На 14 февруари е празникът на влюбените свети Валентин. Следващият след него ден в Италия е също празничен. Отбелязва се свети Фаустино, набелязан случайно за закрилник на самотниците. И е редно до го има. Защото,  “така не може”, казаха си преди 9 години от сдружението на самотниците в Италия. Бащи, майки, влюбени и кой ли не има своя празник. А, ние самотниците? И така, хем на шега, хем за забавление, италианците измислиха празника на самотниците, но никак случайно избраха той да е в деня след свети Валентин, а именно на 15 февруари, когато по стечение на исторически факти се чества свети Фаустино – патрон на град Бреша, а той няма нищо общо със самотата. Получава се една особена комбинация от чувство за хумор, желание за любов, забавление и живот. А тази комбинация олицетворява големия италиански комик Тотò известен още като принц Антонио Де Куртис. Той  не бе само отличен актьор, но и поет, влюбения неаполитанец, който е хем самотен, хем изпълнен с мечти в любовта си. Типичното за този “влюбен” край на Италия са слънцето и луната, вдъхновител и закрилницата на влюбените. В стихчето озаглавено “Предавам ти на съхранение”, Тото пише:”Вечер, когато слънцето залязва и предава нощта на луната, то казва  настоятелно на ухото й: ”Аз си отивам вкъщи. Поверявам ти всички влюбени”. Това важи и за самотниците, защото както казват самите те, че не отхвърлят любовта, нито са против празника на влюбените. По някаква причина са самотни или се чувстват такива, но имат желание да общуват, да открият нови хоризонти в живота си. Ето защо е този  празник за тях. Един повод да се съберат, да се повеселеят и забавляват и нищо чудно да се срещне сродната душа.

Пет милиона са самотниците в Италия. В големите градове Рим, Милано, Торино, Болоня, Флоренция, Виареджо, Пескара и други, в най-различни заведения на свети Фаустино се организират срещи-забавления за самотниците с много музика, игри, томболи и вкусни трапези. Прави впечатление, че както за любовта няма ограничения за възрастта, така и при тези партита е помислено за различните възрастови групи. Има за тези от 35 години нагоре, за 45 годишните, за 55 годишните и т.н. И в този аспект, празникът на свети Фаустино има и социален характер. Много е оригинално предложението на организаторите на карнавала във Виареджо: ”Елате на карнавала и зад маските да откриете душата-близнак” – се казва в предложението. Изобщо, сдружението “Vita da single”  (Живот за самотници), поощрява общуването, защото на всички е ясно, че самотата не е най-добрия спътник в живота. Това личи и по музиката, която обичат италианските самотници. Те слушат Кармен Консоли, Еми Винехаус, Скин, Мина, Пати Смит, Брус Спрингстийн, Васко Роси, Дзукеро- рок и поп музика, която обичат всички. Така както всички искат да обичат и да бъдат обичани в и след деня на свети Фаустино. “Ако бях птичка” – пише още Тотò, щях всяка сутрин да пея на прозореца ти. И после да кацна в косите ти и полека, полека и ласкаво да  покрия лицето ти с целувки”. И в “Неграмотно сърце”: ”Това неграмотно сърце, ти го заведе в училище. То се научи да пише и чете само една дума:”Любов” и нищо повече”. Това е Италия. С и без свети Валентин и свети Фаустино, но повод за радост и забавление и причина да се представи за първи път на българската аудитория  поезията на големия актьор Тотò.

* Превода на стиховете на Тото са на Елена Шаханова