Home | Новини | Форум | Клуб | Търся

Share/Save/Bookmark
Subscribe

Италиански
     
         Потребител: не рег., влез
  
Спомени от войни в настоящо и бъдеще време

24.03.2003

Когато започна предишната война в Персийският залив, бях треньор в Южна Италия, в една неразорана волейболна целина наречена Рионеро ин Вултуре. Хората бяха ентусисти по темата и залата винаги беше заета с тренировки. В денят на войната януарското небе над вулканичната планина Вултуре беше в някакъв нереален тъмносин почти виолетов цвят и се чудеше дали да посипе земята със сняг или да отразява смесените чувства на хората.

Настроението се отрази в часа на тренировката, когато в залата се появиха само 3 състезателки от общо 15. Такова масово отсъствие никога не се беше случвало! После разбрах, че родителите не ги пуснали от страх заради войната. Чудно, от какво може толкова да ги е страх, след като Ирак е на хиляди километри, а Италия в Нато? ”Война е все пак-отвръщаха старите хора, всичко е възможно, не знаеш какво сме патили по време на Втората Световна война”. В селото особено вечер, движението намаля даже по така нареченото “стъргало”. От магазините се изкупиха продуктите от първа необходимост. Горе долу същото се случи и в магазините на цяла Италия, хората предпочитаха да се пазят. Мина време, войната свърши, последствията от нея оставиха трагедията от остатъчния уран по хора, природа и животни, там от където мина тя.

Този път бомбите са по-мощни, поведението на хората различно. Още преди началото на военните действия, започнаха манифестацийте за мир, които не спират и до сега. Какво се промени в съзнанието на италианците от 91-ва година насам? Рационален отговор дава журналиста с авторски публикации в най-четеното издание на Апенините Ла Република Курцио Малтезе. Според него движението на пацифистите днес е различно от протестните движения от началото на 20-век. Пацифистите на 21-вият век не целят да “правят историята”, а да попречат “историята да бъде правена” чрез военни агресии. Тези пацифисти , американската доктрина, както и тероризма, са основните движещи сили в момента по света. Конкретно за Италия пацифистите се олицетворяват с католически организации, синдикатите, непартийни и хуманитарни сдружения, левите партии.

От професионален интерес и от преживяното недоумение в Южна Италия, спонтанно изгря любопитството към Развития Север. В един изключително богат град в подножието на Алпите известен в целият свят с производството на вълнени платове и кашмир, чийто най-големи клиенти са американците, реших да проверя как тези доволни от живота граждани на Biella, реагират на ситуацията, на апела на синдикатите за антивоенна демонстрация. Трябва да се знае, че стандарта на живот в този 50000 областен център, се мери за всекидневни нужди с Мерцедес клас А или нещо подобно, което предполага безхаберие към световните беди. Не излезе така, защото в уреченият час започнаха да се събират стари и млади, ученици и студенти със знамена на синдикатите, левите партии, Зелената Партия, безпартийни със знамето на мира, емигранти от Африка с надписи да се сложи край на войната. Образува се пъстро шествие от около 600 души, които мирно, с песни и лозунги за мир прекосиха главните улици на града до сградата на Префектурата, символ на държавната власт. Там произнесе слово кмета на града Джанлука Суста, който подчерта, че бомбите не са средство за мир. Обяснение за реакцията на гражданите на Биела и въобще на италианците, за нас даде синдакалиста от най-голямото банково обединение Интеза Морено Гросо. Според него, на първо място младите хора са в търсене на нещо ново, което да решава проблемите без прекалено много политика, която от своя страна предизвиква войни и тероризъм, а после войните и тероризма убиват политиката. Ето защо има нещо ново, коренно различно в настоящото движение за мир, което само по себе си не търси насилието, а го отрича в цялата му същност. Откритие е , че като масова изява, то не е израз на слабост, а по-скоро желание да покаже, че има и друг начин за решаване на световните проблеми, култура която няма нищо общо с известните от историята социализми и варварщини. Любопитно е мнението на емигрант от Мароко, който каза, че участва в мирното шествие, защото света е торта и парченца от нея трябва да има за всички. Утопия или не, но сред човешкото мнозинство се усеща, че проблемите и опита на времето са преосмислени и излиза на бял свят зряла гражданска съзнателност. Дори Премиера Берлускони призна, че протестните шествия не са шоу на опозицията. Жалко, че на някои места те се превърнаха в краен антиамериканизъм!
Но и това е сигнал за размисъл!


Автор: Елена Шаханова, кореспондент БНР в Италия




Твоят коментар



Новини

30.03.2003Интервю на Елена Шаханова с Candido Cannavò
27.03.2003Телевизиите на Берлускони стоят далеч от войната
25.03.2003Интервю на Елена Шаханова със Сандро Курци за Хоризонт
24.03.2003Спомени от войни в настоящо и бъдеще време
24.03.2003Черно знаме на колизеума в Рим
22.03.2003Волейбол: Giovanni Guidetti е новият треньор на женският ни национален отбор
22.03.2003Италия: Отчаяние и бойкот на Америка



Follow Bulgaria-Italia on Twitter  Follow Bulgaria-Italia on YouTube   Follow Bulgaria-Italia on LinkedIn

Последни Новини
 

България-Италия
  Портален сайт за България на Италиански език

Новини
  Теми Фокус Автори News Feeds (rss) От Италия (english)