Home | Новини | Форум | Клуб | Търся Италиански
Share/Save/Bookmark
Subscribe
     
           Потребител: не рег., влез
  
Делта паркът на река По: водните долини и стожерът на Гарибалди

29.04.2007 - София

Включване на кореспондентката Елена Шаханова в предаването "Хоризонт за вас" на БНР

Един от най-големите речни паркове в Европа "Делтата на река По", обявен от Юнеско за защитена територия от световно значение, е толкова голям, че е разделен на две: делта паркът в областта Венето от 786 квадратни километра и този в областта Емилия Романя oт 88 квадратни километра. Част от тази по-малка територия са "Долините на Комакио”. За да ги видим и всичко онова свързано с тях, тръгваме от Венеция по "Ромейския път"посока Равена, последната византийска столица на Западната Римска Империя. Пресича се "венецианската" част на парка , за да се стигне до градчето Комакио и неговите долини. За разлика от общоприетото значение за "долина", тези са водни. Или по-точно, са падини пълни с вода. Това са отделни части на и край реки, канали и лагуни. Комакио е на брега на лагуна, толкова голяма, че се слива с хоризонта и някъде отвъд е Адриатическо море.

"Долините на Комакио" започват от тази лагуна, а едноименното китно градче е с няколко канала. Туриста го разхождат както във Венеция правят с гондолите, но тук с лодка "лагунара". Типичното ястие е от змиорка. Местните рибари я продават артистично в покрития рибарски пазар и казват, че била най-вкусната риба. Символът на града е "Мостът на трите моста". Той обединява три моста, под чийто арки минават 5 канала, оригинална архитектурна идея от 17 век. От тук е минал и Джузепе Гарибалди , принуден заради патриотичните си идеи да се скрие от господстващите австрийци из долините на делтата. Само на няколко километра на юг от Комакио, се намира неговата колиба-сега музей, закътана сред водите на канали, птичи песни и ниска растителност. За да се стигне до нея, може да се мине през долините на Комакио. Пътя е покрай самата сладко-солена водна шир, дълбока от половин до два метра най-много и с флората около себе си е рай за водните и прелетни птици. В най-южната й част обича да пребивава красивото розово фламингото. Късмет беше, да се видят няколко ята фламинго, доста навътре от брега, вероятно поради много ниското ниво на водата и задуха.

Този щастлив ъгъл от долините на Комакио е разделен с бент от река Рено. За да се премине от другата страна, на реката има моторизиран сал. Атрактивно и оригинално прекосяване на речното корито широко към 35-40 метра. Две евро за автомобила, 50 евро цента на човек, който изведнъж се превръща в дете, на което му се иска да си играе ту отсам, ту оттам на реката сред дивната смес от птици, цветя, пеперуди, вода, синевина и зеленина, за да се забавлява безгрижно. Не случайно, за туристическите селища на брега на морето, "залепени" за паркове и долини казват чрез думите на древните римляни, че са място за "Оtium"- безгрижна отмора. И любознателното почти безгрижно забавление, води към уникалната гора, потопена във вода "Punte Alberete", царството на блатната птица рибар във всичките нейни разновидности. Има още различни видове патици, кълвач, блатен сокол и корморан.

Това е само част от фауната за простото човешко око. Има и много редки птици, тема за тесните специалисти и фотографи, търпеливо разхождащи се насам-натам в търсене на "съкровището". Ако го срещне обикновения турист, на него му стига, че е видял -понеже го осъзнава, нещо много рядко. Наслада е разходката из този блатен парк, под наистина плачещи върби, ухаещ бъз и блатна перуника. Заради жълтият й цвят я наричат още "гледеца на парка" и защото "гледа" приветливо от всички негови кътчета, предупреждавайки, да се следва само предначертания маршрут иначе се рискува злокобната блатна прегръдка.

От "Punte Alberete" към "Колибата на Гарибалди". Пътя, пресича канали и реки по чийто брегове, една до друга са накацали "наколни" рибарски къщички. От тях, като огромни хамаци над водата висят мрежи, готови по тъмно под светлината на фенер да уловят рибки и раци, изключително вкусни, като съвсем, съвсем ситна аншуа наречена "бианкете", пържена и залята с малко балсамов оцет. Впечатляващо е как заради топлата и суха зима, нивото на водата в каналите е ниско. Но още по-впечатляващо е, че пътят върви между два свята: този от дясно с водните долини с уникална флора и фауна, борещ се да остане непокътнат и този от ляво, който след края на средиземноморските иглолистни горички представлява новото- колосалната индустрия на Равена. И на този светодел е колибата на Гарибалди. Тя като, че бди двата свята да не се обединяват и по-скоро "новия" да има уважението към "стария". 


Автор: Елена Шаханова
Източник: БНР - "Хоризонт за вас"




Твоят коментар



Новини

11.05.2007Никога наистина граждани
08.05.2007Избори за членове на Европейския парламент
07.05.2007Стачка във Ferrari за първи път от четвърт век
29.04.2007Делта паркът на река По: водните долини и стожерът на Гарибалди
28.04.2007Италиански Фестивал в България
25.04.2007Избори за членове на Европейския парламент - Съобщение
24.04.2007"Естествен роман" на Георги Господинов с премиери в Италия



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)