Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  
Преди 26 години публиката стъписа ЦСКА, а Танкреди дари Велинов с ръкавици

30.09.2009

Елена Шаханова е една от малкото присъствали на Олимпийския стадион в Рим на 2 ноември 1983 г. на мача Рома - ЦСКА. Двубоят е реванш от турнира за Купата на европейските шампиони и завършва със загуба 0:1 на червените. Оттогава нейният любим италиански отбор е Рома, а Елена пази интересни спомени от този знаменателен за българския футбол случай.

Тогава, през далечната 1983 г., се състезавах за представителния волейболен отбор на южния италиански град Потенца. И като човек от ЦСКА, израснал в неговата волейболна школа и част от женския отбор, печелил титли в страната и Европа, не можех да пропусна мача на нашите футболисти срещу Рома в Рим. Още повече че ние в ЦСКА се познавахме всички

Както казват и италианците за себе си, ние в България сме едно голямо семейство. И тогава, а и сега всички в спорта се познават.
Речено - сторено. Ръководството на клуба напълно разбра тръпката ми и ми позволи да отида в Рим. Хванах влака и се настаних направо в един от хотелите в центъра на града. Хотелът принадлежеше на собственика на клуба, за който се състезавах.
Футболистите бяха настанени извън Рим.

Малко бяхме българите тогава

Освен мен имаше хора от посолството и един студент преводач. Затова не бяха нужни покани и акредитации. Знаеше се кой кой е. И хайде, всички заедно на стадиона. Преди мача в един от салоните ни прие президентът на Рома Дино Виола, в онези години сенатор в парламента. Елегантен, в сив панталон и синьо сако, засмян, синьор Виола се ръкува с всички нас. Впечатли ме много, че тъй като бях единствената дама от България, той помоли един от синовете си да ми кавалерства на стадиона.

Седнахме във ВИП ложата на големи червени кресла. И оттук насетне започна спектакълът на Олимпийския стадион. Сега стадионът не е същият, защото бе преустроен за световното първенство по футбол в Италия през 1990 г. През онази далечна 1983 г. съоръжението все още си беше онова, строено за олимпиадата в Рим от 1960 г. Под самите трибуни обикаляше широк ров, подобно на онзи в Колизеума, по който са излизали зверовете.

Под нестихващите възгласи на римската публика се създаваше усещането, че предстои спектакъл на гладиаторска арена и всеки момент ще излязат лъвовете. Всъщност целият спектакъл бе в гръмките песни, развети флагове и надписи с цветовете на клуба. Димките в южния сектор изглеждаха невероятно.

Впечатляващо за нас, българите, беше, че през няколко реда с гръб към игрището седяха запалянковци, които дирижираха всички останали в програмата на тяхното шоу. Те правиха това през целия мач и май че изобщо не го гледаха. А когато отборите започнаха да излизат на терена, направиха така, че възгласите им да отекнат чак до небесата.

Усещането, че сме като на Колизеума, се увеличи и от това, че играчите всъщност излизаха от нещо подобно на дупка изпод земята и на мига попадаха в зрелищната врява. Ако сте гледали филми като "Гладиатор" с Ръсел Кроу, нещо подобно се случваше и тогава. Имаше и нещо магическо, защото, който не беше виждал такива неща, се захласна по агитката. Първата реакция на нашите футболисти бе като на зашеметени. Не всички, разбира се, но се усещаше скованост и объркване в редиците на ЦСКА.

След мача някои момчета дори признаха за това. Капитан на ЦСКА бе Георги Димитров-Джеки и този суров мъж беше един от малкото, които не се стреснаха от страхотната агитка на Рома, чудо невиждано като явление в България в онези времена. Треньор на Рома беше Нилс Лидхолм. Истинско удоволствие беше да се гледат спринтовете с дрибъла на Бруно Конти по крилото и играта на бразилеца Фалкао, в когото тогава се бяха влюбили стотици римлянки. През второто полувреме нашите се окопитиха, но това даде достатъчния стимул на Рома да вкара победния гол чрез Грациани.

