Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  
Сан Леучо - Снимки от Елена Шаханова
Сан Леучо - Снимки от Елена Шаханова

Кралски социализъм

13.06.2010

Звучи невероятно, но го е имало! Преди Джузепе Гарибалди да обедини Италия преди 150 години. В кралството на Двете Сицилии със столица Неапол, управлявано от испанската линия на Борбоните. В средата на XVIII век, Карл III Борбонски решил да развие някаквo производство, "да бъдат хората полезни на държавата и тя на тях", казвал той. Принуден да заеме трона на Испания, делото продължава синът му Фердинанд IV, който е прадядото на българския цар Фердинанд по линия на дъщеря си Амелия Борбонска.

Само на 40 км от Неапол, недалеч от прекрасния дворец на Казерта, на възвишенията в месността Сан Леучо от които се открива дивна гледка към Неаполския залив с остров Иския и с вулкана Везувий, на мястото на ловни резиденции, Фердинанд IV създал фабрика за тъкане на коприна. Към нея селище за работниците, чийто жилища са първите фамилни къщи, още тогава снабдени с вода и тоалетни. Нарекли го "Кралско село". Обитава се е и днес. Понастоящем, комплексът е под закрилата на Юнеско. Като попадне в него, човек не вярва на очите си: фабрика като палат с градина и китно подредените фамилни къщи срещу тях. Във фабриката, посетителят съвсем се смайва от съвършенството на дървените машини за предене, боядисване и тъкане на коприната от една страна, а от друга от кралските покои, защото владетелят искал да е близо до работниците си. Едно предизвестие на социалните тенденции, които ще се развият в Европа, тъй като в обкръжението на Фердинанд IV бил илюминатът Антонио Планели, близък по идеи на кралицата Мария Каролина Хабсбургска, жена с широк мироглед и богата култура. Благодарение на това, през 1789г., кралят написал и правилник за социалните взаимоотношения в Сан Леучо.


Работно облекло

В тази връзка, за слушателите на БНР, интересни факти разказа екскурзоводът на кралската фабрика-музей Леандро Ланди: "От законодателна гледна точка, в кралското селище е имало равноправие. Разликата била в това, че който работел добре във фабриката, получавал премии. Който работел зле, бил освобождаван. Целта била да има приемственост между поколенията в изкуството да се тъче коприна. За това е имало специално обучение. Децата на работниците задължително ходели безплатно на училище, защото кралят искал образовани поданици. Не е имало разлика между мъжете и жените. Те били равни като трудещи се, облечени еднакво, за сигурност без накити на работното място. Трудели се по 12 часа дневно, с 2 часа по-малко отколкото по Европа. Родителите не можели да налагат на децата си с кого да сключват брак. Избор, който те правели сами в обсега на селището. Възрастните и болните се ползвали с държавна подкрепа. През 1788г., селото имало вече 200 жители. Живеели добре и било чест да си работник в кралската фабрика".

Фердинанд IV, искал да нарече целият комплекс Фердинандополи. Историческите събития не му го позволили. Съдбата на фабриката, изтъкала изкусни брокати, дамаски, жакарди и сатен, след Обединението на Италия през 1861г. не протича гладко, разказва още Леандро Ланди: "От този момент, тя не е вече кралска и преминава в частни ръце, както е до ден днешен. С времето се пренася в други сгради, но традицията не загива. Въпреки кризата сега и съкращаването на работници, дейността не спира".

Наистина, чудно е това място Сан Леучо край Казерта - малко хора са чували за него, камо ли за социализъм царувал там. Коприната на този край обаче, чието манифактурно производство датира от 1776 година и се смята за шедьовър, краси кралските палати на Борбоните, президентският дворец Куиринал в Рим, Ватикана, Театър Сан Карло в Неапол, Овалната зала в Белия Дом.Там се съхранява американско знаме изтъкано от нея, както и това в Бъкингам Палас. И продължава да бъде желана от английската кралица и испанския крал, американския президент, от арабските шейхове, от принцове и принцеси от цял свят.

В Сан Леучо, казват, че се дължи на традицията и на любовта към изкуството.

Жакардни станове


Автор: Елена Шаханова, кореспондент БНР в Италия
Източник: БНР - "Хоризонт за вас"




Твоят коментар



Новини

22.06.2010Русия и Италия заедно ще произвеждат хеликоптери
20.06.2010Мбубе, Италия и Нова Зеландия: историята на един южноафрикански хит
15.06.2010Баскетболните национали ще участват на силен турнир в Италия
13.06.2010Кралски социализъм
13.06.2010Берлускони при Борисов - уж заради Гарибалди?
11.06.2010Италианският Сенат прие закон за ограничаване на специалните разузнавателни средства
10.06.2010Cофия: 17–23 юни 2010г. Италия Тук


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини
  In Memoriam. Франко Дзефирели (1923–2019)
Международна награда „Никола Гюзелев" 2019
Голям концерт в Генуа събира пари за реконструкция на падналия мост
„Скарамуш" - Наследството на Дарио Фо продължава да живее
Уникална визия на спектаклите от Opera Open през 2019

Други новини
    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  

    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
Пловдив и Матера 2019
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS