Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Изложба "Толерантност: пътеводна светлина във вярата и живота"

13.01.2012 - София

(София, Национален Археологически Музей, 10-30 януари 2012)

Защо организираме тази изложба? Преди време, разговаряйки с трима български моделисти, от дума на дума, решихме да изложим произведенията си - къщи и църкви от различни епохи, намиращи се в различни страни. След това си зададох въпроса: защо да не изложим и култови сгради на други монотеистични религии? Така бяха добавени синагогите и джамиите. След това си дадох сметка, че физическата близост на култовите сгради на различни религии в София е уникална. И си спомних, че главният Едикт за толерантността е издаден през 311 г. от император Галерий малко преди смъртта му в Сердика (едно от древните имена на София), малко по-рано от Едикта за толерантността, подписан в Милано през 313 г. от императора на Западната Римска империя Константин и императора на Източната Римска империя Лициний, постановяващ "пълната свобода на християните и другите да изповядват предпочитаната си религия". Дойде ми също наум, че същият този Константин през 331 г. избира Сердика да стане столицата на Втория Рим. Твърде много съвпадения, за да не бъде направена изложбата. При това точно в София - един от градовете, през които до Първи век е преминавал античният път Виа Диагоналис, свързващ Белград с Константинопол.

Но защо една изложба за толерантността да бъде точно в България? Защото тук толерантността - както етническа, така и религиозна, и езикова - не е теоретична концепция, нито пък се въвежда с едикт. Тя е реална, усеща се, тя е в ДНК на гражданското общество, със стара и стабилна традиция, кореняща се в сложното стечение на историческите обстоятелства. Толерантност от страна и по отношение на православни, мюсюлмани, католици, роми, арменци, евреи, помаци и т.н. За съжаление има и отрицателни примери, дори и в последно време. Но те не променят общата рамка, градена от векове с търпение и кураж. Такъв подход позволява да се асимилират отрицателните моменти. Толерантността - така, както се изживява от българите, е добър пример за много хора в много страни. Затова тази изложба има не само художествена стойност. Тя символизира и ознаменува междукултурния и междурелигиозен диалог в България - характеристика, с която българските граждани трябва да се гордеят. А съвпадението на този аспект с ценностите, споделяни от основните международни организации - като се започне от Европейския съюз и Съвета на Европа - е очевидно.

Искам също така да напомня, че прилагането на принципа на толерантността вероятно ще бъде сред основните ценности в подкрепа на кандидатурата на София за "Европейска столица на културата 2019" - признание, за което българската столица се стреми да бъде излъчена сред другите български градове- така, както различни италиански градове си оспорват същото звание в Италия.

Няколко думи за авторите на моделите (Отляво надясно: Вихрен Михайлов, Стефано Бенацо, Пламен Игнатов, Тодор Нанчев). Ние сме граждани на различни страни, различни са нашата възраст, професия, вяра и житейски път. Не сме хора, посветили се на вярата или архитектурата. Не сме се обучавали в продължение на години да рисуваме икони.

Различни са пътищата, които са ни повели към създаване на къщи и религиозни сгради. Имаме мечти, както всички хора. Но един ден сме открили, че някои от нашите мечти се осъществяват и чрез изработване на модели на стари сгради - с усилие, търпение и смирение. С огромно удовлетворение сме видели как тези сгради се раждат. Трябваше обаче, да си поставим едно ограничение - да определим мащаба на нашите произведения - те трябваше да не бъдат прекалено големи, за да могат да се транспортират, но и не толкова малки, за да ни накарат да полудеем. И видяхме до каква степен толерантността ръководеше и нас при избора на параметрите на изложбата.

Изборът на моделите за изложбата беше както случаен, така и обмислен. Случаен - защото става дума за модели, които четиримата творци са решили да създадат по лични съображения. Обмислен - защото постепенно в проекта се включваха и други произведения: например величествената Арка на Константин, издигаща се от близо две хилядолетия до Колизея в чест на създателя на концепцията за толерантността. А също и синагогите и джамиите. И искам да отбележа, че единствените модели, които не са произведения на четиримата представени творци са: модел на една въображаема джамия, любезно предоставена от имама на джамията Баня Баши в София, модел, правен от един италиански приятел и модел на арменската катедрала в София, която в момента е в строеж. Забелязва се, естествено, че определено преобладават моделите на православни, най-вече български църкви и икони, но това се дължи на факта, че трима от нас са българи А един от любимите ми модели е моделът на ставропигиалния Рилски манастир, изработен за 17 години от Пламен Игнатов с използване на 6 милиона кибритени клечки, които са частично обгорени, за да се придаде на произведението почти същия цвят като на реалния обект. Но има също така и култови сгради на източния и западен католически обред. А частичното възпроизвеждане на Античния театър в Пловдив, направено от Вихрен Михайлов, обединява изложбата в социален и исторически план - въвежда римския период и напомня за развлекателния аспект на живота, който също предполага толерантност от страна на зрителите. Материалите, от които са изработени моделите, са избор на творците: дърво, картон, а също и керамика, каквито са моделите на Вихрен. Някои от моите модели дават възможност да се види вътрешната част, точно отразяваща подробности от конструктивните решения. Моделите са от много различни епохи - от Римската империя до ХХ век и от различни държави. Що се отнася до старите български къщи (авторски модели на стари сгради от Мелник и Копривщица), си струва да се напомни за съвършенството, постигнато от Тодор Нанчев. Определено не искам да пропусна и Видинската синагога. Днес тя е много изоставена и буди тревоги относно възможностите да се намерят средства за реставрирането й. Затова възстановката, направена от Тодор, е свидетелство за миналото и акт на надежда. Тя е и политически акт. Що се отнася до моите модели от дърво и картон, ви уверявам, че изпитвах еднакво вълнение, изработвайки и църкви, и джамии и синагоги.

В древните времена архитектурните модели на църкви, дворци и т.н. имали предназначението да убедят владетеля или религиозната власт да започнат строежа на сградата и да обяснят нейните характеристики. В последствие те служели на дърводелеца и на строителя за изпълнение на работата. В много музеи могат да да се видят множество възхитителни стари архитектурни модели. Най-необикновените от тях са от епохата на барока. В наше време пък архитектът използва моделите, за да включи по-добре обекта в неговия градоустройствен контекст, и да даде предварителна представа за него на възложителя. Изложените модели са създадени с увлечение, без да имат търговска цел. И четиримата творци се надяват, че публиката ще прости неточностите, поетичната свобода и личните интерпретации.

Може би целта на настоящата изложба е прекалено амбициозна?
Може би не е разумно да се показват архитектурни модели с очакването това да предизвика размисъл за значението им. Но авторите пожелаха да предизвикат у посетителите размисъл за толерантността.
Настоящата изложба възнамерява да потвърди едно завидно качество на българите: те са толерантни, без да се хвалят с това и понякога дори без да го забелязват. Възнамерява също и да насърчи младите българи да имат вяра в себе си.
А искам и да напомня, че Италия е пионер в определянето на правила за поведение сред различни общности: достатъчно е да споменем интегрирането на регионите Вале д'Аоста и Алто Адидже след Втората световна война и мултиконфесионалните инициативи, предприети в Асизи от доста години насам.

Четиримата творци пожелаха да споделят с публиката вълнението, изпитано при пресъздаването на култови и граждански сгради. Смисълът на вълнението е в споделянето му. А вълнението е едно и също, независимо от религията, изповядвана в съответната култова сграда. Надяваме се, че публиката ще изпита същото вълнение. Нашето изкуство е бедно изкуство в търговския смисъл. Но сме прекарали години, в които сме учили, грешили и създавали. Моделите ни представляват действителни сгради, което на свой ред символизира нещо, което е неосезаемо, но жизнено важно - вярата, живота; или с други думи - основната същност на всичко. Култовите сгради изразяват ценностите на хората, които се събират там. Те не само са направени от дърво и тухли. В действителност всяка къща в известен смисъл е и култова сграда. Често в къщите на източно-православните християни вдясно от входната врата има икона. В къщите на католици също не липсват религиозни символи. Светостта на еврейските къщи е символизирана още на вратата. Често на стените на мюсюлманските къщи са изписани откъси от Корана.