Остана обаче усещането, че ЦСКА можеше да направи повече. Треньорът Апостол Чачевски изглеждаше навъсен, момчетата - неразговорливи. А аз останах с впечатлението, че на нашите футболисти липсва онази яснота за пътя към победата, вярата в собствените сили и колективен дух, които ние, в женския волейболен отбор на ЦСКА, бяхме съградили успешно. И именно затова имахме във витрината си европейските клубни трофеи Купа на купите (1982) и Купата на европейските шампионки (1979).

След мача обаче в ЦСКА имаше и един по-усмихнат човек. Става въпрос за вратаря Георги Велинов. Вратарят на Рома Танкреди подари на Джони куфарче с различни видове вратарски ръкавици! Такива пособия у нас тогава нямаше и Велинов бе много щастлив да притежава точно такива, научно разработени вратарски ръкавици.

Случката бе много трогателна, защото Велинов искаше да знае как да се снабди с такива ръкавици. Танкреди обаче му направи страхотен жест - хвана ни за ръка и ни заведе чак до подземния гараж, където футболистите на Рома паркираха автомобилите си. От багажника на беемвето си Танкреди извади чисто ново куфарче с ръкавици за различни случаи и атмосферни условия - едни за нормално време, други за дъжд и т.н. След това пожела от цялото си сърце успех на Велинов. В онези години те двамата бяха едни от най-добрите и известни вратари в Европа. Джони стоеше смаян и не вярваше на очите си и на колегиалния жест.
Иначе, отборът ни имаше половин свободен ден да се разходи из Вечния град.

Естествено, полугрупово, както беше по онези времена, случайно някой да не се "загуби". Пазеха се кой какво си купува. По-наблюдателните забелязаха, че не се продаваха никъде кондоми както е по другите западноевропейски градове. В Рим ги имаше само по аптеките, и то не на видно място заради католическия морал в Италия. Това доведе до всеобщо учудване в българската група. Такива бяха времената тогава: италианците дискретни по своему, ние - по нашему. Но едно нещо обединяваше Рома и ЦСКА, изразено в думите на президента Виола: "Ние никога не сме плакали и никога няма да плачем, защото плачат само слабите!"

Елена Шаханова, кореспондент на БНР в Италия специално за 7 дни спорт


Автор: Елена Шаханова
Източник: 7 дни cпорт




Твоят коментар



Новини

03.10.2009На бунт срещу медийния магнат Берлускони
01.10.2009Италиански прокурор поиска затвор за 26 американци
01.10.2009Рим и "Eнел" работят заедно за устойчива мобилност
30.09.2009Преди 26 години публиката стъписа ЦСКА, а Танкреди дари Велинов с ръкавици
28.09.2009Юбилейна изложба на Олга Брадистилова
28.09.2009Италианските фирми засилват интереса си към България
27.09.2009Вкусната книжарница


Околна среда | Хроника | Култура | Икономика | Свят | Работа | Имиграция | Политика | Спорт
Фокус: 150 години Италия | Европейски Союз | Случай Еурошуз
Ирак | Световни Конфликти | Военна База във Виченца
News Feeds: Италиански | Английски | Български
Новини на Италиански | Новини на Български | RSS

Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn
    Новини
  In Memoriam. Франко Дзефирели (1923–2019)
Международна награда „Никола Гюзелев" 2019
Голям концерт в Генуа събира пари за реконструкция на падналия мост
„Скарамуш" - Наследството на Дарио Фо продължава да живее
Уникална визия на спектаклите от Opera Open през 2019

Други новини
    България-Италия
  Портален сайт за България
на Италиански език


Добре дошли
Запознаване със сайта
Времето
Форум
Клуб
Обяви
Обмяна
Литература
Хотели
Търсене

Новини

Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Социални
Имиграция
Политика
Спорт
News Feeds

Бг-Ит Разговорник

Посолство на РБ - Рим
Ген. Консулство на РБ в Милано

Асоциация [it]
Инфо за Мигранти

  

    Новини
  Теми
Природа
Хроника
Култура
Икономика
Свят
Работа
Имиграция
Политика
Спорт

Фокус
Пловдив и Матера 2019
150 години Италия
Ирак
Световни Конфликти
Европейски Союз
Случай Еурошуз
База във Виченца

News Feeds
Италиански
Английски
Български

От Италия (english)
ANSA
Corriere della Sera
thelocal.it

Новини на Италиански

На преден план | RSS