да правя сравнения с различни италиански диалекти. И докато в първите години за мен беше нормално да обясня някой глагол с примери от древноиндийски или старогръцки, в момента знаещите древни езици са много малко. Съзнавам, че преподавателят е длъжен да се съобразява с това и да се адаптира към времето. Аз съм доста доволен от качеството на студентите си, те са избрани, умни и абсолютно адекватни като ниво на култура. Притеснявам се не за тях, а за политиците, които са по-безграмотни. Например една дама от новото италианско правителство заяви покрай кризата с боклука в Неапол, че видрата е птица. Животното било застрашено от унищожение, а тя взе, че му сложи крила. Предният министър на образованието от правителството на Берлускони Мариястела Джелмини се прочу с това, че тръгна на кръстоносен поход срещу италианската култура. В същото време тя мислеше, че има тунел между лабораторията на ЦЕРН в Швейцария и тази до връх Сан Сасо в Италия, по който физиците са пуснали частицата неутрино. А тя всъщност не признава твърда материя и се движи директно през земята. След такива проблясъци как да се скараш на студент, който не знае кой е Бенковски?

- С какво ви изненадват българите?

- Преди време в едно интервю споделих, че българите страдат от прекалена доверчивост. Масово вярват в чудодейни лекове и на обещания като това, че за 7 дни могат да свалят 10 килограма. Приятел съм на режисьора Рангел Вълчанов, който така се беше увлякъл по лечебното гладуване на д-р Емилова, че дори направи документален филм за нея. Убеждаваше мен и Йордан Радичков да минем на пост, да ядем ябълки и да пием само чай. Искаше да ни води да гладуваме и ние с него. Като чу това Сузи, съпругата на Радичков, възкликна: Йордане, ти си една торба с живи кокали, какво ще гладуваш?! Е, после и Рангел се осъзна.

- Вие сте бил много близък с Радичков. Как се зароди вашето приятелство?

- С Радичков много се обичахме и бяхме големи приятели. Един ден през 1979 г. акад. Петър Динеков ме хвана за ръка и ме заведе в дома му на улица "Толбухин". Подариха ми един двутомник с избрани разкази, а първият текст беше "Верблюд". Бях поразен като го прочетох. Как може да има такава свобода, такава фантазия! Един мой студент, който впоследствие стана много добър преводач на Радичков, успя да уреди издаването на две от книгите му на италиански в едно от най-добрите издателства "Мариети". Скоро Радичков получи и престижната награда за белетристика Гринцане Кавур, която се дава след гласуване на учениците от последните класове на средните училища в цяла Италия, а не от литературната мафия. Това стана през 1984 г. и изведнъж се появиха над 50 рецензии. Беше направо бум. Някои го сравняваха с Габриел Гарсия Маркес, макар че Радичков не беше чел нищо от него. Той е самобитен и като смисъл, и като форма. За мен направо е гениален. Един от най-големите европейски писатели. Обичам го и като мислител.

- Как при превода разбрахте значението на специфичните думи от Северозапада, използвани от Радичков?

- Много общувах с него. Правехме дълги разходки в парка "Заимов", а той ми споделяше моменти от книгите, които пише. Разказваше ми например с особена жар за сблъсъка между бай Реджо и една мечка, която го срещнала през нощта и му казала: "Извинявай, бай Реджо". Преди да преведа текстовете, вече ги знаех наизуст. Радичков беше невероятен човек. Водих го в Тоскана, имаме хубава снимка от кулата в Пиза. Каквото и да видеше по пътя си, го превръщаше в наратив, в литература. Например минава един зелен гущер, много голям, а аз цитирам Дантевия "Ад", в който има такава история. От това той съчиняваше веднага малко разказче . Правеше го естествено, живо, интелигентно. Спомням си, че в град Волтера получи като подарък от мой ученик малка чинийка с реплика на етруско изкуство. На нея беше изобразена любовна сцена. Ама как се любят? Мъжът е седнал върху коприва. И Радичков като видя чинийката веднага възкликна: "А, това ще го занеса на акад. Динеков."

- Какво е впечатлението ви от съвременната българска литература?

- Освен Георги Господинов и Алек Попов, които познавам много добре, помогнах да се преведе на италиански и Иван Кулеков. С Господинов преди 5 години представихме на салона на книгата в Торино "И други истории". После преведох и "Физика на тъгата", която също преди дни имаше премиера в Торино. С Господинов бяхме заедно и на прочутия литературен фестивал в Мантуа, родният град на Вергилий и на операта "Риголето". Там имаше една секция, в която всеки писател трябваше да посочи непреводими на друг език думи от родния си език. И Господинов си избра думата "тъга".

- Вие успяхте ли да усетите особената чувствителност, спецификата на българската тъга?

- Господинов го описва така добре. Желание, блян по нещо, което не се е случило и вероятно никога няма да се случи.

- Българската литература страда от комплекса, че все още не е излъчила своя нобелов лауреат. Как си обяснявате, че наш автор не е заслужил наградата?

- Преди време бях поканен на откриването на паметна плоча на Пенчо Славейков в италианското градче Брунате, където е починал поетът. И тогава си спомних за една впечатляваща случка, разказана от Мара Белчева в увода към събраните Славейкови съчинения. Тя описва как писателят Петко Тодоров идва в Рим и се среща с Пенчо Славейков, който по това време печата своята "Кървава песен" на пишещата машина на българската легация. Тодоров го пита какво ще се случи с нобеловата награда и се обръща към него с молба: "Извинявай, Пенчо, вие с Мара Белчева нямате деца, а аз имам семейство, нека на мен да я дадат, помогни ми". Бих цитирал и един разказ на Алек Попов за българския автор, който е нещастен, защото е български автор и винаги чака обаждане по телефона, ако не от Швеция, поне от Париж. Лично аз не вярвам много, че нобеловата награда е мерило за най-добрата литература. Според мен Радичков е по-добър от много нобелисти. В България излишно много се говори по безпредметни теми като тази. И не само. Твърде много време се отделя, за да следят хората какво прави Бербатов, колко гърди си е отрязала Анджелина Джоли! Има много неща, които са абсолютно непоносими и нямат нищо общо с нормалната култура. На техен фон "Клуб НЛО" от едно време ми се струва доста по-забавно.

- Преди дни в България гостува Марио Варгас Льоса, който изрази опасенията си от господстващото положение на "културата на зрелището". Има ли опасност тя да "изяде" стойностната литература?

- Не вярвам, че това ще стане толкова лесно. Човек има нужда да чете, да обмисля нещата. Наблюдаваме и пренасищане на подобен вид масова култура. Доказват го и последните американски филми. Не го казвам от консерваторски позиции, както казва Бай Ганьо: "май че си консерва". Смятам, че мозъкът не може да възприеме пълноценно тази визуална информация. Има нужда от малко спокойствие и по-сериозен подход. Като цяло, обаче, опасенията на Льоса са основателни.

- Какво ще пожелаете на читателите ни на днешния празник 24 май?

- Пожелавам им да четат, защото както хубаво го казва Георги Господинов, "четящият човек е красив". А най-големият принос на братята Кирил и Методий е, че извършват културно обединение на всички славяни. Създават един много мощен език, който се говори от бреговете на Италия до Китай, ако цитирам чешкия писател Балбин. Казал го е още през 1660 г.

Статията е публикувана на 23 май 2013 в Новинар


Автор: Аглика Георгиева
Източник: Новинар




Твоят коментар



Новини

13.06.2013Българо-италиански бизнес-форум се проведе в София
05.06.2013Италиански фестивал 2013
03.06.2013Джузепе Дел Агата и верижният български език
02.06.2013Проф. Джузепе Дел'Агата: Радичков е по-добър от много нобелисти
01.06.2013Джанкарло Абете пред БНР: отборът на България ни следва по петите
31.05.2013Биенале на изкуствата във Венеция
30.05.2013Почина съпругата и муза на писателя Дарио Фо - Франка Раме



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)