Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
В Италия партиите живеят на широка нога

27.04.2012

Италианците са на диета, но политическите партии продължават да получават от италианската държава луди пари, пише френският вестник "Фигаро", цитиран в сряда от БТА.

Политиката живее от корупцията. Корупционните скандали периодично разтърсват новините, но държавното финансиране за партиите парадоксално нараства след всеки нов скандал. От 0,35 евро на избирател и на година, държавната субсидия, предназначена да покрие разходите, направени по време на изборите от италианските политически партии, нарасна на 4 евро на парламентарните избори от 2008 г. Скоро тази субсидия може дори да достигне 6 евро. Така италианската държава субсидира всяка година партиите с няколко милиона евро, което си е истинска лудост във време на криза.

"Днес сме в същата ситуация като през 1974 г.", казва пред вестника Серджо Рицо, преглеждайки регистрите на Сметната палата. Този разследващ журналист от в. "Кориере дела сера" е един от най-добрите италиански експерти по въпроса за финансирането на партиите. Книгите на Рицо, превърнали се в бестселъри, критикуват безпощадно крайностите на Кастата, както той нарича управниците на страната.

1974 г. е повратна за Италия. По инициатива на християндемократичния депутат Флавио Пиколи и след два оглушителни скандала за тайно финансиране на политическите сили от промишлени групи, италианският парламент гласува първия закон за държавното финансиране на италианските партии. Този закон забрани на партиите да получават други държавни субсидии освен тези за покриване на техните изборни разходи. Законът освен това задължи партиите да оповестяват отвъд пределите на скромните дарения, сумите, които получават от частни дарители, в противен случай ще бъдат наказвани от закона.

Но през 1981 г. бяха направени първите промени на закона вследствие на скандала Калтаджироне (заради подкупи от голяма строителна компания). Тогава държавното финансиране за партиите беше удвоено и на политическите сили отново беше разрешено да получават държавни субсидии, а техните счетоводни книжа да не се подлагат на никакъв контрол.

През април 1993 г. започна истинската битка. По инициатива на италианските радикали, водени от Марко Панела и Ема Бонино, референдум сложи край на държавното финансиране на партиите. Насред вълнението, породено от операцията Чисти ръце, 90,3 процента от италианците одобриха премахването на държавното финансиране. Но не трябваше много време - само осем месеца - за да реши парламентът през декември на същата година да промени нещата. Законодателите разрешиха на данъкоплатците да дават 0,4 процента от доходите си на някоя политическа партия посредством доста значимо данъчно преимущество.

Като цяло таванът на тези дарения беше фиксиран на общо 56 милиона евро, а после увеличен на общо 82 милиона евро. През 1997 г. парламентът задължи политическите партии да си изготвят бюджет, но само Сметната палата може да проверява точността на направените по време на предизборните кампании разходи.

Две години по-късно, със закон 157 в Италия се създадоха пет фонда, захранвани от държавни средства, с които се възстановяват разходите на политическите партии, направени по време на предизборните кампании за парламентарните, сенатските, европейските и местните избори или за референдумите. През 2006 г. италианските законодатели отидоха още по-далеч, като решиха, че похарчените за изборите пари с таван фиксиран на 193 милиона евро и изплащани на годишни траншове ще продължават да се възстановяват на партиите, дори и ако мандатът на парламента е
прекъснат от предсрочни парламентарни избори. Подобно нещо се случи при предсрочните парламентарни избори през 2008 година.

Тогава партиите продължиха да получават сумите, полагащи им се заради предходния парламентарен мандат и ги съчетаха със сумите получени след изборите от 2008 година. Така малките партии, които въпреки че не преодоляха прага от 4 процента за влизане в парламента, но успяха да съберат 1 процент от гласовете на избирателите, също имаха право на това възстановяване на разходите. Така например крайнодясната формация Десницата, която спечели 2 процента от гласовете на избирателите през 2008 г. получи 6,2 милиона евро, докато кампанията й за предсрочните избори й костваше едва 2,5 милиона евро.

Сметната палата може само да гледа с недоумение на всичко това, пише по-нататък "Фигаро". На нейните магистрати им е трудно да говорят за "възстановяване на разходите", когато сумите, изплатени от държавата на партиите се оказват три пъти по-високи от действително похарчените за изборите пари. За парламентарните избори през 2008 г., след които Силвио Берлускони се върна на власт, всички партии похарчиха общо 136 милиона евро, но държавата им възстанови общо 503 милиона евро. "Тоест говорим за печалба от 270 процента", казва Серджо Рицо.

С годините това възстановяване на средствата не престана да се увеличава. През 1973 г. всяка партия получаваше по 0,35 евро на избирател и на година, после сумата започна да нараства: 1 евро през 2001 г., 2,47 евро през 2006 г и 4 евро през 2008 година.

Към това трябва да се прибавят и публичните субсидии за партийните вестници. Така например през 2008 г. "Падания", всекидневникът на Северната лига, получи 4 милиона евро. През същата година над 6,37 милиона евро бяха изплатени на в. "Унита", свързан с Демократическата партия.

"Как да умножим 11 пъти капитала си за 5 години, без да поемаме най-малкия риск? Ами попитайте Северна лига!", написа неотдавна Серджо Рицо. През 2008 г. ксенофобската и настояващата за по-голяма автономия партия похарчи 3,746 милиона евро за изборите, а получи от държавата 41,384 милиона евро, тоест имаше печалба от 218 процента на година.

Очевидно това не й стигаше, както показаха неотдавнашните сериозни скандали, принудили нейния харизматичен лидер Умберто Боси да се оттегли от поста на партиен секретар.

Нито една италианска партия не прави изключение от това правило, дори и онези, които се обявяват за най- добродетелни и водят кампания за по-висок морал в обществения живот, отбелязва "Фигаро". Партията Италия на ценностите на бившия антикорупционен съдия Антонио ди Пиетро на последните избори получи 21,6 милиона евро (за пет години) при действително похарчени 4,4 милиона евро. Партията
Народ на свободата на Силвио Берлускони получи 206,5 милиона евро при похарчени 68,5 милиона евро. Демократическата партия, единствената сила, която представя бюджетни баланси, изготвени от сертифициран одитор, получи 180,2 милиона евро при похарчени 18,4 милиона евро.

Не е изненадващо, че на прага на една реформа, която е ключово важна за финансите на Италия, политическите сили се инатят и се държат най-малкото предпазливо, коментира "Фигаро".

публикувано на 25/04/2012


Източник: Mediapool




Твоят коментар



Новини

30.04.2012Къртицата във Ватикана
29.04.2012Велосипедът става антикризисно средство в Италия
27.04.2012Една страна, две кризи
27.04.2012В Италия партиите живеят на широка нога
26.04.2012Роснефт с нов стратегически партньор
26.04.2012Звезди във Венеция
25.04.2012Две нови специалности с италиански език в ПУ



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)