Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  


Спомени от студентските години

10.11.2009

1989г. - Една възлова година и в моя живот. Пролетта на същата година се уволних от казармата и всичко ми изглеждаше ново, красиво и сякаш всичко се пробуждаше за друг живот. Бях изпълнен с копнежи и надежди. Това може да го разбере само човек който е бил в положение подобно на моето. Веднага започнах работа. В същото време обаче се замислих и за смяна на професията. Това обаче беше свързано и с ново образование. Подготовка по математика изпити и сякаш по план отгоре, точно на рождения си ден получих дългоочакваната телеграма че съм приет в избраното от мен учебно заведение. Или по - точно Полувисшия институт по съобщенията, сега Колежа по комуникации.

За събитията променили живота на всички ни случайно дочух от приятел, че в София нещо се готвело. Това беше точно преди 7-ми ноември. Последвалите няколко дни минаха много бързо и изведнъж и аз самият незнам как се озовах в центъра на София където беше пълно с народ. Всички викаха и крещяха като луди. Около Народното събрание беше сякаш самият епицентър на събитията. Това обаче което ми се е запечатало най - силно в съзнанието и до ден днешен беше разпаленото и възбудено лице на Венцислав Димитров. Той толкова пламенно обясняваше нещо на събралите се около него хора, че човек като го видеше просто нямаше как да не се зарази от ентусиазма му.

На другия ден вече всички медии, а тогава те не бяха много, говореха само за това как др. Тодор Живков си е подал оставката и всичко това станало по негово лично решение. Последваха прословутите митинги на 17 и 18 ноември когато цяла София беше излязла пред площад Народно събрание. Колко жалко, че тогава нямах фотоапарат да запечатам тогавашните лозунги, които се четяха над главите на хората. Някои колеги си спомням ги записваха в тефтерчето си, което пак е нещо. Спомням си и прословутият скандал с Петър Младенов, когато поиска танковете да дойдат. Опита се да завърти работата, че искал да каже Станко да дойде, ама не стана неговата. Имаше твърде много доказателства в негов ущърб. Евгени Михайлов беше заснел събитието и касетата вървеше от ръка на ръка. Кризата, празните магазини. Веднъж в едно кино цялата зала ахна при вида на добре заредения магазин. В магазините тогава - 1990 нямаше нищо. Корекомите залязваха.

Спомням си и студентските стачки на които бях и аз участник. Спяхме в института да пазим да не дойдат преподавателите и да започнат да изпитват. Защото тогава - лятото на 90г бяхме в сесия. Сега ми се струва много смешно всичко това, но еуфорията беше всеобща. Течението те отнася и ти не се съпротивляваш. Незнайно от къде и как но при нас идваха някакви наши симпатизанти и ни носеха храна - хляб, салам малко кашкавал и др. такива. По цял ден играехме карти и нищо не правехме. Сесията ни беше провалена и отложена за есента. Йосиф Сърчаджиев обикаляше от институт на институт да ни агитира да не отстъпваме под натиска който ни се оказваше да спрем нашите блокади. Защото тогава имаше и блокирани кръстовища в столицата от насядали на земята студенти. Нещо което и тогава и днес още не го разбирам. Помня и Емил Кошлуков който също като Йоско сновеше от институт на институт да сформира стачни комитети. Може би всичко това е имало своя политически и социален смисъл. Или както казва нашият велик и неповторим Захари Стоянов в книгата си Превратът "...докато ние викахме ура и да живей, хитрите си изтъкаха платното..." Разбира се, нямам предвид горепосочените лица.

После малко по малко живота се успокояваше, но всичко като че ли беше само затишие пред буря. И бурята не закъсня. 1996г. Фалити на банки, Югоагент, прословутата Виденова зима на 1997г. Пак студент. Този път във Варна. Отново глад, празни магазини, опашки за хляб. Днес не мога дори да си представя какво значи да се наредиш на опашка за храна когато пред теб има повече от пет човека. Просто сменям магазина. Но тогава не беше така. Чакаш час и нещо за да дойде хляба иначе няма ядене. И все надежди, надежди...

Но аз имам все пак едно наум? Защо по дяволите точно 1989 година? Случайно ли точно тогава назряха събитията и балона се спука или има някаква връзка тази година с 1789г. Една не по-малко възлова година в историята на човечеството. И тогавашните събития имат много общи черти със сегашните. Слава богу днес пролятата кръв не е в такова количество като преди 200 години. Но хората са си същите. Скоро по телевизията излъчиха повторение на Капитан Петко войвода. На последната серия се разплаках. Ами то всичко си е направо едно към едно. Както е било преди 100 години, така е било и през 1944 г. Почти същото е и след 1989г. Жажда за власт алчност, политически и криминални убийства.
Защо защо...


Автор: Алексей Балашов, 41, Бургас




Твоят коментар



Новини

16.11.2009Италия ще работи за създаването на обща европейска армия
11.11.2009Обвиниха италиански политик във връзки с мафията
10.11.2009Борисов: "Почти всички във външно са ченгета!"
10.11.2009Спомени от студентските години
09.11.2009Мама миа, "Спорт и музика"!
09.11.2009Италия спечели "Фед Къп"
05.11.2009Фототипно издание на "Царството на славяните" от Мавро Орбини


Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
Последни Новини
 
България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език
Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)