Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  


200 години от рождението на Джузепе Верди (1813-1901)

01.04.2013

Година на Верди. Маестро на италианската революция / синоним на операта?

В началото на юни 1832 г. на приемните изпити в Миланската консерватория се явил Джузепе Верди от село Ронколе, близо до градчето Бусето, провинция Парма. Той носел препоръчително писмо от своя учител по музика църковния органист Франческо Лавиня и първите си опити като композитор - съчинил ги като помощник органист в църквата на Бусето. Младият музикант бил само на осемнайсет, но творбите му подсказвали необикновена дарба: способността му да съчинява истински мелодии. Но маститите професори не забелязали таланта му и не го приели. Поради "липса на талант" и "неподготвеност"!... Днес консерваторията в Милано с гордост носи името "Джузепе Верди"...

В началото на кариерата си като композитор Верди написва две опери "Оберто граф ди Сан Бонифачо" (1837) и "Мнимият Станислав", или "Един ден царуване" (1840), но те нямат успех и младият маестро е отчаян. По това време един след друг умират синът му Ичилио и съпругата му Маргерита и той решава да се откаже от операта. Но библейската история за цар Навуходоносор го вдъхновява за третата му сценична творба.

Премиерата на "Набуко" е истински триумф за Верди и Ла Скала. Сюжетът е древен и малко объркан, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а хорът на поробените евреи "Лети мисъл на златни криле!" се запява като национален химн. Разбира се, новото революционно съдържание изисква и нова музика, различна от музиката на именитите му предшественици Джоакино Росини, Винченцо Белини, Гаетано Доницети и Северио Меркаданте - майсторите на този удивителен стил италианското белканто (красиво пеене). Верди не пише като тях виртуозни, често пъти самоцелни арии за изява на примадоните, а създава истинска театрална музика. През дългия си и плодотворен творчески път той свързва красотата на мелодиите с реалистичното изображение на драматичните ситуации и характери. Вдъхновени от богатия италиански фолклор, тези мелодии, лишени от сантименталност и излишества, звучат широко, завладяващо и патриотично. Неслучайно съвременниците му го наричат "маестро на италианската революция". Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто (Възраждане, или по-точно освободително движение).

След първия т. нар. революционен период ("Набуко", "Атила", "Ломбардци в Първия кръстоносен поход") Верди развива своята естетика. Той създава знаменитата триада "Риголето" - "Травиата" - "Трубадур", в която моралистът и психологът вземат връх. Днес няма оперен театър по света без тези три опери шедьоври в афиша си. Но авторът на "Травиата" не спира дотук. В "Дон Карлос", "Симон Боканегра" и "Аида" той търси по-голяма мащабност и психологически глъбини, непознати до този момент в оперния жанр. Стегнатият, пределно точен език превръща тези опери в истински музикални драми. Такава в още по-голяма степен е и "Отело" по едноименната трагедия на Шекспир. От гениалния драматург Верди се вдъхновява през целия си живот - написва "Макбет", започва работа над "Крал Лир".

"Отело" (по забележителното либрето на поета и композитора Ариго Бойто) е ненадминат връх в операта и носи всички белези и съвършенства на този новаторски стил. Ролята на оркестъра тук е твърде важна, водеща, но верен на италианската традиция, Верди не забравя човешкия глас - най-съвършения от всички инструменти, и стига до необикновена изразителност на декламацията. След тази опера, предизвикана от някои недоброжелателни критици (по това време изгрява звездата на Рихард Вагнер и мнозина искат да омаловажат гения на Верди, като го определят като "старомоден и остарял"!), той решава да напише голяма комична опера. "Фалстаф" отново е по любимия Шекспир. Тя ще бъде последната му, 26-та по ред сценична творба. Маестрото, вече 80-годишен, смята, че трябва специално да се подготви за написването на "Фалстаф", да започне да учи този нов, непознат за него стил. Сред запазените ръкописи са етюдите му за финалната фуга. Работи дълго и упорито върху сложния полифоничен и в същото време лек и блестящ стил на своята предсмъртна творба, отбелязала връх в жанра на комичната опера и стигнала славата, театралността и съвършенството на Моцартовия "Дон Жуан".

Верди в България е наистина неизчерпаема тема. Операта влиза у нас със закъснение заради турското робство, но през 1891 година Столичната драматическо-оперна дружба представя за първи път с български и чешки артисти "Трубадур", а след това и "Травиата". Така започва шествието на Верди по българските музикални сцени - професионални и самодейни. Броят на постановките и спектаклите на неговите опери оттогава до днес все още не е изчислен. Рецепцията на безсмъртното му творчество заслужава поне едно изследване, една книга - толкова е богата и интересна. С името на Верди са свързани редица върхове в историята на българската музикална сцена.


Автор: Огнян Стамболиев
Източник: Културни новини




Твоят коментар



Новини

03.04.2013Тревожност по италиански
03.04.2013Парламентарни избори - българите в Тревизо се организират за образуване на избирателна секция
02.04.2013Живописта на Тонино Капуто – прозорец към света
01.04.2013200 години от рождението на Джузепе Верди (1813-1901)
01.04.2013Концерт Ал Бано-Кутуньо-Тоци
30.03.2013Джанни Мура: спортът е част от живота
30.03.2013Италианският президент с неочаквано решение за излизане от политическата криза



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)