Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Специално интервю с Бруно Дзанин

30.03.2007 - Венеция

Специално интервю с Бруно Дзанин – актьорът, изпълнил главната роля, пресъздавайки образа на петнайсетгодишното момче Тита във филма „Амаркорд” на Федерико Фелини

„Федерико и Исус Христос са онези, които ме промениха и още повече объркаха живота ми.” - Бруно Дзанин

Да се срещнеш с Бруно Дзанин не е лесно начинание. Италианецът превърнал се неочаквано в актьор, а впоследствие в почитана кинозвезда, получила световно признание благодарение на гениалния режисьор Федерико Фелини, днес е резервиран и отбягва всякакви контакти.

Бруно Дзанин винаги е съвместявал в себе си самотния и свободолюбив дух с този на авантюриста и като античен венециански пътешественик (роден е близо до Венеция, на брега на красива река, която се влива в лагуната) носи белезите от много битки, някои започнати още през юношеството му.

Днес е свалил актьорските си дрехи и твърди, че е приключил със света на целулоида, въпреки че не само в спомените на италианците, но и на всички останали, които обичат творчеството на великия режисьор Федерико Фелини, се е запечатал като Тита, юношата - главен герой от култовия му филм „Амаркорд”.

С Бруно Дзанин се срещнахме преди няколко седмици на представянето на първата му книга във Венеция. Общуването с него предизвиква странна тръпка, а сините му очи се губеха в дълбочината на един невидим свят, сякаш духът му е затворен в тяло, което не му принадлежи. Днес, както и в миналото си е човек от сцената, но не пред снимачната камера, а пред белия лист. През годините прекарани в доброволно и самотно изгнание, обгърнат и отдаден на спомените си, (но не само на онези от времето на златните времена, прекарани в киното и театъра, а и онези от детството си, които са не по-малко интригуващи и атрактивни), една част от тях успява да ги събере в своя първи роман. Пред новата си публика, но този път читателска, а не зрителска, си пожела да продължава да разказва за себе си и за големите творци, съпътствали го в артистичната му кариера и в следващите си книги.

Господин Дзанин, след няколко дни в София започва Фестивал посветен на Федерико Фелини, включващ цялото творчество на големия режисьор и ще бъде открит в Дома на киното с филма „Амаркорд”, в който вие участвахте. Българските киномани винаги са били очаровани от великия италиански режисьор и изпълнени с любопитство към неговата личност, но онова което не знаят е как точно успяхте да получите ролята на Тита? Бихте ли ни разказали нещо за Вашето формиране като актьор?

-Чистата случайност ме отведе в Чинечита на 17 януари 1973 година. Пристигнах от малък остров, намиращ се до Сицилия, на който живеех по онова време. Придружавах един мой приятел, който трябваше да е статист. Бях много любопитен да видя филмовите студия. В един момент се оказах в студио „Театър 5”, където Фелини подготвяше началото на снимките на „Амаркорд”, които трябваше да започнат и започнаха на 23 януари. Там той ме видя и се заинтересува от моята личност, доближи се до мен, погледна ме в очите, зададе ми няколко въпроса и изведнъж реши, че аз трябва да изиграя ролята на персонажа, точно за когото му липсваше актьор.

-Какво си спомняте от първия снимачен ден? И какви мисли Ви се въртяха из главата преди първия дубъл?
-Не си спомням нищо, всичко се е изпарило и замъглило като отдавна отминал сън...

-Как се чувствахте на снимачната площадка близо до великия маестро?
-Чуствах се като замаян от многото досадници, които обикаляха напред-назад около мен – един с гребен, за да ми вкара в ред косата, друг с гъба ми подсушаваше потта, шивачката оправяше шапката ми, други ми задаваха въпроси, искаха специални интервюта и снимки, всички толкова любезни и грижливи, че ме напушваше смях, защото само преди седмица почти ме изритаха в задника, когато настоях да вляза в Чинечита точно с онзи приятел, а нямах пропуск. Това е, играта на живота.

-Персонажът Тита с години е бил почти винаги като сянка залепена за Вас. С течение на времето този герой все още ли Ви принадлежи?
-Ако това се е случило, то е станало не с мен, а с онези, които са ме наблюдавали отстрани. Аз бях и съм си останал такъв, какъвто съм бил в началото. После след по-малко от година вече в театъра изпълнявах ролята на персонаж на Голдони, а Тита беше останал само на екрана.

-Можете ли да ни разкажете някой неизвестен анекдот за човека и режисьора Фелини?
-Не, неизвестен - не, вече съм разказал всичко, което можех да разкажа за него, ще трябва да си го измисля.

-Има ли епизод от кариерата Ви, който ако можехте бихте го избегнали?
-Ех, да, много са... Както всички човешки същества и аз допускам грешки. Това интервю например е много дълго, а аз след трийсет години съм отегчен да говоря все за едно и също нещо, което се е случило преди толкова време, но вече приех...

-Как приемате идеята ако някой, който Ви види на екрана се влюби във Вас?
-Вече ми се е случвало, не е много приятно, ако после тази персона започне да те преследва, притиснява с писма, подаръци, цветя, стои под дома ти, но ако остане само една платоническа любов, няма нищо лошо, нали? Аз също като момче съм се влюбвал в герои от книгите и филмите. Всички имаме нужда да мечтаем...

-„Амаркорд” за Вас се е оказал като отворена врата към един нов свят, който ден след ден сте се учили да опознавате. Имал ли сте усещането, че се намирате в действителност твърде различна от Вашия свободолюбив дух и от произхода Ви?
-Всяка работа и кариера си имат своите добри страни и ползите от тях трябва да се заплатят, а когато са свързани с пари, успехи, състезание е ясно, че се появяват напрежения, които са досадни или просто непоносими. Аз продължих живота си, обикалях, правих опити и за други неща, разбира се киното ми даваше възможности и средства, за да го правя. Беше ми удобно и се възползвах от тези предимства докато един ден не се убедих в обратното и престанах.

-След „Амаркорд” участвате и в други филми с други големи режисьори, обикаляли сте театрите на Италия и в чужбина, после неочаквано правите обрат в живота си, защо?
-Струва ми се, че вече отговорих.

-Правили сте много и различни опити – военен кореспондент, доброволец в Босна, сега сте писател. Носи Ви се славата, че Вашата участ е винаги да се намирате в гениална творческа палавост, вярно ли е?
-Мога да ви уверя, че легендарното в мен – и го знаят всички, които ме познават добре – е че не съм лесен за управление и нямам корени. Не го приемайте като самохвалство, напротив това са някои от моите предели и недостатъци. Имам ужасен характер и всичко лесно ми писва. Единственото нещо, освен детството, по което изпитвам носталгия е срещата ми с мистиката. Ето защо, вярвам че, трансцедентният опит е абсолютно най-висшия, но и най-рисковия и окончателен като смъртта. Един път отдадеш ли му се повече не можеш да се върнеш назад, очарован съм от този, който го преживява, експериментира, но без превъзнасяне и много шум.

-И в България достигна новината за скандала с италианските ВИП -фотографирани и след това изнудвани за пари. Какво мислите за вниманието, което медиите отделят за частния живот на публичните личности? Вие как се защитавате?
-Нямам телевизор и затова не обръщам много внимание на свадите, които стават и върху които мнозина обръщат очи, за да отдръпнат погледа си от друго място, върху което повече не могат да го задържат, тоест от всекидневието си. Всичко това има терапевтичен ефект върху публиката, така както античният гръцки театър или кръвопролитните спектакли в Колизея са довеждали до екстаз римляните. Зрителят се освобождава от усещането, че живее безценностен и безсмислен живот. Затова всички са болни на тема да знаят и виждат „кръвта” - честта разпиляна по асфалта и изложена на публично усмиване.

-Говори се, че завистта се е просмукала в света на киното, Вие изпитвали ли сте я върху гърба си? Какво чувствате в такива моменти?
-Завистта е много човешко и разбираемо чувство, никой не е имунизиран против нея. Аз също съм завистлив. Днес завиждам на този, който живее семпло и се задоволява с малко, завиждам на онзи, който е намерил любовта и спокойствието си, или на трети, който е съумял да запази сплотено семейството си и да научи децата си да се радват на живота и да отстояват трудностите. В онези времена, който ми е завиждал, не ми е завиждал на мен, а на онова, което съдбата ми беше подарила. Странно, но тревата на съседа винаги е по-зелена...

-Минали са повече от три десетилетия от създаването на „Амаркорд”, Тита от вчера, Бруно Дзанин днес, накъде или към кого ще обърне своите големи сини очи?
-Към Бог и към онзи човек, който истински вярва в него без фанатизъм, без да се перчи с това, без да го монополизира в личен или догматичен план. Но вярвам, че би трябвало също да си сложа добри очила на тази възраст, за да нямам страшни недоглеждания, в днешно време често се случва.

-На какъв въпрос не бихте отговорил никога?
-Ако ме попитате дали това, което казах в интервюто изцяло съответства на онова, което наистина мисля дълбоко в себе си.

-Вие никога не сте бил в България. В едно хипотетично бъдеще бихте ли я посетил, не само като актьор, но и като писател?
-Не е никакъв проблем да го направя и като обикновен турист.


Автор: Весела Лулова Цалова и Марко Бадзато
Източник: Емигрант-БГ




Твоят коментар



Новини

16.04.2007Статията "Робство в Пулия" отличена от ЕС
07.04.2007Италия въвежда езиков тест
06.04.2007Италия притиска футболните хулигани
30.03.2007Специално интервю с Бруно Дзанин
29.03.2007Светлината на българското православие
21.03.2007Италиански журналист разменен за 5 талибани
15.03.2007IV-ти национален конгрес на младежката левица в Италия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)