През близо четиригодишния ми престой в София, италианското Посолство успя да реализира много инициативи в сътрудничество с българските институции и с гражданите. Целта ми беше да създавам и да предлагам култура заедно с българите. И не само за българи. Съвсем наскоро това се случи с представянето на изложбата на скулптури, създадени от български скулптори и от мен. Горд съм, че Посолството на Италия реализира още една културна проява, която излиза отвъд границите на културата...

Тази изложба, удостоена с патронажа на министъра на външните работи на Република България и специалната подкрепа на кмета на София, на които благадоря за оказаното ми доверие, започна като нещо забавно, но се превърна в сериозно усилие. Приходите от продажбата на каталога ще бъдат използвани от един от спонсорите (БНП Париба) за популяризиране на благотворителните дейности, които подкрепя. Изказвам благодарност на Археологическия музей, чиято система за осветление бе обновена с помощта на Посолството, че отново предложи гостоприемството си за изложба, организирана от Посолството на Италия.

Благодаря:
- на Негово Светейшество Максим, Патриарх български, Председател на Светия Синод; д-р Мустафа Хаджи, Главен мюфтия на България; Негово превъзходителство Епископ Христо Пройков, Апостолически екзарх; Равин Бехор Калон, Главен равин на България за доверието и подкрепата; Негово превъзходителство Епископ Никлай Неделчев от българската Евангелистка църква; Архимандрит Апкар Ховагинян от Апостолическата православна арменска църква.
- на петимата спонсори (Виваком, БНП Париба, ПВБ, АМГА Удине, Екотера-Ригони ди Азиаго): тази инициатива не би била възможна без помощта им;
- на представителите на медиите, които отделиха време и място за тази инициатива както и на тези, които възнамеряват да направят това в бъдеще;
- и специални благодарности на: Иво Хаджимишев - за невероятните фотографии на моделите; Симона Грошевска - за графичния дизайн на темите и корицата на каталога и за това, че се съгласи да използва за нея снимка на една от моите скулптури; Георги Илиев и Ралица Русева - за графичното оформление и предпечатната подготовка на каталога; на забележителния полиграфически комплекс "Жанет 45"; "Медиакрос" - за популяризирането сред широката общественост; на моите безценни сътрудници: Мая Райкова, Невена Минова, Елза Хаджийска, Ирен Бойкикева, Ваньо Попов, Димитър Таралежков, Николай Беров, Валентин Джунов, Стефан Попов - за помощта и мъдростта им; издателствата "Колхида" и "Едиториале Домус" - за дизайна на картонените експонати.

Надяваме се, че изложбата ще бъде показана и извън София.

Каталогът, достъпен тук в електронен формат, ще бъде продаван в Националния Археологически Музей в София.

Mожете да посетите и страницата на изложбата във Facebook: Tolerance: beacon for faith and life.

И накрая, едно предложение: разходете се като мен някой ден в центъра на София. Посетете Катедралния храм "Света Неделя", Джамията "Баня Баши", Катедралата "Свети Йосиф", Централната синагога. Спрете се на всяко от тези места. Ще се изненадате от мислите, които ще ви споходят.


Автор: Стефано Бенацо - Посланик на Италия в Република Бъ
Източник: Италианското посолство в София



Links


Твоят коментар



Новини

15.01.2012Made in Italy
15.01.2012Руди Ваноли: ЦСКА е голям клуб и не може да бъде сателит някому
14.01.2012Осем българи на борда на потъналия италиански кораб
13.01.2012Изложба "Толерантност: пътеводна светлина във вярата и живота"
12.01.2012Мафията вече е най-голямата банка в Италия
11.01.2012Проблем, г-жо Меркел!
11.01.2012Италия: криза на трудовия пазар



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)